Правителството на Петков беше свалено. Сега ПП и ДБ трябва

Правителството на Петков беше свалено. Сега Политическа партия и Демократична България би трябвало да убедят българския гласоподавател, че освен няма да позволен Борисов, Пеевски и Костадинов на власт, а че ще обезпечат устойчиво ръководство.

Най-вероятното развиване на политическата рецесия след свалянето на кабинета " Петков " са предварителните избори наесен. Защото от " Продължаваме промяната " обявиха, че ще предложат съвсем същия състав на държавното управление, със същия министър председател и е съвсем необикновено той да бъде определен, откакто в същия си тип загуби парламентарно болшинство. ГЕРБ, които ще получат втория мандат, оповестиха, че незабавно ще го върнат. Президентът Радев, откакто на процедура се трансформира в съпротива на обединението, на която бе патрон, няма по какъв начин да даде третия мандат на някоя от другите останали две партии в нея след мандатоносителя - Българска социалистическа партия или " Демократична България ". Те няма по какъв начин да сформират държавно управление без присъединяване на досегашния си сътрудник Политическа партия, а тя, откакто в нейния мандат е наложила същия министър председател и министри, няма по какъв начин да каже " да ".

Теории за няколко партийни самоубийства

Ако Румен Радев даде третия мандат на разцепилата се Има Такъв Народ, дефинитивно ще се причилси към обединението на остарялото статукво, против което той вдигаше пестник по-миналото лято. Но и даже подобен кабинет да бъде определен, ще провокира още по-голяма протестна вълна и ще ръководи под блокада.
Редакцията предлага
Мандат на " Възраждане " пък би бил цялостно самоубийство за президента и за ГЕРБ и Движение за права и свободи, които единствени биха го подкрепили (ИТН по този начин или другояче е в клинична гибел и за нея е без значение). Както и мандат на Движение за права и свободи - това ще е самоубийство за " Възраждане ", която по този начин би се самоубила като Има Такъв Народ. Двата последни разновидността биха изправили България пред революция - даже и Движение за права и свободи и " Възраждане " намерено да се прегърнат, както към този момент потренираха с общ митинг на " Александър Невски " в деня на вота на съмнение.

Ясно е: ще има избори

При по този начин създалата се политическа поляризация е на практика невероятно да се откри формула за сформиране на каквото и да е " национално отговорно ", " антикризисно ", " експертно " и прочие държавно управление в границите на настоящия парламент. Въпросът е дали изборите ще са единствено краткотрайна спирка в един към този момент двугодишен спешен цикъл, или, без значение от поляризацията, въпреки всичко ще обезпечат управническа непоклатимост и посока на развиване на страната.

Тепърва социологическите организации ще отчетат динамичностите в електоралните настройки след политическия трус на 22 юни - някаква съответна фотография можем да забележим едвам при сондажите идния месец. Едва ли обаче можем да си представим, че след изборите в Народното събрание ще разполагаме с доста по-различна настройка от формиралите се към този момент обединения - на смяната и на остарялото статукво.

Решаващо за вота наесен е кой ще успее да вдъхне чувство за сигурност и непоклатимост у гласоподавателя. Защото ценностното и просто фенско разделяне ще активизира до последна степен единствено твърдите партийни ядра. От едната страна са гласоподавателите против корупцията - градска междинна класа, обичайните левица и десница, и почитателите на новата генерация политици на " Продължаваме промяната " (ПП), които получиха нов заряд след свалянето им от власт. От другата страна са постоянно лоялните гласоподаватели на Движение за права и свободи и на най-дълго управлявалата ГЕРБ, за които стабилността е над всичко, а моралните задръжки са оттатък обръчите от компании и цялостните със златни кюлчета нощни шкафчета.

При растяща инфлация и несигурни обществени заплащания, за забележителна част от хората, които не са по площадите, дневният ред не е битката за отвоюване на страната от мафията. Изследване на " Евробарометър ", огласено тези дни, сочи, че за 70 на 100 от българите - съвсем два пъти повече от междинното за Европейски Съюз - преодоляването на цените е най-важно, даже да е за сметка на базисни полезности.

Какво би трябвало да направи кабинетът на Петков?

Правителството на четворната коалиция не съумя да изясни, че войната, която Путин стартира в Украйна, в забележителна степен е причина за инфлацията. Лозунгът на Политическа партия при свалянето им от власт, че пари има за всичко, когато не се краде, към този момент няма по-голям триумф от обяснението на обичайна десница, че в случай че имаме самостоятелна правосъдна власт освен ще живеем по-справедливо, само че и по-богато.

На обединението на остарялото статукво ѝ е доста по-лесно да манипулира един по-слабо сериозен електорат за цените на горивата и за общата инфлация. Борисов от дълго време си приписва заслугите за по-евтиния самун и бензин по негово време, като че ли България не е отворена стопанска система, зависеща от интернационалните пазари, а цените се спускат от Централен комитет на Българска комунистическа партия.

Затова пред партиите от досегашната ръководеща коалиция преди всичко стои задачата да убедят необятната аудитория, че не са причина за рецесията, а нейното трайно решение. И че ще обезпечат устойчиво и положително ръководство, а не просто няма да позволен Борисов, Пеевски и Костадинов на власт.

Ако България не може да се оправи сама?

Ако обаче в идващия парламент още веднъж имаме патова обстановка, партиите от двете страни на фронта ще би трябвало да жертват водачите си. Ако Политическа партия отново е мандатоносител, то Кирил Петков да не е министър председател. Ако ГЕРБ е първа мощ, то Бойко Борисов да не е даже партиен водач. А Пеевски и Копейкин да бъдат пратени в ням коловоз и да не влизат в ничии сметки за властта. Така вероятно ще може да се сформира някакво държавно управление, което най-малко да е обединено към основни национални цели. Ако ли не, да мислим за някакъв вид на ръководство извън - да станем протекторат на Европейски Съюз или съветска Задунайска губерния.