Кръстовден е!
Православната християнска черква чества един от своите най-важни и тържествени празници - Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен. Народът назовава празника Кръстовден освен поради „ честния кръст ", а тъй като денят „ се кръстосва с вечерта " - настава равноденствие; дамите кръстосват (загърлят) цветята в градината, а мъжете си пазят кръста заради захлаждането.
Според фолклорните показа от Кръстовден слънцето „ потегля обратно " - към този момент е есен. В някои региони на страната празникът е наименуван гроздоберник, тъй като стартира гроздоберът. Обичаят включва поръсването със светена вода на къщата и хармана, поднасянето на софра, на която свещеникът поставя църковния кръст върху нова тъкана завивка.
Стопаните подаряват попа с варива и зеленчуци и най-много с жито от новата годишна продукция. За празника се раздават пресни пити - тази „ житна жертва " умилостивява стихиите, с цел да дарят стопанина с благодат. Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за здраве и изобилие.
На този ден се празнуват лечителите, които лекуват „ пресекнал се кръст ", наместват изкълчени и навехнати крака и „ оправят счупени кокали ". По традиция на Кръстовден се съблюдава непоколебим пост в чест на Кръста Господен. Обредна софра: зелник с праз лук, печена тиква.
На този ден настава есенният сезон - времето се става студено, водите на морето и реките изстиват. Както на Симеонов ден, по този начин и на Кръстовден, в някои региони се слага началото на есенната оран и сеитба, а другаде пък назовават празника „ Гроздоберник ", тъй като се дава начало на брането на грозде и правенето на вино.
На доста места се провеждат общоселски сборове. Колят се курбани, устройват се тържествени трапези, съпроводени с песни и танци.
В Тракия - Казанлък, Пазарджик, Пловдив се провеждат сходства на кукерски игри наричани джамал или камила. Вместо цар както при кукерите се прави камила и група маскирани младежи минават от къща на къща, като във всеки двор камилата скача бясно и най-после ляга на земята изтощена. Стопанката я плиска с вода, поръсва я с жито или царевица и чак тогава животното се изправя. Камиларите „ бръснат " с дървени сабии стопанина, „ удрят " с тояги членовете на фамилията, „ прескачат " момите, момците, децата, с цел да са здрави и мощни. Домакините черпят с топла пита. Всички камилари се събират на обща софра, която макар поста разрешава яденето на кокошка, баница и тиква, а тържеството приключва с къпане на участниците.
Именници на този ден са: Кръстю, Кръстьо, Кръстенa, Кристина, Кръстина, Кънчо, Ставри.
Според фолклорните показа от Кръстовден слънцето „ потегля обратно " - към този момент е есен. В някои региони на страната празникът е наименуван гроздоберник, тъй като стартира гроздоберът. Обичаят включва поръсването със светена вода на къщата и хармана, поднасянето на софра, на която свещеникът поставя църковния кръст върху нова тъкана завивка.
Стопаните подаряват попа с варива и зеленчуци и най-много с жито от новата годишна продукция. За празника се раздават пресни пити - тази „ житна жертва " умилостивява стихиите, с цел да дарят стопанина с благодат. Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за здраве и изобилие.
На този ден се празнуват лечителите, които лекуват „ пресекнал се кръст ", наместват изкълчени и навехнати крака и „ оправят счупени кокали ". По традиция на Кръстовден се съблюдава непоколебим пост в чест на Кръста Господен. Обредна софра: зелник с праз лук, печена тиква.
На този ден настава есенният сезон - времето се става студено, водите на морето и реките изстиват. Както на Симеонов ден, по този начин и на Кръстовден, в някои региони се слага началото на есенната оран и сеитба, а другаде пък назовават празника „ Гроздоберник ", тъй като се дава начало на брането на грозде и правенето на вино.
На доста места се провеждат общоселски сборове. Колят се курбани, устройват се тържествени трапези, съпроводени с песни и танци.
В Тракия - Казанлък, Пазарджик, Пловдив се провеждат сходства на кукерски игри наричани джамал или камила. Вместо цар както при кукерите се прави камила и група маскирани младежи минават от къща на къща, като във всеки двор камилата скача бясно и най-после ляга на земята изтощена. Стопанката я плиска с вода, поръсва я с жито или царевица и чак тогава животното се изправя. Камиларите „ бръснат " с дървени сабии стопанина, „ удрят " с тояги членовете на фамилията, „ прескачат " момите, момците, децата, с цел да са здрави и мощни. Домакините черпят с топла пита. Всички камилари се събират на обща софра, която макар поста разрешава яденето на кокошка, баница и тиква, а тържеството приключва с къпане на участниците.
Именници на този ден са: Кръстю, Кръстьо, Кръстенa, Кристина, Кръстина, Кънчо, Ставри.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ