Как българка не може да получи пак гражданство, заради арменския й произход
Правосъдното министерство спря възобновяване на българско поданство на млада жена с претекст, че тя е от арменски генезис, научи " Дневник ". Матилда Нахабедян е родена в България. До 22 годишна възраст живее и учи тук, след което отпътува за Холандия. Преди време тя получава холандско поданство, което значи, че би трябвало да се откаже от българското си.
Към този миг тя към момента не е омъжена. И не знае, че е възможно да има двойно поданство, в случай че има брак с холандец. Миналата година, откакто схваща, че може да си върне българското поданство, подава през посолството на България в Хага молба за възобновяване му.
В началото на юни получава отговор от правосъдното министерство у нас – процедурата за нея е спряна, тъй като са открили, че Матилда има арменска националност.
" Аз съм родена като български жител, родителите ми са български жители, до 22 годишна възраст живях непрекъснато в България. Никога не съм живяла в Армения, не познавам там никой, даже не знам арменски език ", споделя пред " Дневник " Матилда.
От правосъдното министерство одобряват, че тя няма български генезис. В отговора си до нея те цитират член 26, алинея т.3 от закона за българско поданство, съгласно който " лицата от небългарски генезис би трябвало да имат не по-малко от три години към датата на подаване на молбата за възобновяване, позволение за непрекъснато престояване или дълготрайно престояване в Република България ". Затова те изискват от нея уверение от Министерство на вътрешните работи, че е имала позволение да обитава в страната. Към тези документи тя би трябвало да показа и удостоверение за съдимост и документ от прокуратурата, че против нея няма формирано наказателно произвеждане за съзнателно закононарушение от общ темперамент. За това тя има период от два месеца.
Администрацията на дирекция " Българско поданство " към Министерството на правораздаването не е съобразило определение N14535 на Върховния административен съд от 2014 година. То е по тъжба на Анжела Харчик Зарбханелян, която е гражданка на Съединени американски щати и също е поискала да й бъде възобновено българското поданство. Позовавайки се още веднъж на нейния етнически генезис, министерството на правораздаването прекъсва процедурата по молбата й и изисква от нея да потвърди, че е обитавала в страната.
Върховен административен съд афишира за оскъдна заповедта за прекратяването и приема, че не може произходът да бъде изтъкван като аргументи за отвод поданството да бъде възставено. Според съда понятието " българин " в закона за българското поданство не следва да се пояснява в неговия етнически смисъл за лицата, които са изгубили българското си поданство и аплайват за неговото възобновяване. Това съгласно Върховен административен съд би било в несъгласие със възбраната за дискриминация в член 6 от Конституцията на България.
" Ужасно е това, което се случва на тази жена. Тази наредба – чл.26, ал.1 т.3 беше призната преди време, с цел да може да се затруднят изселниците, които имат турско поданство, при настояването си за възобновяване на българското поданство да би трябвало да потвърждават, че са обитавали у нас ", изясни пред " Дневник " Красимир Кънев, ръководител на Българския хелзинкски комитет. Нахабедян се е обърнала към тях, откакто получава отговора от правосъдното министерство.
Според Кънев служителите в правосъдното ведомство е трябвало да се съобразят с определението на Върховен административен съд. От БХК се ангажират със случая и в случай че се наложи ще заведат дело при възможен отвод поданството й да бъде възобновено. По думите на Кънев става дума за обща дискриминация.
" Аз се усещам българка. Това е повода, поради която желая да възстановя поданството си. Това е част от моята еднаквост. Нямам никаква връзка с Армения. Моите прабаби и дядовци са избягали от геноцида първоначално то на 20-ти век. Но този етнически генезис в никакъв случай не е представлявал проблем в България. Сега обаче, за пръв път, се чуствам дискриминирана ", споделя още Нахабедян.
Тя е изпратила отговор до правосъдното министерство, като на условието да показа уверение, че е обитавала в последните три години в страната, тя ползва определението на Върховен административен съд. Предстои отговор от правосъдното министерство. " Дневник " изпрати въпроси до правосъдното министерство и ще следи случая.
Към този миг тя към момента не е омъжена. И не знае, че е възможно да има двойно поданство, в случай че има брак с холандец. Миналата година, откакто схваща, че може да си върне българското поданство, подава през посолството на България в Хага молба за възобновяване му.
В началото на юни получава отговор от правосъдното министерство у нас – процедурата за нея е спряна, тъй като са открили, че Матилда има арменска националност.
" Аз съм родена като български жител, родителите ми са български жители, до 22 годишна възраст живях непрекъснато в България. Никога не съм живяла в Армения, не познавам там никой, даже не знам арменски език ", споделя пред " Дневник " Матилда.
От правосъдното министерство одобряват, че тя няма български генезис. В отговора си до нея те цитират член 26, алинея т.3 от закона за българско поданство, съгласно който " лицата от небългарски генезис би трябвало да имат не по-малко от три години към датата на подаване на молбата за възобновяване, позволение за непрекъснато престояване или дълготрайно престояване в Република България ". Затова те изискват от нея уверение от Министерство на вътрешните работи, че е имала позволение да обитава в страната. Към тези документи тя би трябвало да показа и удостоверение за съдимост и документ от прокуратурата, че против нея няма формирано наказателно произвеждане за съзнателно закононарушение от общ темперамент. За това тя има период от два месеца.
Администрацията на дирекция " Българско поданство " към Министерството на правораздаването не е съобразило определение N14535 на Върховния административен съд от 2014 година. То е по тъжба на Анжела Харчик Зарбханелян, която е гражданка на Съединени американски щати и също е поискала да й бъде възобновено българското поданство. Позовавайки се още веднъж на нейния етнически генезис, министерството на правораздаването прекъсва процедурата по молбата й и изисква от нея да потвърди, че е обитавала в страната.
Върховен административен съд афишира за оскъдна заповедта за прекратяването и приема, че не може произходът да бъде изтъкван като аргументи за отвод поданството да бъде възставено. Според съда понятието " българин " в закона за българското поданство не следва да се пояснява в неговия етнически смисъл за лицата, които са изгубили българското си поданство и аплайват за неговото възобновяване. Това съгласно Върховен административен съд би било в несъгласие със възбраната за дискриминация в член 6 от Конституцията на България.
" Ужасно е това, което се случва на тази жена. Тази наредба – чл.26, ал.1 т.3 беше призната преди време, с цел да може да се затруднят изселниците, които имат турско поданство, при настояването си за възобновяване на българското поданство да би трябвало да потвърждават, че са обитавали у нас ", изясни пред " Дневник " Красимир Кънев, ръководител на Българския хелзинкски комитет. Нахабедян се е обърнала към тях, откакто получава отговора от правосъдното министерство.
Според Кънев служителите в правосъдното ведомство е трябвало да се съобразят с определението на Върховен административен съд. От БХК се ангажират със случая и в случай че се наложи ще заведат дело при възможен отвод поданството й да бъде възобновено. По думите на Кънев става дума за обща дискриминация.
" Аз се усещам българка. Това е повода, поради която желая да възстановя поданството си. Това е част от моята еднаквост. Нямам никаква връзка с Армения. Моите прабаби и дядовци са избягали от геноцида първоначално то на 20-ти век. Но този етнически генезис в никакъв случай не е представлявал проблем в България. Сега обаче, за пръв път, се чуствам дискриминирана ", споделя още Нахабедян.
Тя е изпратила отговор до правосъдното министерство, като на условието да показа уверение, че е обитавала в последните три години в страната, тя ползва определението на Върховен административен съд. Предстои отговор от правосъдното министерство. " Дневник " изпрати въпроси до правосъдното министерство и ще следи случая.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ