Правната комисия отхвърли президентското вето върху Административно-процесуалния кодекс
Правната комисия отхвърли президентското несъгласие върху Административно-процесуалния кодекс
След близо 5-часов под напрежение спор депутатите от парламентарната Комисия по правни въпроси отхвърлиха ветото на президента Румен Радев и още веднъж гласоподаваха измененията в Административно-процесуалния кодекс (АПК), съобщи кореспондент на БГНЕС.
Текстовете бяха подкрепени с 12 гласа от ГЕРБ, "Обединени патриоти" и Движение за права и свободи, а 7 депутати от "БСП за България" гласоподаваха "против".
Приетите в края на юли разпореждания се трансфораха в противоречиви, а президентът изрази противоречие с 16 от тях, отнасящи се до разпоредбите за подсъдността, въвеждането на опция за осъществяване на закрити правосъдни съвещания, увеличените такси в касационното произвеждане и премахването на касационната инстанция в редица специфични закони.
Участие в дебата взе проф. Емилия Друмева, секретар по правните въпроси на президента. „ Още при започване на претекстовете на ветото на президента, а те са добре известни, тъй като от дълго време са обществени, се акцентира значимостта и смисъла на директния правосъден надзор на актовете на изпълнителната власт. Прекият правосъден надзор концентрира в себе си главните черти на правилото на разделяне на управляващите, правилото власт да възпира власт, само че и правилото на взаимоотношение на управляващите. В този смисъл контролът се явява коректив, баланс и носеща структура измежду гаранциите за правовата страна. Контролът е за правомерност “, акцентира проф. Друмева.
На съвещанието участваха още ръководителят на Върховен административен съд Георги Чолаков, представители на Асоциацията на административните съдии, както и доста представители на разнообразни цивилен организации.
„ С тези ремонти в Административнопроцесуален кодекс вие ограничавате правото на жителите, на техните организации, на формите и на бизнеса до правораздаване “, обърна се Петко Цветков от Коалиция „ За да остане природа в България “ към депутатите. Според него една от най-големите спънки е нарастването на таксите за завеждане на каузи, които той дефинира като „ финансов ценз “.
Това изявление предизвика ръководителя на комисията Данаил Кирилов и той предложи преди всяко изявление представителите на разнообразни организации да дават информация за тяхното финансово положение и дали имат опцията да заплащат повишените такси. Предложението провокира отрицателна реакция, а Кирилов бе упрекнат, че злоупотребява с ситуацията си на ръководител на комисията, а той от своя страна преотстъпи своите пълномощия краткотрайно на сътрудника си Християн Митев.
„ Тези промени са едни от най-тежките. Те са повинност и удар върху жителите и тяхното право на отбрана. Липсата на отбрана и оставянето на административния произвол да се вихри рефлектира върху справедливото систематизиране на благосъстоянието “, счита Александър Кашъмов от фондация „ Програма Достъп до информация “, откъдето също се афишират най-много против завишаването на таксите.
Срещу измененията и в поддръжка на президентското несъгласие се оповестиха от опозицията. Народният представител Явор Божанков от „ Българска социалистическа партия за България “ се обърна към ръководещите с думите: „ Защо те демонстрират самоубийствено политическо държание? Защо упорстват толкоз? Какво се пробват да споделят на хората? Преди две години същото ръководещо болшинство ни сподели, че би трябвало да на една инстанция да се гледат делата за Оценка на въздействието върху околната среда и огромните инфраструктурни планове. Тогава опозицията възрази. Ние изразихме безпокойство, че изключението ще се трансформира в принцип. Две години по късно ръководещите се появяват пред нас с една торба изключения – едноинстанционни производства, закрити съвещания, фрапантно нарастване на таксите. Това е модел, който малко по малко ни води към властнически модел на ръководство “.
Той разгласи, че в случай че измененията преминат гласуването в пленарна зала и влязат в действие, от левицата ще сезират Конституционния съд.
От своя страна ръководещите опазиха предложенията си. Народният представител от ГЕРБ и ръководител на правната комисия Данаил Кирилов напомни, че текстовете на плана за направени с дейното присъединяване на представители на академичната общественост. „ Държавните такси, първо, са понижени основни по отношение на първичния план. Тогава ние приехме реакциите на жителите и опозицията “, напомни той и акцентира, че плануваните в законопроекта такси са допустими. Според него „ щеше да е по-честно “ президентът да събере всички мнения на гражданските организации по измененията в Административнопроцесуален кодекс и след приемането им да сезира за тях Конституционния съд, а в това време те да влязат в действие.
БГНЕС напомня, че на 31 юли т.г. президентът Румен Радев упражни правото си на несъгласие върху измененията, които Народното събрание направи на Административно-процесуалния кодекс седмица по-рано. Той върна за ново разискване общо 16 разпореждания, за които президентът смята, че се отдалечават от главните конституционни начала и деформират обичайни правила и достижения на административното правосъдие.
В претекстовете на президента се показва, че с тях ще се понижи интензитетът на отбрана на правата на жителите и юридическите лица по отношение на актове, издавани от позицията на власт и изискващи послушание. Тези разпореждания ще се отразят неподходящо на ролята административното правораздаване да бъде бранител на елементарния човек против незаконосъобразните дейности и произвола на администрацията, написа в претекстовете си Радев.
Предстои върнатите за второ разглеждане разпореждания да бъдат разисквани и гласувани в пленарна зала. /БГНЕС
След близо 5-часов под напрежение спор депутатите от парламентарната Комисия по правни въпроси отхвърлиха ветото на президента Румен Радев и още веднъж гласоподаваха измененията в Административно-процесуалния кодекс (АПК), съобщи кореспондент на БГНЕС.
Текстовете бяха подкрепени с 12 гласа от ГЕРБ, "Обединени патриоти" и Движение за права и свободи, а 7 депутати от "БСП за България" гласоподаваха "против".
Приетите в края на юли разпореждания се трансфораха в противоречиви, а президентът изрази противоречие с 16 от тях, отнасящи се до разпоредбите за подсъдността, въвеждането на опция за осъществяване на закрити правосъдни съвещания, увеличените такси в касационното произвеждане и премахването на касационната инстанция в редица специфични закони.
Участие в дебата взе проф. Емилия Друмева, секретар по правните въпроси на президента. „ Още при започване на претекстовете на ветото на президента, а те са добре известни, тъй като от дълго време са обществени, се акцентира значимостта и смисъла на директния правосъден надзор на актовете на изпълнителната власт. Прекият правосъден надзор концентрира в себе си главните черти на правилото на разделяне на управляващите, правилото власт да възпира власт, само че и правилото на взаимоотношение на управляващите. В този смисъл контролът се явява коректив, баланс и носеща структура измежду гаранциите за правовата страна. Контролът е за правомерност “, акцентира проф. Друмева.
На съвещанието участваха още ръководителят на Върховен административен съд Георги Чолаков, представители на Асоциацията на административните съдии, както и доста представители на разнообразни цивилен организации.
„ С тези ремонти в Административнопроцесуален кодекс вие ограничавате правото на жителите, на техните организации, на формите и на бизнеса до правораздаване “, обърна се Петко Цветков от Коалиция „ За да остане природа в България “ към депутатите. Според него една от най-големите спънки е нарастването на таксите за завеждане на каузи, които той дефинира като „ финансов ценз “.
Това изявление предизвика ръководителя на комисията Данаил Кирилов и той предложи преди всяко изявление представителите на разнообразни организации да дават информация за тяхното финансово положение и дали имат опцията да заплащат повишените такси. Предложението провокира отрицателна реакция, а Кирилов бе упрекнат, че злоупотребява с ситуацията си на ръководител на комисията, а той от своя страна преотстъпи своите пълномощия краткотрайно на сътрудника си Християн Митев.
„ Тези промени са едни от най-тежките. Те са повинност и удар върху жителите и тяхното право на отбрана. Липсата на отбрана и оставянето на административния произвол да се вихри рефлектира върху справедливото систематизиране на благосъстоянието “, счита Александър Кашъмов от фондация „ Програма Достъп до информация “, откъдето също се афишират най-много против завишаването на таксите.
Срещу измененията и в поддръжка на президентското несъгласие се оповестиха от опозицията. Народният представител Явор Божанков от „ Българска социалистическа партия за България “ се обърна към ръководещите с думите: „ Защо те демонстрират самоубийствено политическо държание? Защо упорстват толкоз? Какво се пробват да споделят на хората? Преди две години същото ръководещо болшинство ни сподели, че би трябвало да на една инстанция да се гледат делата за Оценка на въздействието върху околната среда и огромните инфраструктурни планове. Тогава опозицията възрази. Ние изразихме безпокойство, че изключението ще се трансформира в принцип. Две години по късно ръководещите се появяват пред нас с една торба изключения – едноинстанционни производства, закрити съвещания, фрапантно нарастване на таксите. Това е модел, който малко по малко ни води към властнически модел на ръководство “.
Той разгласи, че в случай че измененията преминат гласуването в пленарна зала и влязат в действие, от левицата ще сезират Конституционния съд.
От своя страна ръководещите опазиха предложенията си. Народният представител от ГЕРБ и ръководител на правната комисия Данаил Кирилов напомни, че текстовете на плана за направени с дейното присъединяване на представители на академичната общественост. „ Държавните такси, първо, са понижени основни по отношение на първичния план. Тогава ние приехме реакциите на жителите и опозицията “, напомни той и акцентира, че плануваните в законопроекта такси са допустими. Според него „ щеше да е по-честно “ президентът да събере всички мнения на гражданските организации по измененията в Административнопроцесуален кодекс и след приемането им да сезира за тях Конституционния съд, а в това време те да влязат в действие.
БГНЕС напомня, че на 31 юли т.г. президентът Румен Радев упражни правото си на несъгласие върху измененията, които Народното събрание направи на Административно-процесуалния кодекс седмица по-рано. Той върна за ново разискване общо 16 разпореждания, за които президентът смята, че се отдалечават от главните конституционни начала и деформират обичайни правила и достижения на административното правосъдие.
В претекстовете на президента се показва, че с тях ще се понижи интензитетът на отбрана на правата на жителите и юридическите лица по отношение на актове, издавани от позицията на власт и изискващи послушание. Тези разпореждания ще се отразят неподходящо на ролята административното правораздаване да бъде бранител на елементарния човек против незаконосъобразните дейности и произвола на администрацията, написа в претекстовете си Радев.
Предстои върнатите за второ разглеждане разпореждания да бъдат разисквани и гласувани в пленарна зала. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ