Доц. Антоний Гълъбов: Нулева ,,толеранция“ за кабинета на Кирил Петков! Неадекватни са
Правителството „ Петков“ било „ изтеглило късата клечка“ и му се налагало да ръководи в изискванията на невиждани рецесии.
Много от тях не зависели от напъните на българското държавно управление. Имало общи отрицателни трендове, които се отразяват и върху България. В това се пробват да ни убедят оредяващите бранители на държавното управление малко повече от 110 дни след неговото избиране. Звучи задоволително, само че не е напълно правилно.
На първо място, тъй като част от тези рецесии бяха „,наследени “ от двата служебни кабинета, назначени от Румен Радев. На второ, тъй като някои от рецесиите можеха да бъдат планувани и да бъдат подхванати ограничения за тяхното преодоляване. Но най към този момент, тъй като ръководещото болшинство и държавното управление генерират от ден на ден лични управнически рецесии. Руската инвазия в Украйна към момента не оказва директно влияние върху развиването на България.
Това ще се случи през идващите месеци, само че времето за предварителна оценка на мащабите на тези въздействия изтича, а държавното управление не основава усещането, че работи върху сюжети за деяние, които да обезвреждат или лимитират вредите за българската стопанска среда и качеството на живота на българските жители. Дефицитът във връзка с прогнозиране и разбор на риска е тъкмо толкоз значителен, колкото и чувството за непредвидимост, което основава държавното управление в българското общество.
Управленската рецесия, която от ден на ден се разраства, бе заложена в самия дизайн на ръководещата коалиция и се възпроизведе в държавното управление. Трите двустранни съглашения, подписани с неразбираемия политически индивид „ Продължаваме промяната “, в действителност не са нито управническа стратегия, нито съдружно съглашение.
Решението държавното управление да бъде образувано по партиен принцип, задълбочи проблемите при вземането на решения и носенето на отговорност за тях, а точно това са двата най-сериозни генератора на напрежение в ръководството. изработен бе опит партийното парцелиране на изпълнителната власт да бъде следено посредством непрекъснатите комисии в Народното събрание, които да бъдат водени от разнообразни партии от тези, които ръководят съответните министрества.
Но това механично решение за взаимно въздържане докара до нови опасности. От една страна, това наложи основаването на нови министрества и делене на съществуващите, с цел да бъде обезпечено партийното посланичество. От друга, болшинството реши да оглави всички непрекъснати комисии нещо, което не се беше случвало в най – новата ни парламентарна история. В същото време взаимният надзор не проработи, защото всяка от останалите обединения има ангажимент единствено към Политическа партия, и то единствено в границите на меморандума за планове, които ръководещите не престават да назовават „ съдружно споразумение“.
Еуфорията от властта отминава. Ако за новите министри това положение може да продължи малко по-дълго, то за тези, които към този момент една година заемат съответните позиции в изпълнителната власт (като Бойко Рашков и Асен Василев, само че и Кирил Петков, който за известно време (не) беше министър в първото служебно правителство), това положение и обвързваните с него оправдания от дълго време отмина. Именно по тази причина отговорността за дейностите на изпълнителната власт не е разпределена отмерено нито от позиция на съдружните сътрудници, нито по браншове на ръководство. Правителството продължи да брои първите си 100 дни и да упорства за „ толеранция “, само че за част от министрите следва равносметка за първата година от наличието им във властта и резултатите от „ смяната “.
През идващите месеци следва да се вземат доста сложни и непопулярни решения. Кумулативният резултат от рецесиите ще се задълбочи, а към този момент са забележими очертанията на идващите опасности. Тези решения ще изискват точно това, което явно липсва на ръководещите досега – подготвеност и съгласуваност.
Колкото повече нараства натискът върху ръководството, толкоз по-неадекватна става реакцията на ръководещите – вместо да търсят опция за намерено и интензивно ръководство посредством разговор и търсене на единодушие измежду все по-големи груои от обществото, продължаващите промяната“ избраха да продължат да се затварят от ден на ден и да оповестяват решенията си като „ истина от последна инстанция “. По този метод, вместо да лимитират отрицателните резултати от нарастващаат социална паника и неустановеност, те по-скоро усилват разрушителния резултат на всяка поредна рецесия. Това положение се приближава от ден на ден от Burnout до характерно „ прегаряне“, подбудено най постоянно от несъответствието сред подготвеност и отговорност. Отговорността на решенията и дейностите все по-очевидно надвишава базисната подготвеност във връзка с държавното ръководство. Този резултат е сякаш най-видим при Кирил Петков, само че това се отнася и за останалите министри, които следва да завършат една година във властта.
В тази обстановка търсенето на решения посредством ангажирането на другарски кръгове генерира нови систематични опасности пред ръководството. Приятелските кръгове са не по-малко рискови от корпоративните зависимости, а в напъните си да преодолеят проблемите ръководещите все по-често генерират и двата типа риск. Липсата на ясна политическа воля и подготвеност в ръководството усилва ролята на антуража на властта, на тези, които, без да са определени и да носят отговорност за дейностите си, в действителност дефинират климата, в който се вземат съответни решения.
Властта на антуража е политически риск. Колкото повече се осланят на мненията и препоръките на своя антураж, толкоз по-малко политиците са подготвени да влязат в разговор с жителите. Приятелските кръгове, фамилните връзки и подправеното роднинство, които построяват прелестна среда за непотизъм (по прочут у нас като шуробаджанащина), в допълнение отслабва успеваемостта на ръководството. Опитите за компенсиране на неналичието на подготвеност посредством назначението на,,подходящи хора“ слага във все по-голяма взаимозависимост вземането на решения от инцидентни фактори.
Разширяването на антуража отваря по-широко порти за въздействие на съответни корпоративни ползи. Отказът от гласност и диалогичност основава подобаваща среда за разгръщане на зависимости, които търсят опрощение в изискванията на „ форсмажор“. Общият резултат е в допълнение утежняване на качеството на ръководството.
При това систематизиране на министерските портфейли първата сериозна рецесия в държавното управление и ръководещото болшинство може да възникне при актуализацията на следващия бюджет за тази година.
ПИК/ РЕТРО
Много от тях не зависели от напъните на българското държавно управление. Имало общи отрицателни трендове, които се отразяват и върху България. В това се пробват да ни убедят оредяващите бранители на държавното управление малко повече от 110 дни след неговото избиране. Звучи задоволително, само че не е напълно правилно.
На първо място, тъй като част от тези рецесии бяха „,наследени “ от двата служебни кабинета, назначени от Румен Радев. На второ, тъй като някои от рецесиите можеха да бъдат планувани и да бъдат подхванати ограничения за тяхното преодоляване. Но най към този момент, тъй като ръководещото болшинство и държавното управление генерират от ден на ден лични управнически рецесии. Руската инвазия в Украйна към момента не оказва директно влияние върху развиването на България.
Това ще се случи през идващите месеци, само че времето за предварителна оценка на мащабите на тези въздействия изтича, а държавното управление не основава усещането, че работи върху сюжети за деяние, които да обезвреждат или лимитират вредите за българската стопанска среда и качеството на живота на българските жители. Дефицитът във връзка с прогнозиране и разбор на риска е тъкмо толкоз значителен, колкото и чувството за непредвидимост, което основава държавното управление в българското общество.
Управленската рецесия, която от ден на ден се разраства, бе заложена в самия дизайн на ръководещата коалиция и се възпроизведе в държавното управление. Трите двустранни съглашения, подписани с неразбираемия политически индивид „ Продължаваме промяната “, в действителност не са нито управническа стратегия, нито съдружно съглашение.
Решението държавното управление да бъде образувано по партиен принцип, задълбочи проблемите при вземането на решения и носенето на отговорност за тях, а точно това са двата най-сериозни генератора на напрежение в ръководството. изработен бе опит партийното парцелиране на изпълнителната власт да бъде следено посредством непрекъснатите комисии в Народното събрание, които да бъдат водени от разнообразни партии от тези, които ръководят съответните министрества.
Но това механично решение за взаимно въздържане докара до нови опасности. От една страна, това наложи основаването на нови министрества и делене на съществуващите, с цел да бъде обезпечено партийното посланичество. От друга, болшинството реши да оглави всички непрекъснати комисии нещо, което не се беше случвало в най – новата ни парламентарна история. В същото време взаимният надзор не проработи, защото всяка от останалите обединения има ангажимент единствено към Политическа партия, и то единствено в границите на меморандума за планове, които ръководещите не престават да назовават „ съдружно споразумение“.
Еуфорията от властта отминава. Ако за новите министри това положение може да продължи малко по-дълго, то за тези, които към този момент една година заемат съответните позиции в изпълнителната власт (като Бойко Рашков и Асен Василев, само че и Кирил Петков, който за известно време (не) беше министър в първото служебно правителство), това положение и обвързваните с него оправдания от дълго време отмина. Именно по тази причина отговорността за дейностите на изпълнителната власт не е разпределена отмерено нито от позиция на съдружните сътрудници, нито по браншове на ръководство. Правителството продължи да брои първите си 100 дни и да упорства за „ толеранция “, само че за част от министрите следва равносметка за първата година от наличието им във властта и резултатите от „ смяната “.
През идващите месеци следва да се вземат доста сложни и непопулярни решения. Кумулативният резултат от рецесиите ще се задълбочи, а към този момент са забележими очертанията на идващите опасности. Тези решения ще изискват точно това, което явно липсва на ръководещите досега – подготвеност и съгласуваност.
Колкото повече нараства натискът върху ръководството, толкоз по-неадекватна става реакцията на ръководещите – вместо да търсят опция за намерено и интензивно ръководство посредством разговор и търсене на единодушие измежду все по-големи груои от обществото, продължаващите промяната“ избраха да продължат да се затварят от ден на ден и да оповестяват решенията си като „ истина от последна инстанция “. По този метод, вместо да лимитират отрицателните резултати от нарастващаат социална паника и неустановеност, те по-скоро усилват разрушителния резултат на всяка поредна рецесия. Това положение се приближава от ден на ден от Burnout до характерно „ прегаряне“, подбудено най постоянно от несъответствието сред подготвеност и отговорност. Отговорността на решенията и дейностите все по-очевидно надвишава базисната подготвеност във връзка с държавното ръководство. Този резултат е сякаш най-видим при Кирил Петков, само че това се отнася и за останалите министри, които следва да завършат една година във властта.
В тази обстановка търсенето на решения посредством ангажирането на другарски кръгове генерира нови систематични опасности пред ръководството. Приятелските кръгове са не по-малко рискови от корпоративните зависимости, а в напъните си да преодолеят проблемите ръководещите все по-често генерират и двата типа риск. Липсата на ясна политическа воля и подготвеност в ръководството усилва ролята на антуража на властта, на тези, които, без да са определени и да носят отговорност за дейностите си, в действителност дефинират климата, в който се вземат съответни решения.
Властта на антуража е политически риск. Колкото повече се осланят на мненията и препоръките на своя антураж, толкоз по-малко политиците са подготвени да влязат в разговор с жителите. Приятелските кръгове, фамилните връзки и подправеното роднинство, които построяват прелестна среда за непотизъм (по прочут у нас като шуробаджанащина), в допълнение отслабва успеваемостта на ръководството. Опитите за компенсиране на неналичието на подготвеност посредством назначението на,,подходящи хора“ слага във все по-голяма взаимозависимост вземането на решения от инцидентни фактори.
Разширяването на антуража отваря по-широко порти за въздействие на съответни корпоративни ползи. Отказът от гласност и диалогичност основава подобаваща среда за разгръщане на зависимости, които търсят опрощение в изискванията на „ форсмажор“. Общият резултат е в допълнение утежняване на качеството на ръководството.
При това систематизиране на министерските портфейли първата сериозна рецесия в държавното управление и ръководещото болшинство може да възникне при актуализацията на следващия бюджет за тази година.
ПИК/ РЕТРО
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ