Спасовден е
Православната черква празнува Възнесение Господне (Спасовден).
Празникът се отбелязва четиридесет дни след Великден и се пада в четвъртия ден от седмицата. Според християнските вярвания след възкресението си Христос останал на Земята, с цел да проповядва своето обучение и да беседва с учениците си. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение приключва и актът на човешкото избавление и по тази причина денят се назовава Спасовден.
В националния календар Спасовден е обвързван с душите на мъртвите. Според националните вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта против Спасовден росен. Вярва се, че с растението могат да се лекуват болните, защото се счита, че на този ден то има най-голяма мощ. Затова, споделя поверието, болните би трябвало да легнат на росенова поляна или да сложат до възглавницата си китка росен.
Народните вярвания гласят още, че в нощта против Спасовден може да се излекува неплодородие. Тогава дамата е трябвало да преспи с букет от билката до леглото ѝ, а до нея да бъде мъж, който не ѝ е кръвен родственик. Преди това двамата слагат върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Около среднощ те би трябвало да легнат под росена и да мълчат. Преди първи петли би трябвало да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат обратно.
Вярва се още, че в случай че на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - изобилна.
На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска. Денят е и празник на хлебари и сладкари.
Празникът се отбелязва четиридесет дни след Великден и се пада в четвъртия ден от седмицата. Според християнските вярвания след възкресението си Христос останал на Земята, с цел да проповядва своето обучение и да беседва с учениците си. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение приключва и актът на човешкото избавление и по тази причина денят се назовава Спасовден.
В националния календар Спасовден е обвързван с душите на мъртвите. Според националните вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта против Спасовден росен. Вярва се, че с растението могат да се лекуват болните, защото се счита, че на този ден то има най-голяма мощ. Затова, споделя поверието, болните би трябвало да легнат на росенова поляна или да сложат до възглавницата си китка росен.
Народните вярвания гласят още, че в нощта против Спасовден може да се излекува неплодородие. Тогава дамата е трябвало да преспи с букет от билката до леглото ѝ, а до нея да бъде мъж, който не ѝ е кръвен родственик. Преди това двамата слагат върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Около среднощ те би трябвало да легнат под росена и да мълчат. Преди първи петли би трябвало да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат обратно.
Вярва се още, че в случай че на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - изобилна.
На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска. Денят е и празник на хлебари и сладкари.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ