Твърдо становище. Предоговарянето на Плана за възстановяване няма да е лесно, каза Росен Христов
Правителството не се е отказало от опитите за предоговаряне на Плана за възобновяване и устойчивост(ПВУ), само че това няма да се случи елементарно. Това стана ясно от изявление на служебния министър на енергетиката Росен Христов пред публицисти в Брюксел. Там Христов участваше в съвещание на Съвета на Европейския съюз (ЕС).
Думите му идват, откакто през януари служебният кабинет заяви, че на Европейската комисия (ЕК) за предоговаряне на част от ПВУ. Преди това Народното събрание одобри решение, което изисква в период до 31 март 2023 година Министерският съвет да насочи обосновано искане до Европейска комисия за изменение на проекта в сходство с проекта REPowerEU за понижаване на енергийната взаимозависимост от Русия на страните от Европейски Съюз.
" Както беше предстоящо, срещнахме твърдо мнение, че няма да е елементарно да предоговорим Плана за възобновяване и резистентност ", сподели Росен Христов във вторник, като упрекна за това държавното управление на Кирил Петков, което по думите му " е подписало документа, без да направи нужните разбори и да одобри задължения, които са изпълними ".
" Повечето доводи, които в този момент акцентираме, че не можем да осъществим тези цели, са съществували и тогава, по тази причина в този момент е мъчно да убедим Комисията за какво желаеме смяна, откакто проектът е подписан от постоянно държавно управление ", сподели още Христов.
Служебният министър на енергетиката добави, че след 3 седмици е планувана последваща среща, на която да се посочат съответни стъпки по възможното предоговаряне.
Промените, които България желае, включват отпадане на поетия ангажимент за понижаване на въглеродните излъчвания от произвеждане на електрическа енергия с 40% до края на 2025 година Министерски съвет би трябвало също да предложи метод да подсигурява, че задължението за декарбонизация ще бъде изпълнен, без да се прекратява работата на въглищните централи най-малко до 2038 година
Преди да утвърди българския План през 2022 година, Европейска комисия имаше две съществени - едната за неналичието на ясни задължения за отвод от потреблението на въглища, а другата за неналичието на механизъм за следствието и наказателната отговорност на основния прокурор.
Окончателната версия на ПВУ за затваряне на въглищните централи, а залага на други планове в енергетиката, които да понижат потребността от въглища.
България може до получи до 5,69 милиарда лева до 2026 година по ПВУ, в случай че в подмяна извърши избрани авансово контрактувани промени. Сумата е разпределена в общо девет транша, всеки от които е обвързван с съответни ограничения. Въглищните централи са част от ограниченията за втория транш.
В края на 2022 година страната получи първия транш, за който бяха нужни 6 законодателни промени. За да получи парите по втория, София би трябвало да извърши общо 22 промени, от които най-вече са точно в областта на енергетиката.
Думите му идват, откакто през януари служебният кабинет заяви, че на Европейската комисия (ЕК) за предоговаряне на част от ПВУ. Преди това Народното събрание одобри решение, което изисква в период до 31 март 2023 година Министерският съвет да насочи обосновано искане до Европейска комисия за изменение на проекта в сходство с проекта REPowerEU за понижаване на енергийната взаимозависимост от Русия на страните от Европейски Съюз.
" Както беше предстоящо, срещнахме твърдо мнение, че няма да е елементарно да предоговорим Плана за възобновяване и резистентност ", сподели Росен Христов във вторник, като упрекна за това държавното управление на Кирил Петков, което по думите му " е подписало документа, без да направи нужните разбори и да одобри задължения, които са изпълними ".
" Повечето доводи, които в този момент акцентираме, че не можем да осъществим тези цели, са съществували и тогава, по тази причина в този момент е мъчно да убедим Комисията за какво желаеме смяна, откакто проектът е подписан от постоянно държавно управление ", сподели още Христов.
Служебният министър на енергетиката добави, че след 3 седмици е планувана последваща среща, на която да се посочат съответни стъпки по възможното предоговаряне.
Промените, които България желае, включват отпадане на поетия ангажимент за понижаване на въглеродните излъчвания от произвеждане на електрическа енергия с 40% до края на 2025 година Министерски съвет би трябвало също да предложи метод да подсигурява, че задължението за декарбонизация ще бъде изпълнен, без да се прекратява работата на въглищните централи най-малко до 2038 година
Преди да утвърди българския План през 2022 година, Европейска комисия имаше две съществени - едната за неналичието на ясни задължения за отвод от потреблението на въглища, а другата за неналичието на механизъм за следствието и наказателната отговорност на основния прокурор.
Окончателната версия на ПВУ за затваряне на въглищните централи, а залага на други планове в енергетиката, които да понижат потребността от въглища.
България може до получи до 5,69 милиарда лева до 2026 година по ПВУ, в случай че в подмяна извърши избрани авансово контрактувани промени. Сумата е разпределена в общо девет транша, всеки от които е обвързван с съответни ограничения. Въглищните централи са част от ограниченията за втория транш.
В края на 2022 година страната получи първия транш, за който бяха нужни 6 законодателни промени. За да получи парите по втория, София би трябвало да извърши общо 22 промени, от които най-вече са точно в областта на енергетиката.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ