Правосъдната реформа не е просто политическа тема или фиксация, а

Правосъдната промяна не е просто политическа тематика или фиксация, а основен въпрос за действието на страната. Тя визира както стопанската система, по този начин и доверието в институциите, само че се осъществя мъчно и изисква обилни запаси от обществото.

Това съобщи Иван Брегов, началник на Правната стратегия на Института за пазарна стопанска система, в предаването „ Лице в лице “ по bTV.

Думите му са във връзка импортираните законопроекти за промени в Закона за правосъдната власт от ръководещи и съпротива

По  думите му трите законопроекта са близки по план, като оферират разнообразни подходи към една и съща цел – промени във действието на Висшия правосъден съвет (ВСС). Според него част от текстовете целят бързо решение на насъбрани проблеми, само че в същото време лимитират част от пълномощията на Висш съдебен съвет.

Брегов показва, че има съвпадане сред предложенията на „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “ и „ Прогресивна България “ във връзка с ограничение на опциите на Висш съдебен съвет да взема решения за назначение, повишение и дисциплинарни ограничения по отношение на магистрати.

По думите му в законопроекта на ПБ има разпореждания, които приключват опцията за разходване на средства и структурни промени във Върховен административен съд, в това число назначения на нови съдии и чиновници, което съгласно него е резултат и от предходни решения на Министерството на правораздаването.

Той добавя, че се приключва процедура, при която ръководителят на Върховен административен съд има разширени пълномощия за командироване на съдии сред съдилищата. Оттук нататък това ще става с решение на съдийската гилдия, което съгласно него вкарва по-ясни правила.

Брегов отбелязва и смяна в избора на краткотрайно изпълняващи длъжности като ръководител на Върховен административен съд, основен прокурор и ръководител на Върховен касационен съд, като те ще се дефинират от пленума на Висш съдебен съвет.

Според него това са положителни стъпки, които водят към по-ясна регулация на правосъдната власт

По отношение на обособените политически обединения Брегов разяснява, че „ Демократична България “ са употребявали като основа по-детайлно създаден законопроект, квалифициран с присъединяване на професионалната общественост и разискван в Министерството на правораздаването, който предлага дълготрайна визия за правосъдната система.

За разлика от това, по думите му „ Продължаваме промяната “ са предложили по-кратък и политически фокусиран текст, който съдържа редица недостатъци, обясни специалистът.

Източник: bTV.