Застой и изкривяване на пазара на труда в определени сектори прогнозират експерти
Правителството предлага от 1 януари минималната работна заплата да стане 933 лв.. Това е със 153 лв. повече. Депутатите в Народното събрание също заговориха, че би трябвало да стартира работа по Бюджет 2024 година.
" Най-вероятно концепцията за минималната заплата ще е изпълнима, въпросът е дали ще е съответна и разумна. По-скоро не бих споделил, че държавното управление я предлага, дава да се разбере по какъв начин би изглеждала заплатата по методологията, която се одобри по-рано в политическите турбуленции. Спорът за минималната работна заплата мисля, че е доста килнат в последните години. Не мисля, че е съответна мярка, за това да подтикваме стопанската система си да върви напред ", разяснява икономистът Преслав Райков в " България заран " на.
По негови думи сега имаме застой и деформиране на пазара на труда в избрани браншове и региони. " С оглед на нашата тежка демографска обстановка в страната и неналичието на работна мощ - може да повлияе отрицателно върху редица бизнеси. А те са в последна сметка тези, които заплащат и страната разпределя ", акцентира той.
Пред Bulgaria ON AIR икономистът Михаил Кръстев съобщи, че това предложение е обществена политика, която съгласно него, няма да бъде платена от страната, а от бизнеса. " Това ще натовари бизнеса, служащите, самоосигуряващите се лица, които имат лични бизнеси, компании, решили са да се обезпечават на тези пари. Това е следващ случай, в който страната се намесва в действителната стопанска система и единствено вреди стопански ", безапелационен е той.
" Лош тренд е това, че страната непрекъснато се намесва и свикнахме през последните години непрекъснато да има някакви дотации, помощи, нещо, което изкривява извънредно доста пазара. За бизнесите, опериращи в страната, е хубаво да има предвидимост най-малко на държавната политика, ясна точна тактика и визия, с цел да могат да плануван съответно и да могат да вършат бизнес, да вкарват нови капитали в страната, с цел да таргетираме повишението на междинната заплата, само че с резистентен модел ", уточни Преслав Райков.
По думите на Михаил Кръстев бюджетът сега " гърми ". " Това не е изненада, защото прогнозите, че няма да се реализира в приходната си част, бяха дадени от мен и мои сътрудници още при започване на лятото. Приходите от косвени налози от Данък добавена стойност са по-малко по отношение на миналата година. Няма по какъв начин да наваксаме този напредък, който е заложен, страната не желае да събира. Говорим за обществени политики, за минимална работна заплата, само че виждаме, че бизнеси, които са рекордьори, внезапно стартират да затварят своята мощ и фабрики, тъй като страната не им е разрешила да оперират. Държавата сама си пречи ", сподели още той.
Според Преслав Райков би трябвало да стартира деен коментар по Бюджет 2024. " Надявам се и тази година да успеем да записваме позитивен стопански растеж. Държавата не би трябвало да пречи, а да максимизира това, което има. Нужни са максимизиране на капацитета, който имаме и връщане на пазарната логичност ", добави той.
" Няма късмет да успеем да скалъпим нещата, няма да изпълним финансовата си стратегия и оттова този недостиг от 3% ще бъде счетоводно под 3%, само че това не носи нищо, защото ние просто не влагаме парите, които са заложени там, с цел да спазим това условие. Ние залагаме бомби, това, което се случва тази година в действителната стопанска система, се отразява идната година в бюджета ", разяснява Михаил Кръстев.
" Най-вероятно концепцията за минималната заплата ще е изпълнима, въпросът е дали ще е съответна и разумна. По-скоро не бих споделил, че държавното управление я предлага, дава да се разбере по какъв начин би изглеждала заплатата по методологията, която се одобри по-рано в политическите турбуленции. Спорът за минималната работна заплата мисля, че е доста килнат в последните години. Не мисля, че е съответна мярка, за това да подтикваме стопанската система си да върви напред ", разяснява икономистът Преслав Райков в " България заран " на.
По негови думи сега имаме застой и деформиране на пазара на труда в избрани браншове и региони. " С оглед на нашата тежка демографска обстановка в страната и неналичието на работна мощ - може да повлияе отрицателно върху редица бизнеси. А те са в последна сметка тези, които заплащат и страната разпределя ", акцентира той.
Пред Bulgaria ON AIR икономистът Михаил Кръстев съобщи, че това предложение е обществена политика, която съгласно него, няма да бъде платена от страната, а от бизнеса. " Това ще натовари бизнеса, служащите, самоосигуряващите се лица, които имат лични бизнеси, компании, решили са да се обезпечават на тези пари. Това е следващ случай, в който страната се намесва в действителната стопанска система и единствено вреди стопански ", безапелационен е той.
" Лош тренд е това, че страната непрекъснато се намесва и свикнахме през последните години непрекъснато да има някакви дотации, помощи, нещо, което изкривява извънредно доста пазара. За бизнесите, опериращи в страната, е хубаво да има предвидимост най-малко на държавната политика, ясна точна тактика и визия, с цел да могат да плануван съответно и да могат да вършат бизнес, да вкарват нови капитали в страната, с цел да таргетираме повишението на междинната заплата, само че с резистентен модел ", уточни Преслав Райков.
По думите на Михаил Кръстев бюджетът сега " гърми ". " Това не е изненада, защото прогнозите, че няма да се реализира в приходната си част, бяха дадени от мен и мои сътрудници още при започване на лятото. Приходите от косвени налози от Данък добавена стойност са по-малко по отношение на миналата година. Няма по какъв начин да наваксаме този напредък, който е заложен, страната не желае да събира. Говорим за обществени политики, за минимална работна заплата, само че виждаме, че бизнеси, които са рекордьори, внезапно стартират да затварят своята мощ и фабрики, тъй като страната не им е разрешила да оперират. Държавата сама си пречи ", сподели още той.
Според Преслав Райков би трябвало да стартира деен коментар по Бюджет 2024. " Надявам се и тази година да успеем да записваме позитивен стопански растеж. Държавата не би трябвало да пречи, а да максимизира това, което има. Нужни са максимизиране на капацитета, който имаме и връщане на пазарната логичност ", добави той.
" Няма късмет да успеем да скалъпим нещата, няма да изпълним финансовата си стратегия и оттова този недостиг от 3% ще бъде счетоводно под 3%, само че това не носи нищо, защото ние просто не влагаме парите, които са заложени там, с цел да спазим това условие. Ние залагаме бомби, това, което се случва тази година в действителната стопанска система, се отразява идната година в бюджета ", разяснява Михаил Кръстев.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ