ВСС за конституционните промени: Нищо не става
Правната комисия на Висш съдебен съвет излезе със мнение, което на процедура разрушава всички съществени промени, залегнали в плана за конституционни промени.
Днес Цветинка Пашкунова чете близо 40 мин. забележките на Съвета на извъредно съвещание на Пленума, особено свикано, с цел да се даде мнение по измененията. Те на практика обгръщат всичко, което законодателят пробва да вкара в измененията.
Висш съдебен съвет е срещу да се променя член 126 от Конституцията, който фиксира че прокуратурите следват структурата на съдилищата - т.е. да няма Върховна касационна и Върховна административна прокуратура.
Пашкунова сподели, че въпреки да " подхождат с схващане " към устрема на законодателя да се понижат пълномощията на главниу прокурор, показват запаси по редуциране на пълномощията му и приравняване фигурата му с тази на всеки различен административен началник.
Висш съдебен съвет не желае да се лишава правото на Главния прокурор да реализира " контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори ".
" Надзорът за правда и методическото управление имат за цел да тъкмо и еднообразно използване на законите от прокурорите по отношение на реализиране на общата конституционно закрепена цел на правосъдната власт. Същите са нужни, с цел да може да бъде тъкмо и еднообразно прилаган материалният и процесуалният закон ", изчете мнението на правната комисия Пашкунова.
Членовете не Съвета остро подлагат на критика концепцията управлението дефакто към този момент да се реализира от групов орган - въпросният Прокурорски съвет, в който ще се отделят прокурорите и един следовател след разцепването на настоящия Висш съдебен съвет на две (кой ще взима решенията там - вижте по-долу).
Дори по отношение на новия закон - за следствие на основния прокурор, Пашкунова подсети, че тече конституционно дело (инициирано, както е известно, от Иван Гешев, б.р.).
Правната комисия е изрично срещу да се " извади " прократурата от куп цивилен и администратвни каузи,в които взе участие сега. Тя подсети, че измежду задачите на държавното обвиняване е " да зищатава ползите на жителите, юридическите лица и страната " и дад образец - че участвайки в цивилен каузи, Прокуратура на Република България може да реши да повдигне обвиняване във връзка със Семейния къдексд, Закона за здравето, Закон за отбрана на детето, Закон за защито от домашното принуждение, Търговския закон и мн. други
Разделянето на Висш съдебен съвет на два самостоятелни органа
Пашкунова уточни, че делене на два обособени органа - Висш съдебен съвет и Прокурорски съвет липсват най-обикновени претекстове. Те били бланкетни - за " гарантиране на без значение и заслужено правораздаване "...
"...Което е мъчно е постижимо чрез формалното делене на Висш съдебен съвет на два органа ", уточни висшата съдийка.
Тя напомни, че даже в рекомендациите на Венецианската комисия от 2017 година се споделя, че следва членовете, определени директно от съдиите, да имат водеща роля. Но и Комисията определила разновидността за цялостно разделяне на съвета като коренен, а препоръките биха моги да бъдат изпълнени посредством ограничение на пълномощията на Пленума.
" Не може да пренебрегнем съществуващите подозрения за реализирането на тази промени от обикновно, а не от Велико национално заседание ", сподели още Пашкунова, като подсети прословутото решение на Конституционен съд в интерес на прокуратурата - № 3 от 2003 година
Очевидно е, че предложенията за делене, понижаване на мандата или мандатите на " тримата огромни " и на ИВСС не подхождат на наложителните тълкувания на Конституционен съд.
Накърнен е и салдото сред управляващите с лишаването на президента от пълномощието да назначава и освобождава тримата огромни.
Такова нарушаване на салдото съставлява и концепцията да се върне на Министерството на правораздаването да ръководи недвижимите парцели, считат кадровиците. Пашкунова подсети, че по този начин е било до промяната пре 2015 година и тогава хората от системата са имали тежки проблеми.
Тя попита - при разделята не два - кой орган ще взима решения, които са общи за системата – финансови, осведомителни и такива, свързани с образование на магистратите, вклчително и функционалности на чиновниците, " които неизбежно ще се усилят при разделянето на органа на два органа ".
Остава безреден въпросът кой ще бъде органът, който ще приема годишните бюджети. Липсва въобще очакван орган, който ще продължи да поставя старания за въвеждането на електронно правораздаване, защото сега тази активност се реализира от Пленума.
Кой ще избира прокурорския съвет?
Като " най-сериозен проблем " кадровиците разказват залегналото състояние - кой ще избира и кой ще членува в новия Прокурорски съвет.
При съдиите са открити пропорции в интерес на професионалната квота, което ние поддържаме. Докато за прокурорите определените от професионалната квота е извънредно сведен – до двама техни представители. Действащите прокурори ще са единствено 3 - дружно с основния прокурор, а следователят един.
Кадруването в правосъдната система изисква избрани знания, сподели Пашкунова.
В частта - кого ще праща Народното събрание категорично е посочено че тези лица не може да заемат длъжността арбитър, прокурор и следовател за ВСС и прокурор или следовател - за Прокурорския съвет.
" Кадровата политика - назначение, атестиране, кариерно развиване може да бъде реализирано от лица, напълно външни за правосъдната система, които не познават нейната работа в дълбочина. И не познават естеството на съдийската и прокурорската работа ", означи Пашкунова.
Не може дейностите да се реализират от орган от 10 индивида, в който има единствено двама прокурори и един следовател.
Има проблем и с несменяемостта на прокурори и следователи, счита още Правната комисия.
Висш съдебен съвет има тежки забележки и против изменението, че „ след привършване мандата основният контрольор и инспекторите не могат да заемат длъжности в органи на правосъдната власт “. Ако примерно са били съдии, с това се нарушава откритото в Конституцията тъждество и опцията на всеки жител за труд и свободен избор на специалност.
" Считаме, че е необходимо законодателят задълбочено да премисли същите (предложени промени) след осъществяване на една необятна полемика с представители на магистратурата и след изложение на мнение да предприеме дейности по тяхното гласоподаване и внасяне на промени ", заключи Пашкунова.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Днес Цветинка Пашкунова чете близо 40 мин. забележките на Съвета на извъредно съвещание на Пленума, особено свикано, с цел да се даде мнение по измененията. Те на практика обгръщат всичко, което законодателят пробва да вкара в измененията.
Висш съдебен съвет е срещу да се променя член 126 от Конституцията, който фиксира че прокуратурите следват структурата на съдилищата - т.е. да няма Върховна касационна и Върховна административна прокуратура.
Пашкунова сподели, че въпреки да " подхождат с схващане " към устрема на законодателя да се понижат пълномощията на главниу прокурор, показват запаси по редуциране на пълномощията му и приравняване фигурата му с тази на всеки различен административен началник.
Висш съдебен съвет не желае да се лишава правото на Главния прокурор да реализира " контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори ".
" Надзорът за правда и методическото управление имат за цел да тъкмо и еднообразно използване на законите от прокурорите по отношение на реализиране на общата конституционно закрепена цел на правосъдната власт. Същите са нужни, с цел да може да бъде тъкмо и еднообразно прилаган материалният и процесуалният закон ", изчете мнението на правната комисия Пашкунова.
Членовете не Съвета остро подлагат на критика концепцията управлението дефакто към този момент да се реализира от групов орган - въпросният Прокурорски съвет, в който ще се отделят прокурорите и един следовател след разцепването на настоящия Висш съдебен съвет на две (кой ще взима решенията там - вижте по-долу).
Дори по отношение на новия закон - за следствие на основния прокурор, Пашкунова подсети, че тече конституционно дело (инициирано, както е известно, от Иван Гешев, б.р.).
Правната комисия е изрично срещу да се " извади " прократурата от куп цивилен и администратвни каузи,в които взе участие сега. Тя подсети, че измежду задачите на държавното обвиняване е " да зищатава ползите на жителите, юридическите лица и страната " и дад образец - че участвайки в цивилен каузи, Прокуратура на Република България може да реши да повдигне обвиняване във връзка със Семейния къдексд, Закона за здравето, Закон за отбрана на детето, Закон за защито от домашното принуждение, Търговския закон и мн. други
Разделянето на Висш съдебен съвет на два самостоятелни органа
Пашкунова уточни, че делене на два обособени органа - Висш съдебен съвет и Прокурорски съвет липсват най-обикновени претекстове. Те били бланкетни - за " гарантиране на без значение и заслужено правораздаване "...
"...Което е мъчно е постижимо чрез формалното делене на Висш съдебен съвет на два органа ", уточни висшата съдийка.
Тя напомни, че даже в рекомендациите на Венецианската комисия от 2017 година се споделя, че следва членовете, определени директно от съдиите, да имат водеща роля. Но и Комисията определила разновидността за цялостно разделяне на съвета като коренен, а препоръките биха моги да бъдат изпълнени посредством ограничение на пълномощията на Пленума.
" Не може да пренебрегнем съществуващите подозрения за реализирането на тази промени от обикновно, а не от Велико национално заседание ", сподели още Пашкунова, като подсети прословутото решение на Конституционен съд в интерес на прокуратурата - № 3 от 2003 година
Очевидно е, че предложенията за делене, понижаване на мандата или мандатите на " тримата огромни " и на ИВСС не подхождат на наложителните тълкувания на Конституционен съд.
Накърнен е и салдото сред управляващите с лишаването на президента от пълномощието да назначава и освобождава тримата огромни.
Такова нарушаване на салдото съставлява и концепцията да се върне на Министерството на правораздаването да ръководи недвижимите парцели, считат кадровиците. Пашкунова подсети, че по този начин е било до промяната пре 2015 година и тогава хората от системата са имали тежки проблеми.
Тя попита - при разделята не два - кой орган ще взима решения, които са общи за системата – финансови, осведомителни и такива, свързани с образование на магистратите, вклчително и функционалности на чиновниците, " които неизбежно ще се усилят при разделянето на органа на два органа ".
Остава безреден въпросът кой ще бъде органът, който ще приема годишните бюджети. Липсва въобще очакван орган, който ще продължи да поставя старания за въвеждането на електронно правораздаване, защото сега тази активност се реализира от Пленума.
Кой ще избира прокурорския съвет?
Като " най-сериозен проблем " кадровиците разказват залегналото състояние - кой ще избира и кой ще членува в новия Прокурорски съвет.
При съдиите са открити пропорции в интерес на професионалната квота, което ние поддържаме. Докато за прокурорите определените от професионалната квота е извънредно сведен – до двама техни представители. Действащите прокурори ще са единствено 3 - дружно с основния прокурор, а следователят един.
Кадруването в правосъдната система изисква избрани знания, сподели Пашкунова.
В частта - кого ще праща Народното събрание категорично е посочено че тези лица не може да заемат длъжността арбитър, прокурор и следовател за ВСС и прокурор или следовател - за Прокурорския съвет.
" Кадровата политика - назначение, атестиране, кариерно развиване може да бъде реализирано от лица, напълно външни за правосъдната система, които не познават нейната работа в дълбочина. И не познават естеството на съдийската и прокурорската работа ", означи Пашкунова.
Не може дейностите да се реализират от орган от 10 индивида, в който има единствено двама прокурори и един следовател.
Има проблем и с несменяемостта на прокурори и следователи, счита още Правната комисия.
Висш съдебен съвет има тежки забележки и против изменението, че „ след привършване мандата основният контрольор и инспекторите не могат да заемат длъжности в органи на правосъдната власт “. Ако примерно са били съдии, с това се нарушава откритото в Конституцията тъждество и опцията на всеки жител за труд и свободен избор на специалност.
" Считаме, че е необходимо законодателят задълбочено да премисли същите (предложени промени) след осъществяване на една необятна полемика с представители на магистратурата и след изложение на мнение да предприеме дейности по тяхното гласоподаване и внасяне на промени ", заключи Пашкунова.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ