Зимните празници започват днес с великомъченица Варвара
Православната черква през днешния ден уважава паметта на великомъченица Варвара. Това е и началото на цикъла на зимните празници.
В националните показа Варвара и сестра ѝ Сава, празнувана на 5 декември, са двете сестри на свети Никола. От тях Сава е по-добрата, постоянно върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри приготвят празника на Св. Никола, по тази причина се споделя: " Варвара вари, Сава пече (меси), Никола посетители гощава ".
Света Варвара е живяла по времето на император Максимиан в гр. Илиопол. Заради вярата си в Бога тя умира в страдания от ръката на личния си татко. В православието тя се счита за настойничка на умрелите от неочаквана гибел, които са нямали време да се разкаят и причестят, както и на миньорите и на военните.
В някои региони на страната света Варвара се е смятала за настойничка на децата от заболявания, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали " Баба Шарка ". Жените месели и раздавали за здраве " къпани " питки, намазани с мед. В Добруджа вечерта против празника подготвят софра за " баба Шарка ", на която слагат паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство срещу дребна шарка. Друг бит е да се вари боб и да се поставят по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.
В други региони света Варвара се почитала като настойничка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, защото девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
В националните показа Варвара и сестра ѝ Сава, празнувана на 5 декември, са двете сестри на свети Никола. От тях Сава е по-добрата, постоянно върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри приготвят празника на Св. Никола, по тази причина се споделя: " Варвара вари, Сава пече (меси), Никола посетители гощава ".
Света Варвара е живяла по времето на император Максимиан в гр. Илиопол. Заради вярата си в Бога тя умира в страдания от ръката на личния си татко. В православието тя се счита за настойничка на умрелите от неочаквана гибел, които са нямали време да се разкаят и причестят, както и на миньорите и на военните.
В някои региони на страната света Варвара се е смятала за настойничка на децата от заболявания, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали " Баба Шарка ". Жените месели и раздавали за здраве " къпани " питки, намазани с мед. В Добруджа вечерта против празника подготвят софра за " баба Шарка ", на която слагат паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство срещу дребна шарка. Друг бит е да се вари боб и да се поставят по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.
В други региони света Варвара се почитала като настойничка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, защото девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ