Социалният министър: Пенсиите ще се увеличават, но не и преизчисляват
Правителството ще търси способи за увеличение на пенсиите, съобщи по Нова телевизия общественият министър Бисер Петков. Запитан обаче дали е допустимо преизчисляване на всички пенсии, той отговори: " Не мога да се наемам с съответен отговор на този въпрос ".
Бившият шеф на Националния застрахователен институт (НОИ) посочи, че за всяка такава стъпка, откакто бъде един път осъществена, са нужни средства, с цел да бъдат изплащани по-късно пенсиите.
Министърът бе безапелационен, че една такава мярка е скъпа. В момента у нас има към 2 170 000 пенсионери, а изплащаните пенсии надвишават 2 600 000. " Веднъж взета тази мярка, би трябвало да се изплащат тези пенсии ", разяснява Петков.
Той напомни, че държавното управление още в границите на първите два месеца осъществя едно от предизборните си обещания за увеличение на пенсиите за застрахователен стаж и възраст. От 1 юли над 560 хиляди пенсионери са получили нарастване на пенсиите - от 163 лева на 180 лева От 1 октомври е идната стъпка.
Петков засегна и въпроса с депопулацията на популацията у наскато уточни, че това не се случва единствено в България, само че и в цяла Европа. " Във всички европейски страни популацията като цяло понижава, още по-бързо понижава популацията в работоспособна възраст ", означи министърът.
Затова на всички места към този момент се обмисля по-пълноценно потребление на опциите на човешкия капитал. В Европа се обмислят ограничения за по-пълноценно потребление на потенциала на дамите, тъй като заетостта измежду тях е 12% по-малка.
Относно минималната работна заплата и изнесените данни от КНСБ, че месечно всеки работещ родител в фамилията би трябвало да получава 1143 лева, Петков разяснява, че това са резултати от проучвания на КНСБ. Според него те демонстрират, че политиката на приходите е доста значима. Това е една от значимите политики, с които би трябвало да се вземат решение проблемите и на работещите небогати, които у нас са към 700 хиляди души, счита Петков.
Той е безапелационен, че е належащо привличане на вложения и стимулиране на браншове и действия, в които има висока добавена стойност. В 22 европейски страни има въведена минимална работна заплата. По думите му въпросът не е дали да има минимална работна заплата, а кой да е нейният механизъм.
" Минималната работна заплата е стандарт за цената на труда. От друга позиция това е стандарт за продуктивност на труда, тъй като в случай че не можеш да плащаш тази заплата, няма смисъл да правиш бизнес ", означи общественият министър.
Той уточни, че неотдавна е разговарял с австрийския си сътрудник. " Там минималната заплата се дефинира на пазарен принцип. Водещ въпрос в тристранния разговор сред държавно управление, синдикати и работодатели следва да е въпросът с механизма за установяване на минималната работна заплата. Затова държавното управление ще предложи три сюжета за нейното установяване ", сподели още Петков.
Относно противоречивият проблем за " клас прослужено време " министърът съобщи, че страната като шеф е решила този въпрос още през 2012 година и това не е въпрос, поставян от държавното управление.
Той изясни, че въпросът се слага настоятелно от работодателите. " Съветът за тристранно сътруднечество е мястото, където тези " брадясали въпроси " следва да намерят своя отговор. Поне от моя позиция този въпрос не е стоял на дневния ред на държавното управление ", разяснява Петков.
Бившият шеф на Националния застрахователен институт (НОИ) посочи, че за всяка такава стъпка, откакто бъде един път осъществена, са нужни средства, с цел да бъдат изплащани по-късно пенсиите.
Министърът бе безапелационен, че една такава мярка е скъпа. В момента у нас има към 2 170 000 пенсионери, а изплащаните пенсии надвишават 2 600 000. " Веднъж взета тази мярка, би трябвало да се изплащат тези пенсии ", разяснява Петков.
Той напомни, че държавното управление още в границите на първите два месеца осъществя едно от предизборните си обещания за увеличение на пенсиите за застрахователен стаж и възраст. От 1 юли над 560 хиляди пенсионери са получили нарастване на пенсиите - от 163 лева на 180 лева От 1 октомври е идната стъпка.
Петков засегна и въпроса с депопулацията на популацията у наскато уточни, че това не се случва единствено в България, само че и в цяла Европа. " Във всички европейски страни популацията като цяло понижава, още по-бързо понижава популацията в работоспособна възраст ", означи министърът.
Затова на всички места към този момент се обмисля по-пълноценно потребление на опциите на човешкия капитал. В Европа се обмислят ограничения за по-пълноценно потребление на потенциала на дамите, тъй като заетостта измежду тях е 12% по-малка.
Относно минималната работна заплата и изнесените данни от КНСБ, че месечно всеки работещ родител в фамилията би трябвало да получава 1143 лева, Петков разяснява, че това са резултати от проучвания на КНСБ. Според него те демонстрират, че политиката на приходите е доста значима. Това е една от значимите политики, с които би трябвало да се вземат решение проблемите и на работещите небогати, които у нас са към 700 хиляди души, счита Петков.
Той е безапелационен, че е належащо привличане на вложения и стимулиране на браншове и действия, в които има висока добавена стойност. В 22 европейски страни има въведена минимална работна заплата. По думите му въпросът не е дали да има минимална работна заплата, а кой да е нейният механизъм.
" Минималната работна заплата е стандарт за цената на труда. От друга позиция това е стандарт за продуктивност на труда, тъй като в случай че не можеш да плащаш тази заплата, няма смисъл да правиш бизнес ", означи общественият министър.
Той уточни, че неотдавна е разговарял с австрийския си сътрудник. " Там минималната заплата се дефинира на пазарен принцип. Водещ въпрос в тристранния разговор сред държавно управление, синдикати и работодатели следва да е въпросът с механизма за установяване на минималната работна заплата. Затова държавното управление ще предложи три сюжета за нейното установяване ", сподели още Петков.
Относно противоречивият проблем за " клас прослужено време " министърът съобщи, че страната като шеф е решила този въпрос още през 2012 година и това не е въпрос, поставян от държавното управление.
Той изясни, че въпросът се слага настоятелно от работодателите. " Съветът за тристранно сътруднечество е мястото, където тези " брадясали въпроси " следва да намерят своя отговор. Поне от моя позиция този въпрос не е стоял на дневния ред на държавното управление ", разяснява Петков.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ