Почитаме Св. Василий Велики, Св. Григорий Богослов и Св. Йоан Златоуст
Православната черква е отредила на 30 януари в един празничен ден да се празнува паметта на Светите тримата светители Св. Василий Велики (330-379), Св. Григорий Богослов (329-390) и Св. Йоан Златоуст (354-407). На този празник тържествено и съборно се отдава респект на тяхното просветителско и учителско дело.
От епохи тези трима великисе тачат и възпяват като " космополитен учители " и " стълбове на богословието ", чийто престиж е безспорен в схоластиката, догматиката и християнското свещенодействие.
Пред техните ослепителни дарования и нетленни приноси в християнското църковно обучение се прекланял свещеният общ брой на вселенската православна общественост в Константинопол. Растящият екстаз на вярващите християни още от V век за мнозина се трансформирал в рисково въодушевление на неуместни желания. В Цариград през XI век се стигнало до същинско разделяне сред вярващите, които почнали да се афишират за " василиани ", " григориани " и " йоанити ".
Затова и историята на на празника датира тъкмо от времето на ръководството на византийския император Алексий I Комнин (1048–1118 г.), когато в Константинопол по отношение на лъжеучението на Василий Врач поражда спор за състезание всред Отците на църквата.
Наложила се намесата на самите трима светители, които целия си живот посветили на църковнотоединомислие и общохристиянския мир. Те се явили във привидение на св. Йоан Евхаитски († ок. 1095 г.), който станал митрополит на Евхаита по времето на византийския император Алекси I Комнин. От вечността тримата велики светители показали любвеобилна грижа за Църквата, която била застрашена от разстройства заради неразумната обич към тяхната памет. Те поръчали на евхаитския светител Йоан да каже в Цариградската патриаршия тя да разгласи един календарен ден за общото им честване, с което да се утвърди истината за тяхното еднообразно достолепие пред Бога.
За подобен ден през 1076 година бил разгласен 30 януари.
За новоустановения празник Йоан Евхаитски съставил тържествена работа. В последно време той е също по този начин и празник на православните богословски факултети и духовни академии.
От епохи тези трима великисе тачат и възпяват като " космополитен учители " и " стълбове на богословието ", чийто престиж е безспорен в схоластиката, догматиката и християнското свещенодействие.
Пред техните ослепителни дарования и нетленни приноси в християнското църковно обучение се прекланял свещеният общ брой на вселенската православна общественост в Константинопол. Растящият екстаз на вярващите християни още от V век за мнозина се трансформирал в рисково въодушевление на неуместни желания. В Цариград през XI век се стигнало до същинско разделяне сред вярващите, които почнали да се афишират за " василиани ", " григориани " и " йоанити ".
Затова и историята на на празника датира тъкмо от времето на ръководството на византийския император Алексий I Комнин (1048–1118 г.), когато в Константинопол по отношение на лъжеучението на Василий Врач поражда спор за състезание всред Отците на църквата.
Наложила се намесата на самите трима светители, които целия си живот посветили на църковнотоединомислие и общохристиянския мир. Те се явили във привидение на св. Йоан Евхаитски († ок. 1095 г.), който станал митрополит на Евхаита по времето на византийския император Алекси I Комнин. От вечността тримата велики светители показали любвеобилна грижа за Църквата, която била застрашена от разстройства заради неразумната обич към тяхната памет. Те поръчали на евхаитския светител Йоан да каже в Цариградската патриаршия тя да разгласи един календарен ден за общото им честване, с което да се утвърди истината за тяхното еднообразно достолепие пред Бога.
За подобен ден през 1076 година бил разгласен 30 януари.
За новоустановения празник Йоан Евхаитски съставил тържествена работа. В последно време той е също по този начин и празник на православните богословски факултети и духовни академии.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ