Денков: Освобождаването на вноса от Украйна ще намали цените на храните у нас
Правителството поддържа импортираното в Народното събрание проекторешение за освобождение на вноса на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна от средата на септември.
Това съобщи министър председателят акад. Николай Денков преди съвещанието на Министерския съвет през днешния ден.
Вносът ще подтиква конкуренцията на пазара. Тя от своя страна ще докара до понижаване на цените на съществени хранителни артикули и на инфлацията, какъвто е един от главните цели на кабинета. Това ще се отрази удобно на българските консуматори - най-много на хората с ниски приходи, и ще помогне за осъществяване на критериите за присъединение на България към еврозоната, което е различен значим приоритет на държавното управление. Отпадането на рестриктивните мерки би нараснало в допълнение приходите в бюджета.
„ От началото на 2023 година до момента пропуснатите изгоди за бюджета от импорт и експорт са за 146 млн. лв.. Тези средства биха могли да се употребяват за обучение, опазване на здравето и просвета или за подкрепяне на земеделския бранш “, сподели министър-председателят. Освобождаването на вноса ще обезпечи активността на заводите за рафинирано олио и био дизел, които работят за българските и непознати пазари.
Премиерът опроверга с цифри изказванията на аграрни производители за „ липса на каквато и да било държавна поддръжка за бранша “. През 2022 година селското стопанство е получило към 1,6 млрд лева дотации и помощи. През 2023 година са изплатени и планувани за погашение към 2 милиарда лева От тях посредством Държавен фонд „ Земеделие “ 890 млн. лева европейски средства и 388 млн. лева национално съфинансиране. Отделно от това 390 млн. лева от централен бюджет и 290 млн. лева от бюджета на Министерството на земеделието и храните.
„ Твърдението, че страната няма грижа за бранша е погрешно. Добре е и секторът да има грижа за страната, когато формулира настояванията си “, акцентира акад. Денков.
„ От началото на септември т.г. изследваме европейския опит за ограничение на надценките по веригата от аграрния производител до крайния консуматор. Ще обсъдим и предложим механизъм за ограничение на тези надценки като краткотрайна мярка за поддръжка на производителите и потребителите “, сподели още министър-председателят.
Заедно с повдигането на възбраната за импорт България ще изиска от Европейската комисия (ЕК) спомагателни обезщетения за загубите на българските аграрни производители, изключително на тези на слънчоглед. Повишените индустриални разноски в бранша слагат доста стопанства в извънредно уязвима обстановка и те имат остра потребност от средства. В тази връзка България ще призове за изменение на Временната рамка за ограничения за държавна помощ при рецесии и преход в поддръжка на стопанската система след експанзията на Русия против Украйна, като лимитът от 250 000 евро за едно земеделско стопанство бъде повишен в размер, който да разреши по-адекватна поддръжка за производителите, наранени от рецесията.
Отделно от това съществуващата инфраструктура в България изисква спомагателни ограничения, с цел да поеме засиления директен трафик, обвързван с износа от Украйна към трети страни. Затова българското държавно управление ще упорства Европейска комисия да подкрепи финансово и организационно подобряването на техническата инфраструктура по Коридорите на солидарността през България, както и развиването на железопътните коридори, които се употребяват за същата цел.
Кабинетът се ангажира да ускори фитосанитарния надзор на продуктите, които идват от Украйна, с цел да подсигурява тяхната сигурност и здравето на жителите. Страната ни ще изиска същото и от другите страни членки по пътя на този импорт до нашата територия.
„ С всичко това ще проявим националноотговорна грижа за цялото общество, а освен за един бранш “, съобщи в умозаключение министър председателят.
По гледище на пет страни членки на Европейски Съюз, измежду които и България, на 2 май т.г. Европейска комисия одобри изключителни и краткотрайни превантивни ограничения във връзка с вноса на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна в България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия до 5 юни 2023 година Впоследствие срокът беше продължен до 15 септември т.г. поради логистични усложнения и стеснен потенциал за предпазване на зърно преди сезона на реколтата в петте страни членки.
Това съобщи министър председателят акад. Николай Денков преди съвещанието на Министерския съвет през днешния ден.
Вносът ще подтиква конкуренцията на пазара. Тя от своя страна ще докара до понижаване на цените на съществени хранителни артикули и на инфлацията, какъвто е един от главните цели на кабинета. Това ще се отрази удобно на българските консуматори - най-много на хората с ниски приходи, и ще помогне за осъществяване на критериите за присъединение на България към еврозоната, което е различен значим приоритет на държавното управление. Отпадането на рестриктивните мерки би нараснало в допълнение приходите в бюджета.
„ От началото на 2023 година до момента пропуснатите изгоди за бюджета от импорт и експорт са за 146 млн. лв.. Тези средства биха могли да се употребяват за обучение, опазване на здравето и просвета или за подкрепяне на земеделския бранш “, сподели министър-председателят. Освобождаването на вноса ще обезпечи активността на заводите за рафинирано олио и био дизел, които работят за българските и непознати пазари.
Премиерът опроверга с цифри изказванията на аграрни производители за „ липса на каквато и да било държавна поддръжка за бранша “. През 2022 година селското стопанство е получило към 1,6 млрд лева дотации и помощи. През 2023 година са изплатени и планувани за погашение към 2 милиарда лева От тях посредством Държавен фонд „ Земеделие “ 890 млн. лева европейски средства и 388 млн. лева национално съфинансиране. Отделно от това 390 млн. лева от централен бюджет и 290 млн. лева от бюджета на Министерството на земеделието и храните.
„ Твърдението, че страната няма грижа за бранша е погрешно. Добре е и секторът да има грижа за страната, когато формулира настояванията си “, акцентира акад. Денков.
„ От началото на септември т.г. изследваме европейския опит за ограничение на надценките по веригата от аграрния производител до крайния консуматор. Ще обсъдим и предложим механизъм за ограничение на тези надценки като краткотрайна мярка за поддръжка на производителите и потребителите “, сподели още министър-председателят.
Заедно с повдигането на възбраната за импорт България ще изиска от Европейската комисия (ЕК) спомагателни обезщетения за загубите на българските аграрни производители, изключително на тези на слънчоглед. Повишените индустриални разноски в бранша слагат доста стопанства в извънредно уязвима обстановка и те имат остра потребност от средства. В тази връзка България ще призове за изменение на Временната рамка за ограничения за държавна помощ при рецесии и преход в поддръжка на стопанската система след експанзията на Русия против Украйна, като лимитът от 250 000 евро за едно земеделско стопанство бъде повишен в размер, който да разреши по-адекватна поддръжка за производителите, наранени от рецесията.
Отделно от това съществуващата инфраструктура в България изисква спомагателни ограничения, с цел да поеме засиления директен трафик, обвързван с износа от Украйна към трети страни. Затова българското държавно управление ще упорства Европейска комисия да подкрепи финансово и организационно подобряването на техническата инфраструктура по Коридорите на солидарността през България, както и развиването на железопътните коридори, които се употребяват за същата цел.
Кабинетът се ангажира да ускори фитосанитарния надзор на продуктите, които идват от Украйна, с цел да подсигурява тяхната сигурност и здравето на жителите. Страната ни ще изиска същото и от другите страни членки по пътя на този импорт до нашата територия.
„ С всичко това ще проявим националноотговорна грижа за цялото общество, а освен за един бранш “, съобщи в умозаключение министър председателят.
По гледище на пет страни членки на Европейски Съюз, измежду които и България, на 2 май т.г. Европейска комисия одобри изключителни и краткотрайни превантивни ограничения във връзка с вноса на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна в България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия до 5 юни 2023 година Впоследствие срокът беше продължен до 15 септември т.г. поради логистични усложнения и стеснен потенциал за предпазване на зърно преди сезона на реколтата в петте страни членки.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ