Правителството на Естония съобщи, че три руски изтребителя МиГ-31 са

Правителството на Естония заяви, че три съветски изтребителя МиГ-31 са влезнали във въздушното им пространство без разрешение и са останали там в продължение на 12 минути – време, което естонските управляващи разказват като „ невиждано безсрамно “ нарушаване.

Този случай не е просто техническа неточност, а следващ тест за единството на НАТО и готовността на Алианса да отговори на съветските „ хибридни “ закани.

В един свят, където границите са все по-крехки, а напрежението сред Изтока и Запада се усеща във всяко въздушно пространство, Естония стана следващата жертва на съветска провокация.

От случая до реакцията

Според естонското държавно управление, съветските самолети са влезнали в територията покрай остров Вайндлоо, без да уведомят управляващите или да съблюдават интернационалните правила за полети. НАТО реагира бързо: италиански F-35 изтребители от базата в Естония бяха изпратени за прехващане, принуждавайки съветските машини да се отдръпват. Премиерът Кристен Михал разгласи в обществената мрежа X, че страната ще изиска съвещания според Член 4 от Северноатлантическия контракт – уговорка, която разрешава на членките да се съберат и обсъдят закани за тяхната сигурност, без да задейства автоматизирано груповата защита по Член 5.

Това не е изолиран случай.

Само през 2025 година Русия е нарушила естонското въздушно пространство четири пъти, а по-рано този месец Полша също изиска сходни съвещания след нахлуване на съветски дронове. Руският министър на защитата твърди, че полетът е бил „ плануван “ и не е нарушил граници, преминавайки на повече от 3 км от естонската територия, само че това не убеждава никой в Талин. Михал акцентира, че Естония има „ правила за ангажиране “ и средства да смъква съветски самолети, в случай че се наложи, което прибавя тежест към предизвестията.

Защо в този момент и какво значи това за НАТО?

Тези нарушавания не са инцидентни. Те са част от по-широка тактика на Москва да тества границите на НАТО, изключително в Балтийския район, където Естония, Латвия и Литва са на предната линия против Русия. От началото на войната в Украйна през 2022 година, съветските въздушни провокации са се засилили, в това число и против други членки на Алианса. Този съответен случай идва в миг на нараснало напрежение: Русия продължава офанзивата си в Украйна, а НАТО ускорява наличието си в Източна Европа.

За Естония, която споделя граница с Русия, това е въпрос на оцеляване.

Страната, която се причисли към НАТО през 2004 година, разчита на груповата сигурност, с цел да се защищити от евентуална експанзия. Инвоцирането на Член 4 може да докара до увеличение на военни учения, разполагане на спомагателни сили или даже дипломатически наказания против Русия.

Но дали Алиансът ще работи уверено? 

В предишното Член 4 е бил задействан над 10 пъти – от Турция през сирийската рецесия до Полша след съветски ракетни удари – само че рядко води до директни военни дейности.

Интересна е и реакцията оттатък Атлантика

Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп разяснява случая, предупреждавайки за „ огромни проблеми “, само че без съответни елементи. Това акцентира раздялите в НАТО, изключително с идните избори в Съединени американски щати, където Тръмп постоянно е подлагал на критика Алианса за „ незадоволително заплащане “ от европейските членки.

Към нова Студена война?

Този случай е увещание, че мирът в Европа е нежен. Русия „ употребява “ съгласно НАТО въздушни нарушавания, с цел да основава неустановеност, да тества реакции и да разделя съдружниците. За НАТО, това е опция да покаже единение – или риск да наподобява едва. Естония, с нейното стратегическо състояние, не може да си разреши да чака. Ако сходни „ провокации “ продължат, те могат да ескалират в нещо по-сериозно, напомняйки ни, че границите не са просто линии на карта, а знаци на суверенитет.

В последна сметка, консултациите по Член 4 може да са единствено началото. Светът следи дали НАТО ще отговори с думи или с каузи

Член 4 гласи, че членовете на Организацията на Северноатлантическия контракт ще се съветват между тях, когато някой от тях реши, че неговата територия, политическа самостоятелност или сигурност са застрашени. Съгласно Член 4 полемиките в Северноатлантическия съвет – главния политически орган на НАТО, могат евентуално да доведат до някаква форма на взаимно решение или деяние.

Навлизането на дронове във въздушното пространство на Полша накара по-рано този месец централноевропейската страна също да изиска съвещания по този член, напомня SafeNews.

ИЗВЪНРЕДНА ТРЕВОГА: Полша подвигна бойни самолети във въздуха превантивно

Източник: бта, бнр