Правната помощ в България: исторически преглед, състояние, проблеми и перспективи
Правната помощ е значителен механизъм за гарантиране на достъпа до правораздаване и обективен правосъден развой – главен принцип на правовата страна. По силата на тези правила страната следва да обезпечава правна отбрана на лица в неравностойно състояние, които нямат средства или опция за адвокатска отбрана или зародила нужда от правна консултация.
Съгласно член 56 от Конституцията на Република България, „ всеки има право на отбрана, когато са нарушени или застрашени негови права и законни ползи “, принцип, който добавя член 6 от Основния закон, утвърждаващ равенството пред закона. Правната помощ е съответна демонстрация на тези правила и инструмент за превъзмогване на обществени и стопански бариери пред достъпа до правораздаване.
Законът за правната помощ (ЗПП) е признат през 2005 година и обнародван в Дъждовни води, бр. 79 от 2005 година, в действие от 01.01.2006 година Неговите цели са свързани с даването на ефикасна и навременна отбрана посредством процесуално посланичество, съвещания и подпомагане. Правната помощ включва и трансгранични случаи по европейското законодателство, както и съдействие в случаи на домашно принуждение, бежански производства и дискриминация.
Исторически обзор на правната помощ в България (1878 – 2025)
Исторически корени на правната помощ в България могат да бъдат открити още в интервала след Освобождението през 1878 година Със основаването на първите съдилища практиката на безплатно даване на адвокатска помощ в интерес на небогати лица е призната като честен и професионален дълг.
В Закона за юристите от 1888 г. за пръв път се урежда опцията юристите да бъдат назначавани служебно от съда за отбрана на небогати жители: „ лице, което не може да си обезпечи юрист заради беднотия, му се назначава служебно подобен, а оказаната правна помощ е безвъзмездна. “
По време на Търновската конституция тази роля не е институционализирана посредством държавен фонд или орган, само че в правосъдната процедура се следят ясни опити за уравновесяване на страните в процеса.
В интервала сред двете международни войни правната помощ се дава най-вече по наказателни каузи, постоянно без заплащане. След 1944 година в границите на социалистическата правна система правната помощ се централизира посредством адвокатските препоръки към Министерството на правораздаването, като се лимитира преди всичко до наказателни каузи: Адвокатският съвет, с изключение на предоставеното му с други разпореждания на закона, назначава безвъзмездни повереници и бранители и провежда службата за предоставяне безвъзмездни препоръки гласи член 22, т. б от Закона за юристите от 1947 година
И в този отминал интервал е присъщ един главен проблем и до през днешния ден – основава се „ работа “ (форма на дълг и разполагаемо време), където нуждаещите се могат да получат консултация без възнаграждение. Условието „ беднотия “ обаче законът не урежда въз основата на съответен веществен критерий; решението е по преценка на адвокатския съвет въз основа на потвърдената неспособност да се заплати. По същия метод стои и въпросът с възнаграждението на юристите.
Със Закона за юристите от 1925 г. настъпват някои по-детайлни промени. Законът от 8 юли 1925 година построява независима и затворена система за достъп на обществено слаби жители до юрист. Тя е поместена в сърцевината на адвокатското самоуправление: самодейността и контролът са поверени напълно на адвокатските препоръки, без интервенция на съда или профилирана държавна администрация.
Основно е правото на бедния да изиска безвъзмезден юрист – член 41 – всеки „ съдещ се, който е безпаричен “ може да подаде необгербвана (без държавна такса) молба до локалния адвокатски съвет за назначение на „ безвъзмезден повереник или бранител “. Към молбата се ползват доказателства за материалното състояние. чл. 42 и член 74, б. г
Адвокатският съвет назначава безплатните повереници и бранители по метод, щото да се заобикаля наново предопределение на един юрист през годината, до момента в който има други неназначавани членове на колегията. Назначеният няма право на отвод с изключение на при „ изключително уважителни аргументи “. И този закон обаче не регламентира адвекватността на възнагражденията. Адвокатът получава предплатено дневни и пътни, изплащани от специфичен фонд към адвокатския съвет. При продобиване на делото съдът присъжда дължимото заплащане в интерес на съвета, който рефинансира фонда. Така законът подсигурява минимални разноски за бранителя и самоподдържащ се запас за бъдещи назначения – член 43.
Липсата на институционален механизъм за възнаграждение, на финансова и организационна поддръжка, подкрепени от обществения държавен запас, води до неналичието или до мощно усложнения достъп до правораздаване за бедните жители през 30-те години. Така водеща остава обществената функционалност на адвокатурата към по едно и също време щедрост и колегиална взаимност – модел, чиито правила ще бъдат съхранени и в по-късните закони за правната помощ.
След 1989 година, в подтекста на демократичните промени, България стартира хармонизация с интернационалните стандарти. В работилия от 1991 до 2004 година Закон за адвокатурата се регламентира безплатната правна помощ в единствено два основни текста – член 21 и член 62, т. 5. За разлика от по-ранните актове, той не вкарва специфична процедура за „ небогати “; вместо това поддържа по-универсален механизъм на служебна отбрана, използван към разнообразни категории уязвими лица, избрани по процесуалните закони.
Правото на отбрана на уязвимото лице се упражнява по експлицитен акт на съда – посредством служебно определение (чл. 21), а адвокатският съвет обезпечава съответен юрист. Адвокатът е задължен да се явява като повереник или бранител, когато бъде служебно назначен от съда или от органите на предварителното произвеждане. Законът трансформира безвъзмездната отбрана в императивно задължение; отводът би бил дисциплинарно укорим.
И в тази наредба липсва специфичен „ фонд “ или веществен аршин както за уязвимите групи лица, ползващи се от адвокатска отбрана, по този начин и за възнагражденията на юристите. В контраст на по-старите закони (1925, 1947), текстът от 1991 година не съдържа експлицитен аршин „ беднотия “ или финансов механизъм за възобновяване на разноските.
Различно нов стадий в регламентацията на правната помощ настава след приемането на настоящия Закон за адвокатурата през 2004 година За пръв път уредбата на правната помощ е изведена от него и развита детайлно в умишлен за задачата акт, а точно Закона за правната помощ[6]. Създава се Националното бюро за правна помощ (НБПП), което централизира администрирането на средствата и разпределението на делата.
През годините се е затвърдила успеваемостта на този модел на администриране на правната помощ, само че с отбелязването, че и до ден сегашен липсва методологически явен принцип на индексиране на възнагражденията, които получава адвокатурата.
В умозаключение
Историческият подтекст на правната помощ в България разкрива дълъг път на еволюция – от морална процедура в зората на построяването на българското правораздаване до законово обезпечено право, управлявано от профилиран обществен орган.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Съгласно член 56 от Конституцията на Република България, „ всеки има право на отбрана, когато са нарушени или застрашени негови права и законни ползи “, принцип, който добавя член 6 от Основния закон, утвърждаващ равенството пред закона. Правната помощ е съответна демонстрация на тези правила и инструмент за превъзмогване на обществени и стопански бариери пред достъпа до правораздаване.
Законът за правната помощ (ЗПП) е признат през 2005 година и обнародван в Дъждовни води, бр. 79 от 2005 година, в действие от 01.01.2006 година Неговите цели са свързани с даването на ефикасна и навременна отбрана посредством процесуално посланичество, съвещания и подпомагане. Правната помощ включва и трансгранични случаи по европейското законодателство, както и съдействие в случаи на домашно принуждение, бежански производства и дискриминация.
Исторически обзор на правната помощ в България (1878 – 2025)
Исторически корени на правната помощ в България могат да бъдат открити още в интервала след Освобождението през 1878 година Със основаването на първите съдилища практиката на безплатно даване на адвокатска помощ в интерес на небогати лица е призната като честен и професионален дълг.
В Закона за юристите от 1888 г. за пръв път се урежда опцията юристите да бъдат назначавани служебно от съда за отбрана на небогати жители: „ лице, което не може да си обезпечи юрист заради беднотия, му се назначава служебно подобен, а оказаната правна помощ е безвъзмездна. “
По време на Търновската конституция тази роля не е институционализирана посредством държавен фонд или орган, само че в правосъдната процедура се следят ясни опити за уравновесяване на страните в процеса.
В интервала сред двете международни войни правната помощ се дава най-вече по наказателни каузи, постоянно без заплащане. След 1944 година в границите на социалистическата правна система правната помощ се централизира посредством адвокатските препоръки към Министерството на правораздаването, като се лимитира преди всичко до наказателни каузи: Адвокатският съвет, с изключение на предоставеното му с други разпореждания на закона, назначава безвъзмездни повереници и бранители и провежда службата за предоставяне безвъзмездни препоръки гласи член 22, т. б от Закона за юристите от 1947 година
И в този отминал интервал е присъщ един главен проблем и до през днешния ден – основава се „ работа “ (форма на дълг и разполагаемо време), където нуждаещите се могат да получат консултация без възнаграждение. Условието „ беднотия “ обаче законът не урежда въз основата на съответен веществен критерий; решението е по преценка на адвокатския съвет въз основа на потвърдената неспособност да се заплати. По същия метод стои и въпросът с възнаграждението на юристите.
Със Закона за юристите от 1925 г. настъпват някои по-детайлни промени. Законът от 8 юли 1925 година построява независима и затворена система за достъп на обществено слаби жители до юрист. Тя е поместена в сърцевината на адвокатското самоуправление: самодейността и контролът са поверени напълно на адвокатските препоръки, без интервенция на съда или профилирана държавна администрация.
Основно е правото на бедния да изиска безвъзмезден юрист – член 41 – всеки „ съдещ се, който е безпаричен “ може да подаде необгербвана (без държавна такса) молба до локалния адвокатски съвет за назначение на „ безвъзмезден повереник или бранител “. Към молбата се ползват доказателства за материалното състояние. чл. 42 и член 74, б. г
Адвокатският съвет назначава безплатните повереници и бранители по метод, щото да се заобикаля наново предопределение на един юрист през годината, до момента в който има други неназначавани членове на колегията. Назначеният няма право на отвод с изключение на при „ изключително уважителни аргументи “. И този закон обаче не регламентира адвекватността на възнагражденията. Адвокатът получава предплатено дневни и пътни, изплащани от специфичен фонд към адвокатския съвет. При продобиване на делото съдът присъжда дължимото заплащане в интерес на съвета, който рефинансира фонда. Така законът подсигурява минимални разноски за бранителя и самоподдържащ се запас за бъдещи назначения – член 43.
Липсата на институционален механизъм за възнаграждение, на финансова и организационна поддръжка, подкрепени от обществения държавен запас, води до неналичието или до мощно усложнения достъп до правораздаване за бедните жители през 30-те години. Така водеща остава обществената функционалност на адвокатурата към по едно и също време щедрост и колегиална взаимност – модел, чиито правила ще бъдат съхранени и в по-късните закони за правната помощ.
След 1989 година, в подтекста на демократичните промени, България стартира хармонизация с интернационалните стандарти. В работилия от 1991 до 2004 година Закон за адвокатурата се регламентира безплатната правна помощ в единствено два основни текста – член 21 и член 62, т. 5. За разлика от по-ранните актове, той не вкарва специфична процедура за „ небогати “; вместо това поддържа по-универсален механизъм на служебна отбрана, използван към разнообразни категории уязвими лица, избрани по процесуалните закони.
Правото на отбрана на уязвимото лице се упражнява по експлицитен акт на съда – посредством служебно определение (чл. 21), а адвокатският съвет обезпечава съответен юрист. Адвокатът е задължен да се явява като повереник или бранител, когато бъде служебно назначен от съда или от органите на предварителното произвеждане. Законът трансформира безвъзмездната отбрана в императивно задължение; отводът би бил дисциплинарно укорим.
И в тази наредба липсва специфичен „ фонд “ или веществен аршин както за уязвимите групи лица, ползващи се от адвокатска отбрана, по този начин и за възнагражденията на юристите. В контраст на по-старите закони (1925, 1947), текстът от 1991 година не съдържа експлицитен аршин „ беднотия “ или финансов механизъм за възобновяване на разноските.
Различно нов стадий в регламентацията на правната помощ настава след приемането на настоящия Закон за адвокатурата през 2004 година За пръв път уредбата на правната помощ е изведена от него и развита детайлно в умишлен за задачата акт, а точно Закона за правната помощ[6]. Създава се Националното бюро за правна помощ (НБПП), което централизира администрирането на средствата и разпределението на делата.
През годините се е затвърдила успеваемостта на този модел на администриране на правната помощ, само че с отбелязването, че и до ден сегашен липсва методологически явен принцип на индексиране на възнагражденията, които получава адвокатурата.
В умозаключение
Историческият подтекст на правната помощ в България разкрива дълъг път на еволюция – от морална процедура в зората на построяването на българското правораздаване до законово обезпечено право, управлявано от профилиран обществен орган.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ