Правосъдие в бъдещето - прокурори и ученици говорят за право“

...
Правосъдие в бъдещето - прокурори и ученици говорят за право“
Коментари Харесай

Гешев: Необходимо е ефективно взаимодействие между властите

„ Правосъдие в бъдещето - прокурори и възпитаници приказват за право “ започва на 5 октомври по самодейност на Асоциация на прокурорите и Камара на следователите.

Главният прокурор Иван Гешев взе присъединяване в първата среща с възпитаници от Професионалната гимназия по ресторантьорство, търговия и обслужване в град Плевен.

В своето изявление пред тях той акцентира, че за просперитета на едно общество е належащо повишение на правната му просвета, с цел да бъдат възпитани поколенията в съблюдаване на разпоредбите. Именно по този метод страната и обществото ще са мощни и всеки един субект ще има опцията за развиване и интензивно присъединяване в публичния живот. От своя страна държавните институции би трябвало да си взаимодействат в духа на правилото за разделянето на управляващите. Главният прокурор уточни, че „ с изключение на надзор сред управляващите, би трябвало да е налице дейно взаимодействат посред им . Няма по какъв начин да има три обособени управляващи, все едно да има три обособени страни “. Той отдели внимание и на пълномощията на прокуратурата, като изясни на учениците, че „ всеобщото схващане на българина е, че прокуратурата взема решение всичко. А ние решаваме доста стеснен кръг проблеми. В България използваме израза – ще те дам на прокурор, а не – ще те дам на съд. Разбирането, че прокуратурата може да реши всички проблеми на хората, е погрешно “.

Децата питат - основният прокурор дава отговор:

Въпрос: За или срещу смъртната присъда?

Отговор: Донякъде в персонално качество разбирам желанието на някои хора, които имат тежко потърпевш или умрял непосредствен, да желаят това, което назоваваме „ отплата “, „ око за око “. Почти в никакъв случай обаче смъртното наказване и прекомерно високите санкции не са панацея в битката с престъпността. Трябва да има баланс при наказванията.

Понякога на пръв взор по-лекото наказване се явява по-тежко. В България има пожизнен затвор без право на подмяна. Представете си в този момент, наказан на смъртна присъда с инжекция. Друг е наказан на пожизнен затвор без право на подмяна и прекарва целия си живот в пандиза.

Кое е по-тежко?

В работата като прокурор и следовател не трябва изцяло да игнорираш болежка на потърпевшия, само че би трябвало да се стремиш да се дистанцираш задоволително, с цел да останеш неутрален в преценката си.

Въпрос: Кога Иван Гешев взема решение да стане прокурор?

Отговор: Започнах да работя в Министерство на вътрешните работи през есента на 1994 година Установих, че Министерство на вътрешните работи надалеч не е това, което си представях. Борбата с престъпността и всичко в него буксуваше, след така наречен „ промени “ през 1989 година. Тогава взех решение да стана следовател. След една от следващите промени споделиха на следователите, че ще закрият следствието, което тогава беше отвън правосъдната система. Тогава се трансферирах в прокуратурата. Харесвах годините си в Министерство на вътрешните работи и в следствието.

Въпрос: Какво се случи с делото КТБ?

Отговор: Мога да напиша няколко книги по този въпрос. Нека ви обясня какво съставлява схемата. Банката работи с вашите пари, вие ги внасяте, получавате рента, а те ги дават против по-голяма рента на различен човек, който би трябвало да заплаща и от това печели банката. Но те нямат лични пари. Т. нар. капиталово банкиране е неразрешено в България. Въпреки нарушаванията на закона, един човек, по този начин счита прокуратурата, който действително е банкрутирал тази банка, благодарение на кухи компании отпуска 10 млн. лева на друга компания, която няма нищо, не разполага с никакъв запас. Това се назовава пирамида. В случая КТБ проличават всички дефекти на българската правосъдна система. Всички залагаха на това, че делото не може да влезе в съда в този размер на събрани материали по него. То влезе в правосъдна фаза в границите на 2 години и половина. Изискванията на българския Наказателно-процесуален кодекс са толкоз неуместни, че обвинителният акт беше 11 000 страници. Това е почти колкото „ Война и мир “. Някои споделят - „ прокуратурата го написа, с цел да не може нищо да се случи “. Така е организиран българският закон. Как може да напишеш 11 000 страници, с цел да не се случи нещо? Имаме 18 обвинени, респективно – подсъдими. Според българския закон, всеки би трябвало да получи обвинителния акт на хартия, не на електронен притежател, 11 000 страници. Прокуратурата купи специфична професионална копирна машина за задачата. Според тогавашното законодателство обвинителният акт трябваше да бъде прочетен в правосъдно съвещание. И 6 - 7 месеца прокурорите от цялата Специализирана прокуратура се редуваха да четат на глас и стигнаха до средата.

В рамките на почналата самодейност " Правосъдие в бъдещето - прокурори и възпитаници приказват за право " се възнамеряват визити в редица учебни заведения в страната. На срещите с учениците прокурори и следователи ще спомогнат за повишение познанията на младото потомство за работата на прокуратурата и следствието, спецификите на работата на магистрата и обогатяване на правната просветеност на учениците. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР