Правната комисия отхвърли предложението със закон да се забрани на

Правната комисия отхвърли предлагането със закон да се забрани на Висш правосъден съвет (ВСС), чийто членове са с изминал мандат, да избира ръководители на висшите съдилища и основен прокурор. Забраната този Висш съдебен съвет да вземе решение за избор на някой от тримата огромни не беше призната с 11 гласа „ за “, 3 гласа „ срещу “ и 9 „ въздържал се “. Против бяха от „ ДПС-Ново начало “, а ГЕРБ и Българска социалистическа партия се въздържаха, написа „ 24 часа “.

Дебат провокира и така наречен двойно болшинство при избора, което е концепция на ПП-ДБ. Надежда Йорданова и Атанас Славов още веднъж настояха за така наречен двойно болшинство от определените от магистратите съдии, прокурори и следователи. Според някои от депутатите обаче двойното болшинство опонира на конституцията. Атанас Спавов напомни, че то е значима рекомендация и е стандарт за самостоятелност и политическа индиферентност. Той напомни, че сега съдиите „ определени от съдии са ултрамалцинство “.

Александър Расташки от МЕЧ му опонира, че още на първото четене поискали да се направи редакция в текста. Цвета Рангелова от „ Възраждане “ пък изиска Славов да даде формулировка за политическа индиферентност. Надежда Йорданова от Демократична България сподели, че за политическа индиферентност се говорело и в етичните кодекси на магистратите.

Правосъдната министърка Мария Павлова обаче обърна внимание, че текстовете, които не са в режим на неотложност, могат да бъдат оставени за по-нататък. Мнозинството не поддържа двойното болшинство.

Сериозен спор обаче провокираха и текстовете за Инспектората на Висш съдебен съвет, импортирани от „ Възраждане “.

Шефката на Инспектората Теодора Точкова, която беше на съвещанието, беше срещу предложенията, засягащи институцията. Едно от тях беше Инспекторатът да преглежда заявките за постепенно правораздаване освен по завършили каузи, само че и по висящи. Според нея това щяло да усили ужасно доста заявките, а също по този начин би трябвало да се усили и броят на специалистите, а и ще би трябвало за тях в допълнение възнаграждение. Тя заяви, че единствено за предходната година Инспекторатът е направил 17 оферти за дисциплинарни санкции на магистрати. Депутатите обаче я питаха по какъв начин да се дисциплинират съдии, които бавят делата. Беше даден и образец за дело за прехрана, на което съдията не е реагирал година и половина, и най-после майката е отдръпнала жалбата си.

Това е частен случай, който се споделя, отговори Точкова. Според нея ставало дума за индивидуален случай, само че Инспекторатът постоянно предприемал нужните ограничения. Хамид Хамид пък предложи Точкова да каже по кое време има приемен ден и членовете на комисията да слагат там своите случаи, а в този момент да се продължи със Закон за съдебната власт.

Христо Расташки от МЕЧ пък сподели, че в случай че Точкова е имала приемен ден, то несъмнено щели да се съберат 100 хиляди индивида. Той обърна внимание, че има каузи, които не престават по 20 години.

„ Разбирам интереса на жителите да получават правораздаване в рационален период, само че Инспекторатът не може да се оправи самичък, значими са и другите органи, само че най-много съзнанието на самите магистрати “, сподели Точкова.

От Съюза на съдиите Андрей Георгиев сподели, че пращайки хората да заяват иск за обезщетение в Инспектора, не знае по какъв начин това ще помогне. Той сподели, че няма смисъл да остава в залата, откакто депутатите са отхвърилили предлагането да се забрани на Висш съдебен съвет с изминал мандат да избират тримата огромни.

Пенка Велинова от Българската съдийска асоциация сподели, че имало ред да се търси обезщетение и просто щяла да се добави една администативна процедура. Предложението не беше признато.

Тя изиска да отпаднат и предложенията на Има Такъв Народ по отношение на командироването на магистратите.

„ 24 часа “