Правната комисия ограничи секциите в чужбина: какво означава това за вота зад граница
Правната комисия одобри промени в Изборния кодекс след изострен конфликт сред депутати
Хиляди българи зад граница са изправени пред по-труден достъп до изборните секции, откакто депутати ограничиха вота им на изключително и с напрежение съвещание на Правната комисия. Решението беше взето преди минути след изострен спор за законността на самото съвещание и сложи под подозрение равнопоставеното присъединяване на гласоподавателите отвън страната.
Извънредното съвещание на Правната комисия в Народното събрание докара до решение, което визира директно правото на глас на българите, живеещи в чужбина. На фона на изострен институционален спор депутатите одобриха на първо четене промени в Изборния кодекс, с които се понижава броят на изборните секции отвън страните от Европейския съюз до 20.
Заседанието стартира със скандал. Част от народните представители оспориха дали комисията е свикана по разпоредбите и дали има нужния брой подписи. Спорът бързо прерасна в персонален конфликт сред председателката на комисията и представители на опозицията. Аргументите се концентрираха върху тълкуването на правилника и правото на председателя Анна Александрова от ГЕРБ да привиква изключителни съвещания.
Василев прикани Александрова да разпусне комисията, тъй като е събрана нелегитимно, само че тя възрази. Необходимият кворум за откриването й е тук, уточни шефката на комисията.
„ Спазвайте разпоредбите, тъй като желанието ви да угодите на Пеевски в този момент се добавя и с поддръжка от „ Възраждане “, прекъсна я опозиционният народен представител.
Севим Али посочи, че в правилника ясно е записано, че с цел да се свика съвещание, би трябвало да има 1/3 подписи от народни представители. С отдръпването на подписите на сътрудниците от МЕЧ, остават шест, уточни бургаският народен представител от Алианса за права и свободи
Александрова обаче продължи да упорства. Комисията към този момент е свикана, отсече тя, само че други депутати показаха, че днешното събиране се организира в прорез с наредбата по член 29, ал.3 от правилника на Народното събрание, където ясно и тъкмо е записано, че изключителното привикване на комисията става с минимум 1/3 от членовете.
„ Аз като ръководител имам право да свикам комисията на изключително съвещание когато и да е. Сезирана съм с избран проблем и съм длъжна да свикам сходно съвещание. Комисията има волята да реши ще бъде ли обсъждан или не “, отговори депутатката от ГЕРБ.
Въпреки възраженията, болшинството в комисията продължи работата си и мина към разглеждане на предложенията. Едното от тях планува съществено ограничение на секциите за гласоподаване отвън Европейския съюз. Според признатия текст гласоподаване ще се позволява в стеснен брой секции отвън дипломатическите и консулските представителства.
Това решение има пряк резултат върху вота на българите в чужбина. В редица страни с огромни български общности дистанциите до дипломатическите задачи са обилни. За доста хора това значи по-високи разноски, повече време и действителна спънка да упражнят правото си на глас. На процедура вотът става официално вероятен, само че мъчно наличен.
Паралелно с това комисията отхвърли предложение, обвързвано с метода на отчитане на машинния избор. Вместо да се признае разписката от машините като водещ документ, остава практиката да се броят разпечатаните бюлетини от машините. Това в допълнение ускори рецензиите, че изборният развой се трансформира без явен и пореден метод.
Предстои измененията да бъдат прегледани на второ четене, а по-късно и в пленарната зала. Това значи, че процесът не е завършил.
Случилото се в Правната комисия още веднъж сложи въпроса за доверието във изборните правила. Вотът е главен инструмент за присъединяване в ръководството и всяка смяна, която го лимитира, неизбежно се възприема като удар по връзката сред страната и нейните жители.
Хиляди българи зад граница са изправени пред по-труден достъп до изборните секции, откакто депутати ограничиха вота им на изключително и с напрежение съвещание на Правната комисия. Решението беше взето преди минути след изострен спор за законността на самото съвещание и сложи под подозрение равнопоставеното присъединяване на гласоподавателите отвън страната.
Извънредното съвещание на Правната комисия в Народното събрание докара до решение, което визира директно правото на глас на българите, живеещи в чужбина. На фона на изострен институционален спор депутатите одобриха на първо четене промени в Изборния кодекс, с които се понижава броят на изборните секции отвън страните от Европейския съюз до 20.
Заседанието стартира със скандал. Част от народните представители оспориха дали комисията е свикана по разпоредбите и дали има нужния брой подписи. Спорът бързо прерасна в персонален конфликт сред председателката на комисията и представители на опозицията. Аргументите се концентрираха върху тълкуването на правилника и правото на председателя Анна Александрова от ГЕРБ да привиква изключителни съвещания.
Василев прикани Александрова да разпусне комисията, тъй като е събрана нелегитимно, само че тя възрази. Необходимият кворум за откриването й е тук, уточни шефката на комисията.
„ Спазвайте разпоредбите, тъй като желанието ви да угодите на Пеевски в този момент се добавя и с поддръжка от „ Възраждане “, прекъсна я опозиционният народен представител.
Севим Али посочи, че в правилника ясно е записано, че с цел да се свика съвещание, би трябвало да има 1/3 подписи от народни представители. С отдръпването на подписите на сътрудниците от МЕЧ, остават шест, уточни бургаският народен представител от Алианса за права и свободи
Александрова обаче продължи да упорства. Комисията към този момент е свикана, отсече тя, само че други депутати показаха, че днешното събиране се организира в прорез с наредбата по член 29, ал.3 от правилника на Народното събрание, където ясно и тъкмо е записано, че изключителното привикване на комисията става с минимум 1/3 от членовете.
„ Аз като ръководител имам право да свикам комисията на изключително съвещание когато и да е. Сезирана съм с избран проблем и съм длъжна да свикам сходно съвещание. Комисията има волята да реши ще бъде ли обсъждан или не “, отговори депутатката от ГЕРБ.
Въпреки възраженията, болшинството в комисията продължи работата си и мина към разглеждане на предложенията. Едното от тях планува съществено ограничение на секциите за гласоподаване отвън Европейския съюз. Според признатия текст гласоподаване ще се позволява в стеснен брой секции отвън дипломатическите и консулските представителства.
Това решение има пряк резултат върху вота на българите в чужбина. В редица страни с огромни български общности дистанциите до дипломатическите задачи са обилни. За доста хора това значи по-високи разноски, повече време и действителна спънка да упражнят правото си на глас. На процедура вотът става официално вероятен, само че мъчно наличен.
Паралелно с това комисията отхвърли предложение, обвързвано с метода на отчитане на машинния избор. Вместо да се признае разписката от машините като водещ документ, остава практиката да се броят разпечатаните бюлетини от машините. Това в допълнение ускори рецензиите, че изборният развой се трансформира без явен и пореден метод.
Предстои измененията да бъдат прегледани на второ четене, а по-късно и в пленарната зала. Това значи, че процесът не е завършил.
Случилото се в Правната комисия още веднъж сложи въпроса за доверието във изборните правила. Вотът е главен инструмент за присъединяване в ръководството и всяка смяна, която го лимитира, неизбежно се възприема като удар по връзката сред страната и нейните жители.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ