Правният екип на Института за модерна политика (ИМП) изпрати в

Правният екип на Института за съвременна политика (ИМП) изпрати в Народното събрание и до министър-председателя обширен експертен отчет и оценка на въздействието на предлаганите от група депутати промени в правния режим на лотарийните игри

Според отчета тези оферти ощетяват бюджета, бизнеса и хората. С обстоятелства и образци от законодателството на държавите-членки на Европейски Съюз, Съединени американски щати и Канада отчетът изрично опровергава изказванията, че лотариите в България заплащат ниски налози. Лотариите заплащат най-високите налози – 15 % от целия доход от билети, а останалите компании – корпоративен налог от 10 % върху облагата. Лотариите не се таксуват с Данък добавена стойност заради категорично условие на европейската Директива 2006/112/EC. Посочено е страна по страна какво планува данъчното законодателство в Европа. 21 страни в Европейски Съюз имат по-ниски налози за лотариите от България, в 1 страна налозите са идентични с българските, а 4 страни са с по-висок налог. Прегледът на законодателството опровергава и изказванията, че в Европейски Съюз рекламата и разпространяването на лотария са „ неразрешени “ или по-рестриктивни в сравнение с у нас, както и че има ограничавания в разпространяването. По данни на Nielsen Research, да вземем за пример, размера на рекламата на лотариите в Германия през 2017 година е 197,4 млн.евро.

Експертите обобщават и резултатите от 92 научни емпирични проучвания след 2000 година по отношение на „ хазартната взаимозависимост “. Процентът на лицата, които покриват петте медицински критерия за „ хазартна взаимозависимост “ в Европа варира от 0,12 до 3,4 %, в Съединени американски щати е окоро 3,5 %, в Канада 2 %. Установено е, че това няма причинно-следствена връзка с лотариите, както и изобщо с мащабите, рекламата и разпространяването на лотарийните игри. Значение за „ хазартната взаимозависимост “, въпреки и нищожно, оказва рекламата на така наречен „ корав хазарт “ (казина, рулетка, покер и пр.).

Лотариите са обект на строга държавна регулация и реализират активността си под прецизен държавен надзор и при най-високи стандарти на бистрота и отчетност, а финансовите им потоци са онлайн интегрирани със системата на Национална агенция за приходите. Лотарийните билети са скъпи бумаги по настоящото законодателство и отпечатването им предстои на прецизен надзор от страна на финансовото министерство.

Докладът илюстрира и разпределението на приходите от лотарийни билети, според настоящата законова уредба: 100 единици доход от билети се разпределят – 15 за налози (от които 1,5 в Национален фонд „ Култура “); приблизително 66 - погашение на облаги на участници (при законово обвързване за най-малко 50); приблизително 9 – комерсиална отстъпка за разпространители; 10 – реклама, организация плюс последна облага за фирмата-организатор. (вж. графика по-долу)

Фактите демонстрират, че в Европейски Съюз, Съединени американски щати, Канада, Австралия, Китай лотариите са законно държавно контролирано забавление, което се провежда от държавни и/или лицензирани частни оператори. Този бранш на стопанската система генерира обилни доходи в държавния бюджет, които се разходват за обществени стратегии, обучение, просвета и други държавни потребности. По данни на Европейската комисия общият размер на игралната промишленост в Европейски Съюз е 84,9 милиарда евро и има резистентен годишен растеж от 3 %. В исторически проект лотариите, с изключение на развлекателния си темперамент, постоянно са били третирани от страната и като потребен инструмент за активизирането на финансови средства за бюджета и за съответни дела. Някои по-популярни образци в тази посока: със средства от лотария (кено) е изграждана Великата китайска стена; със средства от лотария е играждана една от най-крупните културни институции в света – Британският музей, а също доста от университетите от „ Бръшляновата лига “ в Съединени американски щати – Харвардски, Принстън и прочие

Правният екип на ИМП предлага: да се организира необятно публично и експертно разискване със заинтригуваните страни; да бъде направена детайлна оценка на фискалните и обществени резултати от предлаганите рестрикции; да се разпореди на способени научни организации да извършат научно проучване за положението на казуса „ хазартна взаимозависимост “ в България. Парламентът да извърши условията за нотификация на Европейскаката комисия, което произтича от Директива 98/34/ЕО, предлагат също от ИМП.

Пълният текст на отчета е оповестен на формалната интернет страница на Института за съвременна политика – www.modernpolitics.org.