Правителството предлага акад. Ангел Гълъбов и акад. Чавдар Руменин за орден `Св. Св. Кирил и Методий`
Правителството предложи на президента Румен Радев да издаде декрет за награждаване на акад. Ангел Гълъбов и на акад. Чавдар Руменин с медал „ Св. Св. Кирил и Методий “ – първа степен, за огромните им заслуги в региона на науката.
Акад. Ангел Гълъбов е водещ български академик в региона на вирусологията, лекар на медицинските науки. Бил е учител и началник на лаборатория в катедрата по вирусология на Института за специализация и рационализиране на лекари и Института по заразни и паразитни заболявания, а от 1995 до 2011 година е шеф на Института по микробиология при Българска академия на науките (ИМ -БАН). От 2004 година е член-кореспондент, а от 2008 година учен по вирусология на Българска академия на науките.
Научната активност на акад. Гълъбов е систематизирана в над 300 научни публикации, множеството от които са оповестени в чужбина. Публикациите му са представени над 1500 пъти в профилираната литература. Главен редактор е на списанието „ Acta Microbiologica Bulgarica “, което отразява развиването на българската микробиологична просвета през последните 50 години.
Научните проучвания на акад. Гълъбов са ориентирани към биологичния скрининг на разнообразни органични субстанции, част от които имат противовирусно деяние. В резултат на труда му могат да се посочат редица препарати, внедрени в нашите химикофармацевтични предприятия със забележителен стопански резултат и необятно приложение в лечебната процедура. Акад. Гълъбов се отличава с огромна научно-организационна активност. Той е учредител на първата в Европа симпозиумна верига по антивирусни субстанции. Негова е и заслугата за обединяването на 9 сдружения по микробиология от балканските страни в Балканското микробиологично сдружение, на което става пръв ръководител.
Като шеф на ИМ-БАН има значителен принос за динамичното му развиване. Институтът се причислява към интернационалната мрежа на Пастьоровите институти, определен е за член на изпълнителното бюро на тези институти и координатор на институтите от зона Европа.
През годините акад. Гълъбов реализира дейна преподавателска активност в редица висши учебни заведения и управлява десетки докторанти. От 1983 година е специалист по вирусни инфекции към Световната здравна организация. Член е на Международната организация за проучване на клетката, Международната организация за антивирусни проучвания и други Участвал е като преподавател в многочислени интернационалните конгреси. През 2003 година е вписан в Златната книга на изобретателите в България за 39 изобретения в региона на антивирусните средства и модификатори на биологичния отговор.
Акад. Чавдар Руменин е определен през 2004 г за член-кореспондент на Българска академия на науките., а през 2012 година за учен в региона на инженерните науки. Бил е теоретичен секретар на Института по редовно инженерство, а от 1999 година до 2018 година е шеф на сегашния Институт по роботика. С дейното подпомагане на акад. Руменин институтът се трансформира в модерна и високотехнологична организация, чиято задача и цели са хипертехнологиите на 21 век, а точно роботиката и изкуственият разсъдък. Академикът е провел и построил благодарение на планове 4 съвременни лаборатории в института за задачите на сензориката, роботиката и магнитните измервания.
Чавдар Руменин е създател на три монографични труда и има над 390 изявления в влиятелни списания и издания, в това число в списание „ Science “. Той е един от най-цитираните български учени, бил е началник и съветник на повече от 20 докторанти и има над 160 изобретения, забележителна част от които са трансферирани като технологии в националната промишленост с голямо икономическо влияние.
Акад. Чавдар Руменин взе участие в интернационалния екип от откриватели и инженери в ЦЕРН и е създал апаратурата, доказваща съществуването на Х-бозона. Името му е вписано в „ Златната книга на българските откриватели и изобретатели “, притежател е на званията „ Изобретател на годината “ и „ Почетен откривател на България “. Носител е на премията „ Питагор “ за одобрен академик през 2012 година и доста други задгранични и национални оценки. Има интензивно присъединяване в активността на Центъра за образование на Българска академия на науките с лекции по иновационни технологии за подготовката на докторанти и постдокторанти. Национален координатор е за България на Европейската мрежа по мултифункционални микросистеми Nexus.
Акад. Руменин е дълготраен член на Висшата атестационна комисия и на интернационалния директорски съвет на Европейската асоциация по датчици и микросистеми Eurosensors, на Комисията за съдействие с ЦЕРН и на Съвета на Фондация „ Еврика “.
Акад. Ангел Гълъбов е водещ български академик в региона на вирусологията, лекар на медицинските науки. Бил е учител и началник на лаборатория в катедрата по вирусология на Института за специализация и рационализиране на лекари и Института по заразни и паразитни заболявания, а от 1995 до 2011 година е шеф на Института по микробиология при Българска академия на науките (ИМ -БАН). От 2004 година е член-кореспондент, а от 2008 година учен по вирусология на Българска академия на науките.
Научната активност на акад. Гълъбов е систематизирана в над 300 научни публикации, множеството от които са оповестени в чужбина. Публикациите му са представени над 1500 пъти в профилираната литература. Главен редактор е на списанието „ Acta Microbiologica Bulgarica “, което отразява развиването на българската микробиологична просвета през последните 50 години.
Научните проучвания на акад. Гълъбов са ориентирани към биологичния скрининг на разнообразни органични субстанции, част от които имат противовирусно деяние. В резултат на труда му могат да се посочат редица препарати, внедрени в нашите химикофармацевтични предприятия със забележителен стопански резултат и необятно приложение в лечебната процедура. Акад. Гълъбов се отличава с огромна научно-организационна активност. Той е учредител на първата в Европа симпозиумна верига по антивирусни субстанции. Негова е и заслугата за обединяването на 9 сдружения по микробиология от балканските страни в Балканското микробиологично сдружение, на което става пръв ръководител.
Като шеф на ИМ-БАН има значителен принос за динамичното му развиване. Институтът се причислява към интернационалната мрежа на Пастьоровите институти, определен е за член на изпълнителното бюро на тези институти и координатор на институтите от зона Европа.
През годините акад. Гълъбов реализира дейна преподавателска активност в редица висши учебни заведения и управлява десетки докторанти. От 1983 година е специалист по вирусни инфекции към Световната здравна организация. Член е на Международната организация за проучване на клетката, Международната организация за антивирусни проучвания и други Участвал е като преподавател в многочислени интернационалните конгреси. През 2003 година е вписан в Златната книга на изобретателите в България за 39 изобретения в региона на антивирусните средства и модификатори на биологичния отговор.
Акад. Чавдар Руменин е определен през 2004 г за член-кореспондент на Българска академия на науките., а през 2012 година за учен в региона на инженерните науки. Бил е теоретичен секретар на Института по редовно инженерство, а от 1999 година до 2018 година е шеф на сегашния Институт по роботика. С дейното подпомагане на акад. Руменин институтът се трансформира в модерна и високотехнологична организация, чиято задача и цели са хипертехнологиите на 21 век, а точно роботиката и изкуственият разсъдък. Академикът е провел и построил благодарение на планове 4 съвременни лаборатории в института за задачите на сензориката, роботиката и магнитните измервания.
Чавдар Руменин е създател на три монографични труда и има над 390 изявления в влиятелни списания и издания, в това число в списание „ Science “. Той е един от най-цитираните български учени, бил е началник и съветник на повече от 20 докторанти и има над 160 изобретения, забележителна част от които са трансферирани като технологии в националната промишленост с голямо икономическо влияние.
Акад. Чавдар Руменин взе участие в интернационалния екип от откриватели и инженери в ЦЕРН и е създал апаратурата, доказваща съществуването на Х-бозона. Името му е вписано в „ Златната книга на българските откриватели и изобретатели “, притежател е на званията „ Изобретател на годината “ и „ Почетен откривател на България “. Носител е на премията „ Питагор “ за одобрен академик през 2012 година и доста други задгранични и национални оценки. Има интензивно присъединяване в активността на Центъра за образование на Българска академия на науките с лекции по иновационни технологии за подготовката на докторанти и постдокторанти. Национален координатор е за България на Европейската мрежа по мултифункционални микросистеми Nexus.
Акад. Руменин е дълготраен член на Висшата атестационна комисия и на интернационалния директорски съвет на Европейската асоциация по датчици и микросистеми Eurosensors, на Комисията за съдействие с ЦЕРН и на Съвета на Фондация „ Еврика “.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ