Православната църква чества Свети Паисий Хилендарски
Православната черква празнува Свети Паисий Хилендарски, постоянно именуван още Отец Паисий , българският национален будител, свещеник и светия, създател на "История славянобългарска ". Идеите му за национално възобновление и избавление на българския народ карат доста учени да го сочат за учредител на Българското Възраждане.
Свети Паисий Хилендарски е канонизиран за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна черква през 1962 година и паметта му се отбелязва на 19 юни.
Роден е през 1722 година в Самоковската епархия със светско име Пенко или Петър . Различни краеведски писания показват други селища като отечество на Паисий Хилендарски, само че тези догатки са малко евентуални. Паисий Хилендарски не получава редовно обучение. През 1745 година се замонашва в Хилендарския манастир, където по-късно става йеромонах и проигуумен.
През 1758 година пътува до Сремски Карловци като таксидиот, където се среща с исторически съчинения и средновековни източници за българската история, които му послужват за написването на неговата книга. "История славянобългарска " е приключена през 1762 година в Зографския манастир. При обиколките си из българските земи като таксидиот носи своя исторически труд, с цел да бъде преписван и популяризиран измежду българите. Предполага се, че е умрял през 1773 година на път за Света гора в селището Амбелино (днес "Св. Георги " - квартал на Асеновград).
"Историята " на Паисий Хилендарски е доста повлияна от исторически съчинения като "Деяния церковная и гражданская " на Цезар Бароний и "Книга историография " на Мавро Орбини. За написването ѝ е употребил още исторически извори от манастирските библиотеки в Атон и Сремски Карловци.
Паисий се стреми да разсъни народностното схващане на българите, да им внуши, че имат учредения за високо национално самочувствие. Той споделя за активността на славянските първоапостоли Константин-Кирил Философ и Методий, за политическото и културното преуспяване на средновековната българска страна и видните ѝ владетели. Създаването на "История славянобългарска " може да се счита за начало на Българското Възраждане. Известни са към 60 преписа на книгата, първият дубликат е на Софроний Врачански (1765 г.), а първото печатно издание на книгата е направено през 1844 година под заглавие "Царственик " след значително редактиране от Христаки Павлович.
Паисий Хилендарски е измежду най-почитаните дейци на Българското Възраждане. Пловдивският университе, Софийската математическа гимназия и други учебни заведения в България са наречени на негово име.
С разпореждане на държавното управление от 28 юли 2000 година се дефинира годишна Държавна премия "Св. Паисий Хилендарски ", която се присъжда на български създатели и реализатори на творби, свързани с българската история и обичаи.
През 2008 година в Банско е открит мемориален музей, отдаден на него.
Свети Паисий Хилендарски е канонизиран за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна черква през 1962 година и паметта му се отбелязва на 19 юни.
Роден е през 1722 година в Самоковската епархия със светско име Пенко или Петър . Различни краеведски писания показват други селища като отечество на Паисий Хилендарски, само че тези догатки са малко евентуални. Паисий Хилендарски не получава редовно обучение. През 1745 година се замонашва в Хилендарския манастир, където по-късно става йеромонах и проигуумен.
През 1758 година пътува до Сремски Карловци като таксидиот, където се среща с исторически съчинения и средновековни източници за българската история, които му послужват за написването на неговата книга. "История славянобългарска " е приключена през 1762 година в Зографския манастир. При обиколките си из българските земи като таксидиот носи своя исторически труд, с цел да бъде преписван и популяризиран измежду българите. Предполага се, че е умрял през 1773 година на път за Света гора в селището Амбелино (днес "Св. Георги " - квартал на Асеновград).
"Историята " на Паисий Хилендарски е доста повлияна от исторически съчинения като "Деяния церковная и гражданская " на Цезар Бароний и "Книга историография " на Мавро Орбини. За написването ѝ е употребил още исторически извори от манастирските библиотеки в Атон и Сремски Карловци.
Паисий се стреми да разсъни народностното схващане на българите, да им внуши, че имат учредения за високо национално самочувствие. Той споделя за активността на славянските първоапостоли Константин-Кирил Философ и Методий, за политическото и културното преуспяване на средновековната българска страна и видните ѝ владетели. Създаването на "История славянобългарска " може да се счита за начало на Българското Възраждане. Известни са към 60 преписа на книгата, първият дубликат е на Софроний Врачански (1765 г.), а първото печатно издание на книгата е направено през 1844 година под заглавие "Царственик " след значително редактиране от Христаки Павлович.
Паисий Хилендарски е измежду най-почитаните дейци на Българското Възраждане. Пловдивският университе, Софийската математическа гимназия и други учебни заведения в България са наречени на негово име.
С разпореждане на държавното управление от 28 юли 2000 година се дефинира годишна Държавна премия "Св. Паисий Хилендарски ", която се присъжда на български създатели и реализатори на творби, свързани с българската история и обичаи.
През 2008 година в Банско е открит мемориален музей, отдаден на него.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ