Доклад за 2021 г.: Детската смъртност в Бъглария остава по-висока, отколкото в ЕС
Правителството одобри Годишен отчет за положението на здравето на жителите за 2021 година Документът показва положението и трендовете в динамичността на главните индикатори, характеризиращи публичното здраве.
През 2021 година продължава наклонността за понижаване на заболеваемостта от злокачествени новообразувания (392.3 на 100 хиляди души за 2021 година, по отношение на 399.3 на 100 хиляди за 2020 година и 434,9 на 100 хиляди за 2019 г.), като най-висока е заболеваемостта от рак на храносмилателните органи (91.7 на 100 хил.), рак на млечната жлеза при дамите (87.2 на 100 хил.) и рак на женските полови органи (87.2 на 100 хил.).
Майчината смъртност (5.1 на 100 хил.) понижава по отношение на 2020 година (6.8 на 100 хил.). Достигнатото ниво на детската смъртност (5.6 на 1 000) остава по-високо, в сравнение с в Европейски Съюз (3.3 на 1 000).
Запазва се наклонността за понижаване на раждаемостта. Коефициентът на общата раждаемост е 8.5 на 1 000 души, като остава по-нисък от този за Европейски Съюз (9.1 на 1000), само че се приближава до равнището в множеството европейски страни.
България продължава да е с висок коефициент на общата смъртност, който през 2021 година е 21.7 на 1 000 души, при 18.0 на 1 000 за 2020 година и междинен индикатор за Европейски Съюз 11.6 на 1 000. Структурата на смъртността по аргументи се промени през 2020 година, когато COVID-19 зае трето място, а през 2021 година към този момент заема втора позиция като причина за гибел (18.5%) след заболяванията на органите на кръвообращението (53.7%) и новообразуванията (11.6%). Годишната заболяемост от COVID-19 в България за 2021 година (7 784,01 на 100 хиляди души) е над два пъти по-висока спрямо тази в Европейски Съюз (2 894,64 на 100 хил.).
Наблюдаваната през последните години конструкция на смъртността по аргументи се трансформира, като през 2021 година COVID-19 заема втора позиция като причина за гибел (18.5%) след заболяванията на органите на кръвообращението 53.7%) и новообразуванията (11.6%).
В отчета са показани и дейностите по запазване на публичното здраве, държавния здравен надзор и осъществяването на имунизационния календар на страната. Разгледани са рисковите фактори - тютюнопушене, приложимост на алкохол, нездравословно хранене и понижена двигателна интензивност, обвързани със заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни заболявания. Представени са данни за финансирането на здравните действия, човешките запаси в системата, активността на лечебните заведения, фармацевтичния бранш и лекарствената политика.
През 2021 година продължава наклонността за понижаване на заболеваемостта от злокачествени новообразувания (392.3 на 100 хиляди души за 2021 година, по отношение на 399.3 на 100 хиляди за 2020 година и 434,9 на 100 хиляди за 2019 г.), като най-висока е заболеваемостта от рак на храносмилателните органи (91.7 на 100 хил.), рак на млечната жлеза при дамите (87.2 на 100 хил.) и рак на женските полови органи (87.2 на 100 хил.).
Майчината смъртност (5.1 на 100 хил.) понижава по отношение на 2020 година (6.8 на 100 хил.). Достигнатото ниво на детската смъртност (5.6 на 1 000) остава по-високо, в сравнение с в Европейски Съюз (3.3 на 1 000).
Запазва се наклонността за понижаване на раждаемостта. Коефициентът на общата раждаемост е 8.5 на 1 000 души, като остава по-нисък от този за Европейски Съюз (9.1 на 1000), само че се приближава до равнището в множеството европейски страни.
България продължава да е с висок коефициент на общата смъртност, който през 2021 година е 21.7 на 1 000 души, при 18.0 на 1 000 за 2020 година и междинен индикатор за Европейски Съюз 11.6 на 1 000. Структурата на смъртността по аргументи се промени през 2020 година, когато COVID-19 зае трето място, а през 2021 година към този момент заема втора позиция като причина за гибел (18.5%) след заболяванията на органите на кръвообращението (53.7%) и новообразуванията (11.6%). Годишната заболяемост от COVID-19 в България за 2021 година (7 784,01 на 100 хиляди души) е над два пъти по-висока спрямо тази в Европейски Съюз (2 894,64 на 100 хил.).
Наблюдаваната през последните години конструкция на смъртността по аргументи се трансформира, като през 2021 година COVID-19 заема втора позиция като причина за гибел (18.5%) след заболяванията на органите на кръвообращението 53.7%) и новообразуванията (11.6%).
В отчета са показани и дейностите по запазване на публичното здраве, държавния здравен надзор и осъществяването на имунизационния календар на страната. Разгледани са рисковите фактори - тютюнопушене, приложимост на алкохол, нездравословно хранене и понижена двигателна интензивност, обвързани със заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни заболявания. Представени са данни за финансирането на здравните действия, човешките запаси в системата, активността на лечебните заведения, фармацевтичния бранш и лекарствената политика.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ