Правителството одобри промени в ЗДДС: Облекчения за малкия бизнес по европейски модел
Министерският съвет даде зелена светлина на проект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИД на ЗДДС), който цели пълно хармонизиране с европейското право и облекчаване на административната тежест за малките предприятия. Инициативата е пряко свързана с въвеждането на Директива (ЕС) 2020/285, която позволява на фирми с ниски обороти да не начисляват ДДС върху доставките си, като по този начин се намаляват разходите им за счетоводство и отчетност.
Ключовата новост е създаването на два специални режима за малки предприятия: един за дейности в България и друг за операции в рамките на Европейския съюз. "Тези режими са насочени към фирми с ограничени ресурси, за които сложността на ДДС системата в ЕС е непосилна тежест – пропорционално по-висока от тази за големите играчи", обясниха от Министерството на финансите. Малките предприятия ще могат да избират дали да се възползват от облекченията, които включват опростена регистрация, по-рядко подаване на декларации и освобождаване от ДДС за доставки под определен праг.
Промените засягат и общите правила за регистрация и дерегистрация по ЗДДС. Например, прагът за задължителна регистрация ще бъде прецизиран, а процедурите за излизане от системата – улеснени, за да се избегнат ненужни санкции. Това е особено важно за стартиращи бизнеси и сезонни дейности, които често преминават границата на оборотите. Законопроектът включва и технически редакции на текстове, за да се елиминират неясноти и да се подобри приложимостта на закона.
Инициативата е резултат от задължението на България да транспонира Директива 2020/285 до края на 2024 г., но общественото обсъждане се проведе в края на миналата година на сайта на Министерството на финансите. Над 150 становища от бизнес асоциации, счетоводители и граждани бяха анализирани, като повечето подкрепиха облекченията, но поискаха по-ясни критерии за праговете. Очаква се прагът за освобождаване в България да бъде около 100 000 лева годишен оборот, в унисон с европейските препоръки.
За българския бизнес това е стъпка към по-конкурентна среда – малките фирми, които съставляват над 90% от регистрираните в страната, ще спестят хиляди левове годишно от административни разходи. Експерти от Българската търговско-промишлена палата коментират: "Това ще стимулира предприемачеството, особено в регионите, където ДДС бюрокрацията е бариера за растеж." В същото време, Националната агенция за приходите (НАП) ще засили контрола върху злоупотребите, за да се запази балансът в приходите.
Законопроектът ще влезе за гласуване в Народното събрание до края на годината, за да влезе в сила от 1 януари 2026 г. – паралелно с влизането на България в еврозоната. Това съвпадение не е случайно: облекченията ще смекчат прехода към единна валута за малкия бизнес. Финансовият министър подчерта: "Промените са част от по-широка стратегия за цифровизация и опростяване на данъчната система." С тях България се нарежда сред първите държави, които изцяло въвеждат европейските облекчения за ДДС.
