Правната комисия прие до 6 месеца затвор за непокорни шофьори
Правната комисия в Народното събрание одобри на второ четене промени в Наказателния кодекс (НК), с които криминализира повторният отвод на водачи да дадат проба за алкохол и опиати. Става дума за нова алинея 5 на член 343 б. от Наказателен кодекс, която би трябвало да гласи:
„ Който ръководи моторно транспортно средство и откаже да му бъде осъществена инспекция по надлежния ред за определяне на използването на алкохол и/или наркотични субстанции или техни аналози, откакто е бил наказван за някое от тези действия по административен ред, се санкционира с отнемане от независимост до шест месеца и с санкция от две хиляди лв. “. Шофьорите няма да бъдат наказвани единствено в случай че отводът им е по независещи от тях аргументи.
Иначе, четиричасовите разногласия и диспути в правната комисия доведоха до отменяне на голям брой други оферти за промени в Наказателен кодекс, свързани с увеличение на наказванията за закононарушения на пътя.
Все отново депутатите усилиха глобите за причиняване на гибел в злополука при несъобразителност.
В момента наказването в тази догадка е от 2 до 6 години затвор, а в изключително тежки случаи – от 3 до 10 години. Комисията гласоподава глобата да стане от 3 до 8 години затвор, а в изключително тежки случаи – от 10 до 20 години.
По-тежки ще са наказванията и в случай че закононарушението е осъществено от пийнал или дрогиран водач, в случай че няма шофьорска брошура, в случай че избяга от местопроизшествието или действието е осъществено на пешеходна пътека. При тези условия Наказателен кодекс сега планува от 3 до 15 години затвор, а в изключително тежки случаи – от 5 до 20 години. Депутатите одобриха наказванията да станат от 5 до 15 години затвор и в изключително тежки случаи – от 10 до 20 години.
В тези случаи съдът ще може и да лишава транспортното средство, с което е осъществено закононарушението, в случай че то е благосъстоятелност на причинителя, а в случай че не е, ще присъжда равностойността му. Същата опция за съда комисията гласоподава и в случаите на шофиране след приложимост на алкохол и опиати, както и когато това е осъществено наново.
По този въпрос депутатите категорично означиха, че са се съобразили с решенията на Конституционния съд, с които той на два пъти анулира текстове от Наказателен кодекс и Закона за придвижване по пътищата, които предвиждаха лишаване на коли и когато не са благосъстоятелност на причинителите на закононарушения (виж тук и тук).
Депутатите дълго дебатираха за по-високи санкции и за водачите, които предизвикват гибел на пътя и действието може да бъде квалифицирано като съзнателно, като няколко пъти загатнаха и случая със гибелта на Милен Цветков и постановеното решение от Върховния касационен съд. В последна сметка обаче тези промени бяха отхвърлени.
Бойко Рашков от „ Продължаваме промяната-Демократична България “ сподели, че ще гласоподава „ въздържал се “ по тези текстове, тъй като съгласно него депутатите единствено скапват настоящия Наказателен кодекс, вместо да го усъвършенстват. Той визираше главно разпореждания, с които за следващ път неведнъж се предвиждаше да се усилят санкции, изключително за закононарушенията при несъобразителност.
„ Не виждам какъв извънреден случай може да има в ПТП, това е всекидневие “, сподели Рашков.
Бранимир Балачев от ГЕРБ също застъпи тезата, че депутатите вършат „ от мухата слон “. Той акцентира, че нарастването на наказванията в последните години не е довело до предварителна защита и по-малко произшествия с потърпевши и убити. Като образец Балачев уточни статистика от 2013 година за 7000 произшествия с потърпевши, а през 2022 година намалели нищожно до 6609.
„ Идиоти като Семерджиев (бел. ред. подсъдимият за злополуката с две жертви на бул. „ Черни връх “ в София) ще има, само че не можем да вършим законодателство поради такива. Правим законодателство за естествените хора. Прекаленото повдигане на наказванията не води до позитивен резултат. Има ли смисъл да ги подвигаме безпределно? “, сподели Балачев. По думите му, казусът е с неправоспособните водачи, до момента в който пияните били единствено 4% от тези, които предизвикват гибел на пътя.
„ Проблемът с условните присъди при гибел на пътя може да бъде решен със завишаване на минималните размери, само че в случай че се стигне пределната граница на наказване от 20 години, не мисля, че това би било предварителна защита. Както не е предварителна защита против убийствата фактът, че са планувани същите санкции и даже пожизнен затвор. Освен повдигането на минималните санкции, всичко друго би било юридически екстремизъм “, разяснява тематиката и зам.-директорът на Националната следствена работа Юлиана Петкова, която беше на съвещанието.
„ Който ръководи моторно транспортно средство и откаже да му бъде осъществена инспекция по надлежния ред за определяне на използването на алкохол и/или наркотични субстанции или техни аналози, откакто е бил наказван за някое от тези действия по административен ред, се санкционира с отнемане от независимост до шест месеца и с санкция от две хиляди лв. “. Шофьорите няма да бъдат наказвани единствено в случай че отводът им е по независещи от тях аргументи.
Иначе, четиричасовите разногласия и диспути в правната комисия доведоха до отменяне на голям брой други оферти за промени в Наказателен кодекс, свързани с увеличение на наказванията за закононарушения на пътя.
Все отново депутатите усилиха глобите за причиняване на гибел в злополука при несъобразителност.
В момента наказването в тази догадка е от 2 до 6 години затвор, а в изключително тежки случаи – от 3 до 10 години. Комисията гласоподава глобата да стане от 3 до 8 години затвор, а в изключително тежки случаи – от 10 до 20 години.
По-тежки ще са наказванията и в случай че закононарушението е осъществено от пийнал или дрогиран водач, в случай че няма шофьорска брошура, в случай че избяга от местопроизшествието или действието е осъществено на пешеходна пътека. При тези условия Наказателен кодекс сега планува от 3 до 15 години затвор, а в изключително тежки случаи – от 5 до 20 години. Депутатите одобриха наказванията да станат от 5 до 15 години затвор и в изключително тежки случаи – от 10 до 20 години.
В тези случаи съдът ще може и да лишава транспортното средство, с което е осъществено закононарушението, в случай че то е благосъстоятелност на причинителя, а в случай че не е, ще присъжда равностойността му. Същата опция за съда комисията гласоподава и в случаите на шофиране след приложимост на алкохол и опиати, както и когато това е осъществено наново.
По този въпрос депутатите категорично означиха, че са се съобразили с решенията на Конституционния съд, с които той на два пъти анулира текстове от Наказателен кодекс и Закона за придвижване по пътищата, които предвиждаха лишаване на коли и когато не са благосъстоятелност на причинителите на закононарушения (виж тук и тук).
Депутатите дълго дебатираха за по-високи санкции и за водачите, които предизвикват гибел на пътя и действието може да бъде квалифицирано като съзнателно, като няколко пъти загатнаха и случая със гибелта на Милен Цветков и постановеното решение от Върховния касационен съд. В последна сметка обаче тези промени бяха отхвърлени.
Бойко Рашков от „ Продължаваме промяната-Демократична България “ сподели, че ще гласоподава „ въздържал се “ по тези текстове, тъй като съгласно него депутатите единствено скапват настоящия Наказателен кодекс, вместо да го усъвършенстват. Той визираше главно разпореждания, с които за следващ път неведнъж се предвиждаше да се усилят санкции, изключително за закононарушенията при несъобразителност.
„ Не виждам какъв извънреден случай може да има в ПТП, това е всекидневие “, сподели Рашков.
Бранимир Балачев от ГЕРБ също застъпи тезата, че депутатите вършат „ от мухата слон “. Той акцентира, че нарастването на наказванията в последните години не е довело до предварителна защита и по-малко произшествия с потърпевши и убити. Като образец Балачев уточни статистика от 2013 година за 7000 произшествия с потърпевши, а през 2022 година намалели нищожно до 6609.
„ Идиоти като Семерджиев (бел. ред. подсъдимият за злополуката с две жертви на бул. „ Черни връх “ в София) ще има, само че не можем да вършим законодателство поради такива. Правим законодателство за естествените хора. Прекаленото повдигане на наказванията не води до позитивен резултат. Има ли смисъл да ги подвигаме безпределно? “, сподели Балачев. По думите му, казусът е с неправоспособните водачи, до момента в който пияните били единствено 4% от тези, които предизвикват гибел на пътя.
„ Проблемът с условните присъди при гибел на пътя може да бъде решен със завишаване на минималните размери, само че в случай че се стигне пределната граница на наказване от 20 години, не мисля, че това би било предварителна защита. Както не е предварителна защита против убийствата фактът, че са планувани същите санкции и даже пожизнен затвор. Освен повдигането на минималните санкции, всичко друго би било юридически екстремизъм “, разяснява тематиката и зам.-директорът на Националната следствена работа Юлиана Петкова, която беше на съвещанието.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ