Правната комисия ще обсъди на първо четене три проекта на

Правната комисия ще разиска на първо четене три плана на Закон за неплатежоспособност на физическите лица (ЗНФЛ), които бяха импортирани в Народното събрание в края на предходната година.

От няколко години насам България се пробва да одобри нов закон, посредством който да бъде въведена регулация, която я има във всяка цивилизована страна. Знае се също, че той е част от уговорките на страната по Плана за възобновяване и резистентност и неговото приемане е изискване за отпущането на европарите.

Единият е на Министерския съвет и не влиза за първи път в Народното събрание, само че до момента не е стигал до второ четене. Най-общо той планува, че човек, който е изпаднал в несъстоятелност, може да изиска за него да стартира произвеждане по неплатежоспособност. За несъстоятелен се приема „ дебитор, който в продължение на повече от 6 месеца не е в положение да извърши едно или повече изискуеми парични отговорности на обща стойност над 10 минимални работни заплати “. За да се възползва от това произвеждане, той би трябвало да е безкористен, а това значи да „ поема отговорности съгласно своето имуществено положение и приходи “ и „ със своите дейности или бездействия да не поврежда съзнателно или заради немарливост ползите на кредиторите си “, оповестява Lex.bg.

Проектът урежда и серия от негативни предпоставки за почтеност. Сред най-дискутираните са тази, съгласно която длъжникът се приема за безсъвестен, в случай че е „ дееспособен, само че през последната година преди подаване на молбата за разкриване на производството по неплатежоспособност не е упражнявал трудова или друга активност, която да е източник на приходи, без значение от метода на нейното възлагане и осъществяване, без основателни аргументи “. Освен това има условие той да не се е разпоредил безплатно със свое имущество на забележителна стойност (която надвишава междинния му месечен приход за последните 12 месеца) през последните три години преди подаване на молбата за разкриване на произвеждане по неплатежоспособност.

Целта е на финала на произвеждане – след 3 или 5 години, съгласно това дали длъжникът има имущество, или не, да се погасят отговорностите му. Следва да се означи, че не се погасяват тези, които са обезпечени с ипотека, както и отговорностите за санкции, компенсации за деликт и за прехрана.

Производството е заимствано от това за неплатежоспособност на търговците и това е една от главните рецензии към него – че е прекомерно тежко и усложнено, както и че доста ще натовари окръжните съдилища (повече виж тук и тук).

Законопроект за персоналния банкрут внесоха и от Политическа партия. Той в огромната си част се припокрива с този на Министерския съвет. Има обаче и основни разминавания. Едно от тях, да вземем за пример, е за това кой дебитор е несъстоятелен. Според дефиницията, препоръчана от Политическа партия, това е този, който в продължение на повече от 12 месеца не е в положение да извърши едно или повече изискуеми парични отговорности на обща стойност над 24 минимални работни заплати.

Третият законопроект е на Българска социалистическа партия и той се разграничава доста от този на държавното управление. В него, да вземем за пример, се планува, че персонален банкрут по могат да изискат да афишират и физическите лица бизнесмени, макар че за тях към този момент има специфична уредба в Търговския закон. Освен това планува, че несъстоятелност е налице, когато отговорностите са над пет минимални заплати. От Българска социалистическа партия оферират въвеждането на фигурата на шеф на имуществото, който да управлява масата на несъстоятелността, като шефове могат да бъдат и чиновници на Комисията за отбрана на потребителите.