Прогресивна или еврозлодейска България
Правителството на „ Прогресивна България “ е изправено пред значително остри провокации, само че най-взривоопасното от тях е безспорно войната сред Украйна и Русия, която в Брюксел и някои европейски столици възнамеряват до края на десетилетието да прерасне във война на НАТО/ЕС против Русия. Излишно е да се потвърждава, че тя може да прерасне „ на автопилот “ и в нуклеарен спор.
Проф. Джефри Сакс
Кой е подпалвачът?
Миналия септември проф. Джефри Сакс, някогашен консултант на генсека на Организация на обединените нации и настоящ шеф на Центъра за стабилно развиване към Колумбийския университет в Съединени американски щати, разкри признанието на френския президент Еманюел Макрон за аргументите на спора в Украйна. „ Макрон ми връчи Ордена на Почетния легион и уединено сподели нещо, което в никакъв случай не споделя обществено: тази война е по виновност на НАТО. „ Искам да знаете, тъй като това е неприятно за мен “, пресъздаде Сакс думите на Макрон. Професорът разкри това в онлайн спор на празника на вестник „ Ил фато куоттидиано “ в Рим, по време на сказка за Украйна.
Само по себе си това самопризнание на Макрон би могло да бъде насочна точка за един от разновидностите на политика на " Прогресивна България " (ПБ) към спора. Но доста по-убедителна такава точка е самият произход на геополитическия конфликт.
През 1959 година Конгресът на Съединени американски щати одобри закон за поробените нации, който планува разпад освен на Съюз на съветските социалистически републики, само че и на Русия. Предвижда се по-специално основаването на мюсюлманска страна Идел Урал основно от съветския Татарстан и с център Казан, и на страна Казакия - включваща южни региони на тогавашния Съюз на съветските социалистически републики и на днешна Русия - Източна и Южна Украйна (като елементи на СССР), а също земите от Ростов на Дон до Кавказ (днешна Русия). Тези земи са населявани от казаците, които публично са считани за субектност на съветския етнос с източнославянски генезис. Казаци са били основно руснаци и украинци, само че и други етноси.
Законът е признат преди историческото 12-дневно посещаване на руския водач Никита Хрушчов в Съединени американски щати през октомври с.г., само че не е анулиран нито след тази аудиенция, нито след разпада на Съюз на съветските социалистически републики.
И неслучайно - в дневния ред на американските глобалисти стои задачата за разпада и на Русия, която с маниакална упоритост се следваше от администрациите до появяването на Тръмп.
„ Ако прочетете базисния геополитически план на Съединени американски щати „ Нов американски век “, в него са споделя, че Русия ще бъде деколонизирана и ще се разпадне на обособени страни – Европейска Русия, Централна Азия, Сибирска Русия и Далекоизточна Русия... Неоконсерваторите, които ръководят страната от 30 години, считат, че Съединени американски щати могат да вършат каквото си изискат. Това е най-фундаменталният миг за схващане на външната политика на Съединени американски щати... Но главното им разбиране е, че Съединени американски щати са единствената суперсила и можем да вършим каквото си желаяме. И по тази причина не можаха да послушат Путин “, сподели Сакс в изявление за американския публицист Тъкър Карлсън през 2024 г.
Ето и друга сглобка от пъзела на истината, подредена в Ютюб-канала „ Стрейт колс “ от полк. Дъглас Макгрегър, консултант на военния министър и на Пентагона при първия мандат на Доналд Тръмп: „ Вашингтон, с поддръжката на съдружници... отприщи война против Русия за не просто промяна на режима, само че и нейното заличаване и евентуално разчленяване. Мисля, че зад това стоят доста пари, тъй като Русия има запаси, минерали, петрол, газ, скъпи метали, селско стопанство на стойност трилиони долари ". Според някои оценки иде тирада за запаси до 80-100 трилиона $.
Причината за войната в Украйна е намаляване и надзор над Русия, с цел да търгува Западът с нейните запаси, разясни и геополитическият специалист Никола Меркович пред френската медия в ефира „ Фронтиерс “.
Хегемонизмът на Съединени американски щати
В края на 1991 година Съединени американски щати реализираха половината от задачата си със закона от 1959 година - тогава се разпадна Съюз на съветските социалистически републики. И се захванаха с втората половина - Русия. Джефри Сакс бе разкрил, че още през 1992 година е имало план във Вашингтон за привличането на Украйна в НАТО. Това му разкрил водещ историк, който е работил с архивни материали. От плана се разнасяло чревоугодно благоухание за геополитическо превъзходство и глобалистите в Съединени американски щати почнали да сервират „ менютата “ на американския хегемонизъм. Разширяването на НАТО при Клинтън и Буш-син (въпреки обещанието на противоположното на предшественика им Буш-баща пред Горбачов), Оранжевата гражданска война в Украйна, поканата на НАТО от 2008 година за участие на Украйна и Грузия (макар и неприета тогава), Майданът с преврата и избавителното бягство на Крим в Русия, неуспехът на Минските съглашения, насъскваната от Запада русофобия в Украйна и най-после ответната военна интервенция на Москва против Киев, която към този момент се трансформира в открита война на Запада против Русия, са все „ менюта “, които трябваше да заситят геополитическата алчност на глобалистите в Съединени американски щати и в Европа за допустимо разчленяване на Русия.
Главното меню бе разширението на НАТО, макар че то е било приготвяно с развалени артикули. Това проличава от мнението на бащата на тактиката на Съединени американски щати от края на 40-те години за възпирането на Съюз на съветските социалистически републики Джордж Кенан, който назова разширението „ стратегическа неточност от героичен мащаб “.
Бившият министър на защитата на Съединени американски щати Уилям Пери при президента Бил Клинтън е обмислял да подаде оставка като митинг против разширението на НАТО. Ето какво е разкрил той през 2016 година за обстановката в средата на 90-те години: „ По това време работихме в тясно съдействие с Русия и те започнаха да привикват с концепцията, че НАТО може да бъде по-скоро другар, в сравнение с зложелател... само че им беше доста неловко да имат НАТО навръх границата си и направиха мощен апел към нас да не продължаваме с това “.
През 2008 година тогавашният дипломат на Съединени американски щати в Русия Уилям Бърнс, в този момент шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ, предизвести Белия дом за опасения на Кремъл от разширението на НАТО с Украйна, уточнявайки, че Русия „ ще би трябвало да реши дали да се намеси, решение, което Русия не желае да приема “.
Глобалистите на Обама и Байдън не смятаха, че разширението е нездравословно меню и го сервираха на масата. Но с Крим и военната интервенция Русия го изхвърли оттова. Не го харесва и капризният и непредвидим другояче Тръмп с неговите думи, че в Украйна се води война, подпалена от предшественика му Байдън.
Светът също отхвърли да я консумира
Миналия месец нидерландският генсек на НАТО Марк Рюте изрази мнението на блока, че участието на Украйна в НАТО не е в дневния ред на пакта. В НАТО към този момент редят сглобки какви гаранции за сигурност да се дадат Украйна, без тя да членува в съюза. Така че признанието на Макрон си е самата истина, а не е някаква френска прищявка, с цел да позакърпи моралния имидж на Запада. Но никога не е и смирение за позволената виновност. Колкото и неуместно да е, само че НАТО продължава да дълбае в грешката. Прилича на екип за изкопаеми запаси, който бие още по-дълбоко сондата, въпреки от нея да изкача пораждащ се вулкан, а не петрол.
В тирада предишния декември Марк Рюте предизвести, че НАТО би трябвало да бъде „ готова за война с мащаб, каквато са претърпели нашите баби и дядовци или прабаби и прадядовци “. Очевидно НАТО ще би трябвало да си постави баджа „ Няма Акъл Тази Организация “. Първо, тъй като нямаше акъла да реши преди време, че не трябва да се залавя с украинското участие, тъй като е идея пердута, и второ, тъй като, въпреки и грешен, алиансът се приготвя за боен конфликт и даже напряко за война с водеща нуклеарна мощ. Разколът с Тръмпистка Америка, която не желае спор с Русия, въобще не е притъпил ищаха му да й нанесе стратегическо проваляне, под което се схваща нейният разпад.
Европейските водачи не стопират да ухажват Зеленски и да наливат масло в огъня
Изродяването на Евросъюза
На геополитическата сцена обаче се появи различен артист - Евросъюзът. Тук към този момент следва да се даде думата на историята. Първообразът на днешния Европейски Съюз е Европейската общественост за въглища и стомана, основана пред 1951 година, която в действителност е стартът на актуалната евроинтеграция. В дебелите книги написа, че общността е обединявала производството на въглища и стомана на 6 страни - Франция, Федерална Република Германия, Италия, Белгия, Нидерландия, Люксембург. Знаете ли за какво навръх тях? Не просто да се обединят, а и да управляват браншовете, директно свързани с производството на въоръжения. И по този метод историческите врагове Франция и Германия с техните съседи взаимно да се държат под око против подготовка за нови войни. В дебелите книги написа още, че задачата на общността е била „ да направи войната сред тях механически невъзможна “. Така по рождение Европейски Съюз е икономическа общественост против войната и за мир.
Какво обаче се случва 60-70 години по-късно? Вашингтон задейства плана от 1992 година за украинското участие в НАТО и въпреки изначало Европа да се съпротивляваше (през 2000-то десетилетие), по-късно въпреки всичко клекна. Режисьорът оттатък океана го изтика напред в една от основните функции. Така под диктовката на Вашингтон Европейски Съюз подмятна на Украйна концепцията за интеграция с Европейски Съюз и след това поддържа преврата на Майдана. Така още тогава Европейски Съюз стъпи изкривено, стъпквайки една от основите си полезности - върховенството на закона. С мерака за сякаш основна роля той закуца още повече с отхвърли си от независим полюс на геополитическата сцена, превъплъщавайки се в поддържащата роля на американски хегемонизъм.
Походката му се изкриви още повече с отхвърли да бъде освен независим, само че и диалогичен полюс, който умее да посредничи при спорове. Той зае страна освен с Майдана, само че и с претендиращите за ходатайство Мински съглашения, които съгласно признанията на Меркел и Оланд бяха единствено заслон, прикриващ подготовката на Украйна (и на НАТО) за боен конфликт против Русия. Европейски Съюз стъпи изкривено и с двата крайници и куцането стана очевидно, когато стъпка още две фундаментални и пропагандно рекламирани полезности - етническата толерантност и добросъседството. През интервала 2014 - 2022 година той поощряваше етническата омраза на украинските русофоби и зловредните дейности на Киев против Русия.
Ето и " епикризата " за неработоспособност дотук -
от независим геополитически център Европейски Съюз бе обезличен до послушното пуделче на Байдън и Обама, от етнотолерантен - в расистки русофоб, от добро- в злосъсед. А при Урсула и изключително след 2022 година той се запридвижва като безнадеждно недъгав спрямо рентгена от 1951 година Създаден за мир, Европейски Съюз се криви за война. От миро- се изроди във военолюбец. По-рано тази година украинското издание strana.ua разкри, че в хода на посредничеството на Съединени американски щати за прекъсване на спора европолитици съветвали Киев да продължи войната с още година и половина - две. Вече намерено се предлага превръщането на Европейски Съюз във боен блок с Украйна в него. Еврокомисари, министър председатели и министри се надпреварват да предсказват по какъв начин до 2030 година ще има война с Русия, която няма по какъв начин да устои на два военни съюза. Подготовката за нея върви с цялостна мощ. Италианското издание „ Антидипломацията “ показва 4 признака за такава посока - степента на въвлеченост на Европейски Съюз в Украйна, милитаризацията на гражданската му стопанска система (наред с чисто военната подготовка), дроновизацията на спора (производството на дронове за Украйна в страни от ЕС), пиратските дейности в Балтийско море и разпъването на френския нуклеарен чадър над страни от НАТО и Европейски Съюз за антируски цели.
В изявление за „ Ил фато куоттидиано “ Джефри Сакс изяснява една от аргументите: „ Тъжната истина е, че същинският интерес на Мерц и Фон дер Лайен е превъоръжаването в Германия, Макрон счита, че е нов Наполеон, а Стармър като че ли мечтае за възобновление на Британската империя “.
Но дълбоката причина или „ стратегическото проваляне “ е друга. И тя ни връща към плана на Пентагона от 1959 година В по-ново време я изрече Кая Калас, само че не като настояща еврокомисарка, а като някогашна премиерка на Естония. На една от Мюнхенските конференции по сигурността тя се изпусна, „ че ние би трябвало да преформатираме съзнанието на руснаците и да разделим страната на 5-6 самостоятелни територии “. А тези дни в украинския парламент бе основана комисия, чиято цел е да насърчава отделянето на етническите републики като Татарстан, Башкортостан и други и по този начин да се стигне до разпада на Русия.
Разбирам Европейски Съюз да се приготвя за война в името на справедливостта, в случай че е заплашен като територии, население, пазари, доходи, качество на живота, въздействие. Но той ламти за разпарчетосването на собствен комшия, от който може да има единствено изгоди, каквито е и консумирал (по-евтин газ, примерно). Той ламти за „ стратегическо проваляне “, което или да разпарчетоса Русия, или да я докара до милостиня. В този смисъл Европейски Съюз се е изродил до Еврозлодейски съюз и спрямо 1951 година е безнадеждно окуцял.
Привидно „ Прогресивна България “ не би трябвало да бъде изправена пред алтернатива по украинския спор. За да оправдае името си, тя би трябвало да се дистанцира от подготовката за челния конфликт с Русия и да не взе участие в плануваната война. Трябва да го направи и по други аргументи като публични настроения, история и произход на спора, който въобще не е „ наш “, както стана ясно от произхода и хода му.
Има обаче редица фактори това да не се случи. Или да се случи толкоз половинчато, че страната ни да се окаже въвлечена в спора (както е с оръжията и финансовата поддръжка за Украйна), без физически да взе участие в него.
Но тогава „ Прогресивна България “ би трябвало да знае, че ще прати страната в лагера на еврозлодейците, на грешниците без ум и на сондьорите, които дупчат за нуклеарен вулкан. Че и на едрозлодейците, доколкото те са се заканили да разчленят най-голямата страна в света.
Проф. Джефри Сакс
Кой е подпалвачът?
Миналия септември проф. Джефри Сакс, някогашен консултант на генсека на Организация на обединените нации и настоящ шеф на Центъра за стабилно развиване към Колумбийския университет в Съединени американски щати, разкри признанието на френския президент Еманюел Макрон за аргументите на спора в Украйна. „ Макрон ми връчи Ордена на Почетния легион и уединено сподели нещо, което в никакъв случай не споделя обществено: тази война е по виновност на НАТО. „ Искам да знаете, тъй като това е неприятно за мен “, пресъздаде Сакс думите на Макрон. Професорът разкри това в онлайн спор на празника на вестник „ Ил фато куоттидиано “ в Рим, по време на сказка за Украйна.
Само по себе си това самопризнание на Макрон би могло да бъде насочна точка за един от разновидностите на политика на " Прогресивна България " (ПБ) към спора. Но доста по-убедителна такава точка е самият произход на геополитическия конфликт.
През 1959 година Конгресът на Съединени американски щати одобри закон за поробените нации, който планува разпад освен на Съюз на съветските социалистически републики, само че и на Русия. Предвижда се по-специално основаването на мюсюлманска страна Идел Урал основно от съветския Татарстан и с център Казан, и на страна Казакия - включваща южни региони на тогавашния Съюз на съветските социалистически републики и на днешна Русия - Източна и Южна Украйна (като елементи на СССР), а също земите от Ростов на Дон до Кавказ (днешна Русия). Тези земи са населявани от казаците, които публично са считани за субектност на съветския етнос с източнославянски генезис. Казаци са били основно руснаци и украинци, само че и други етноси.
Законът е признат преди историческото 12-дневно посещаване на руския водач Никита Хрушчов в Съединени американски щати през октомври с.г., само че не е анулиран нито след тази аудиенция, нито след разпада на Съюз на съветските социалистически републики.
И неслучайно - в дневния ред на американските глобалисти стои задачата за разпада и на Русия, която с маниакална упоритост се следваше от администрациите до появяването на Тръмп.
„ Ако прочетете базисния геополитически план на Съединени американски щати „ Нов американски век “, в него са споделя, че Русия ще бъде деколонизирана и ще се разпадне на обособени страни – Европейска Русия, Централна Азия, Сибирска Русия и Далекоизточна Русия... Неоконсерваторите, които ръководят страната от 30 години, считат, че Съединени американски щати могат да вършат каквото си изискат. Това е най-фундаменталният миг за схващане на външната политика на Съединени американски щати... Но главното им разбиране е, че Съединени американски щати са единствената суперсила и можем да вършим каквото си желаяме. И по тази причина не можаха да послушат Путин “, сподели Сакс в изявление за американския публицист Тъкър Карлсън през 2024 г.
Ето и друга сглобка от пъзела на истината, подредена в Ютюб-канала „ Стрейт колс “ от полк. Дъглас Макгрегър, консултант на военния министър и на Пентагона при първия мандат на Доналд Тръмп: „ Вашингтон, с поддръжката на съдружници... отприщи война против Русия за не просто промяна на режима, само че и нейното заличаване и евентуално разчленяване. Мисля, че зад това стоят доста пари, тъй като Русия има запаси, минерали, петрол, газ, скъпи метали, селско стопанство на стойност трилиони долари ". Според някои оценки иде тирада за запаси до 80-100 трилиона $.
Причината за войната в Украйна е намаляване и надзор над Русия, с цел да търгува Западът с нейните запаси, разясни и геополитическият специалист Никола Меркович пред френската медия в ефира „ Фронтиерс “.
Хегемонизмът на Съединени американски щати
В края на 1991 година Съединени американски щати реализираха половината от задачата си със закона от 1959 година - тогава се разпадна Съюз на съветските социалистически републики. И се захванаха с втората половина - Русия. Джефри Сакс бе разкрил, че още през 1992 година е имало план във Вашингтон за привличането на Украйна в НАТО. Това му разкрил водещ историк, който е работил с архивни материали. От плана се разнасяло чревоугодно благоухание за геополитическо превъзходство и глобалистите в Съединени американски щати почнали да сервират „ менютата “ на американския хегемонизъм. Разширяването на НАТО при Клинтън и Буш-син (въпреки обещанието на противоположното на предшественика им Буш-баща пред Горбачов), Оранжевата гражданска война в Украйна, поканата на НАТО от 2008 година за участие на Украйна и Грузия (макар и неприета тогава), Майданът с преврата и избавителното бягство на Крим в Русия, неуспехът на Минските съглашения, насъскваната от Запада русофобия в Украйна и най-после ответната военна интервенция на Москва против Киев, която към този момент се трансформира в открита война на Запада против Русия, са все „ менюта “, които трябваше да заситят геополитическата алчност на глобалистите в Съединени американски щати и в Европа за допустимо разчленяване на Русия.
Главното меню бе разширението на НАТО, макар че то е било приготвяно с развалени артикули. Това проличава от мнението на бащата на тактиката на Съединени американски щати от края на 40-те години за възпирането на Съюз на съветските социалистически републики Джордж Кенан, който назова разширението „ стратегическа неточност от героичен мащаб “.
Бившият министър на защитата на Съединени американски щати Уилям Пери при президента Бил Клинтън е обмислял да подаде оставка като митинг против разширението на НАТО. Ето какво е разкрил той през 2016 година за обстановката в средата на 90-те години: „ По това време работихме в тясно съдействие с Русия и те започнаха да привикват с концепцията, че НАТО може да бъде по-скоро другар, в сравнение с зложелател... само че им беше доста неловко да имат НАТО навръх границата си и направиха мощен апел към нас да не продължаваме с това “.
През 2008 година тогавашният дипломат на Съединени американски щати в Русия Уилям Бърнс, в този момент шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ, предизвести Белия дом за опасения на Кремъл от разширението на НАТО с Украйна, уточнявайки, че Русия „ ще би трябвало да реши дали да се намеси, решение, което Русия не желае да приема “.
Глобалистите на Обама и Байдън не смятаха, че разширението е нездравословно меню и го сервираха на масата. Но с Крим и военната интервенция Русия го изхвърли оттова. Не го харесва и капризният и непредвидим другояче Тръмп с неговите думи, че в Украйна се води война, подпалена от предшественика му Байдън.
Светът също отхвърли да я консумира
Миналия месец нидерландският генсек на НАТО Марк Рюте изрази мнението на блока, че участието на Украйна в НАТО не е в дневния ред на пакта. В НАТО към този момент редят сглобки какви гаранции за сигурност да се дадат Украйна, без тя да членува в съюза. Така че признанието на Макрон си е самата истина, а не е някаква френска прищявка, с цел да позакърпи моралния имидж на Запада. Но никога не е и смирение за позволената виновност. Колкото и неуместно да е, само че НАТО продължава да дълбае в грешката. Прилича на екип за изкопаеми запаси, който бие още по-дълбоко сондата, въпреки от нея да изкача пораждащ се вулкан, а не петрол.
В тирада предишния декември Марк Рюте предизвести, че НАТО би трябвало да бъде „ готова за война с мащаб, каквато са претърпели нашите баби и дядовци или прабаби и прадядовци “. Очевидно НАТО ще би трябвало да си постави баджа „ Няма Акъл Тази Организация “. Първо, тъй като нямаше акъла да реши преди време, че не трябва да се залавя с украинското участие, тъй като е идея пердута, и второ, тъй като, въпреки и грешен, алиансът се приготвя за боен конфликт и даже напряко за война с водеща нуклеарна мощ. Разколът с Тръмпистка Америка, която не желае спор с Русия, въобще не е притъпил ищаха му да й нанесе стратегическо проваляне, под което се схваща нейният разпад.
Европейските водачи не стопират да ухажват Зеленски и да наливат масло в огъня
Изродяването на Евросъюза
На геополитическата сцена обаче се появи различен артист - Евросъюзът. Тук към този момент следва да се даде думата на историята. Първообразът на днешния Европейски Съюз е Европейската общественост за въглища и стомана, основана пред 1951 година, която в действителност е стартът на актуалната евроинтеграция. В дебелите книги написа, че общността е обединявала производството на въглища и стомана на 6 страни - Франция, Федерална Република Германия, Италия, Белгия, Нидерландия, Люксембург. Знаете ли за какво навръх тях? Не просто да се обединят, а и да управляват браншовете, директно свързани с производството на въоръжения. И по този метод историческите врагове Франция и Германия с техните съседи взаимно да се държат под око против подготовка за нови войни. В дебелите книги написа още, че задачата на общността е била „ да направи войната сред тях механически невъзможна “. Така по рождение Европейски Съюз е икономическа общественост против войната и за мир.
Какво обаче се случва 60-70 години по-късно? Вашингтон задейства плана от 1992 година за украинското участие в НАТО и въпреки изначало Европа да се съпротивляваше (през 2000-то десетилетие), по-късно въпреки всичко клекна. Режисьорът оттатък океана го изтика напред в една от основните функции. Така под диктовката на Вашингтон Европейски Съюз подмятна на Украйна концепцията за интеграция с Европейски Съюз и след това поддържа преврата на Майдана. Така още тогава Европейски Съюз стъпи изкривено, стъпквайки една от основите си полезности - върховенството на закона. С мерака за сякаш основна роля той закуца още повече с отхвърли си от независим полюс на геополитическата сцена, превъплъщавайки се в поддържащата роля на американски хегемонизъм.
Походката му се изкриви още повече с отхвърли да бъде освен независим, само че и диалогичен полюс, който умее да посредничи при спорове. Той зае страна освен с Майдана, само че и с претендиращите за ходатайство Мински съглашения, които съгласно признанията на Меркел и Оланд бяха единствено заслон, прикриващ подготовката на Украйна (и на НАТО) за боен конфликт против Русия. Европейски Съюз стъпи изкривено и с двата крайници и куцането стана очевидно, когато стъпка още две фундаментални и пропагандно рекламирани полезности - етническата толерантност и добросъседството. През интервала 2014 - 2022 година той поощряваше етническата омраза на украинските русофоби и зловредните дейности на Киев против Русия.
Ето и " епикризата " за неработоспособност дотук -
от независим геополитически център Европейски Съюз бе обезличен до послушното пуделче на Байдън и Обама, от етнотолерантен - в расистки русофоб, от добро- в злосъсед. А при Урсула и изключително след 2022 година той се запридвижва като безнадеждно недъгав спрямо рентгена от 1951 година Създаден за мир, Европейски Съюз се криви за война. От миро- се изроди във военолюбец. По-рано тази година украинското издание strana.ua разкри, че в хода на посредничеството на Съединени американски щати за прекъсване на спора европолитици съветвали Киев да продължи войната с още година и половина - две. Вече намерено се предлага превръщането на Европейски Съюз във боен блок с Украйна в него. Еврокомисари, министър председатели и министри се надпреварват да предсказват по какъв начин до 2030 година ще има война с Русия, която няма по какъв начин да устои на два военни съюза. Подготовката за нея върви с цялостна мощ. Италианското издание „ Антидипломацията “ показва 4 признака за такава посока - степента на въвлеченост на Европейски Съюз в Украйна, милитаризацията на гражданската му стопанска система (наред с чисто военната подготовка), дроновизацията на спора (производството на дронове за Украйна в страни от ЕС), пиратските дейности в Балтийско море и разпъването на френския нуклеарен чадър над страни от НАТО и Европейски Съюз за антируски цели.
В изявление за „ Ил фато куоттидиано “ Джефри Сакс изяснява една от аргументите: „ Тъжната истина е, че същинският интерес на Мерц и Фон дер Лайен е превъоръжаването в Германия, Макрон счита, че е нов Наполеон, а Стармър като че ли мечтае за възобновление на Британската империя “.
Но дълбоката причина или „ стратегическото проваляне “ е друга. И тя ни връща към плана на Пентагона от 1959 година В по-ново време я изрече Кая Калас, само че не като настояща еврокомисарка, а като някогашна премиерка на Естония. На една от Мюнхенските конференции по сигурността тя се изпусна, „ че ние би трябвало да преформатираме съзнанието на руснаците и да разделим страната на 5-6 самостоятелни територии “. А тези дни в украинския парламент бе основана комисия, чиято цел е да насърчава отделянето на етническите републики като Татарстан, Башкортостан и други и по този начин да се стигне до разпада на Русия.
Разбирам Европейски Съюз да се приготвя за война в името на справедливостта, в случай че е заплашен като територии, население, пазари, доходи, качество на живота, въздействие. Но той ламти за разпарчетосването на собствен комшия, от който може да има единствено изгоди, каквито е и консумирал (по-евтин газ, примерно). Той ламти за „ стратегическо проваляне “, което или да разпарчетоса Русия, или да я докара до милостиня. В този смисъл Европейски Съюз се е изродил до Еврозлодейски съюз и спрямо 1951 година е безнадеждно окуцял.
Привидно „ Прогресивна България “ не би трябвало да бъде изправена пред алтернатива по украинския спор. За да оправдае името си, тя би трябвало да се дистанцира от подготовката за челния конфликт с Русия и да не взе участие в плануваната война. Трябва да го направи и по други аргументи като публични настроения, история и произход на спора, който въобще не е „ наш “, както стана ясно от произхода и хода му.
Има обаче редица фактори това да не се случи. Или да се случи толкоз половинчато, че страната ни да се окаже въвлечена в спора (както е с оръжията и финансовата поддръжка за Украйна), без физически да взе участие в него.
Но тогава „ Прогресивна България “ би трябвало да знае, че ще прати страната в лагера на еврозлодейците, на грешниците без ум и на сондьорите, които дупчат за нуклеарен вулкан. Че и на едрозлодейците, доколкото те са се заканили да разчленят най-голямата страна в света.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ