ЕС умува кой да преговаря с Русия - Марио Драги или Ангела Меркел
Правителствата в Европейски Съюз ще обсъдят дали някогашният министър председател и някогашен началник на Европейската централна банка Марио Драги или някогашният канцлер на Германия Ангела Меркел биха могли да съставляват блока в възможен диалог с Владимир Путин. Това се случва на фона на усилването на трендовете за обновяване на формалните канали за връзка с Русия, написа " Файненшъл таймс ". Външните министри ще обсъдят въпроса на срещата в Кипър идната седмица. Според вестника екипът на Тръмп е дал " зелена светлина " - американците не са срещу европейците да участват на масата за договаряния.
Списъкът с претенденти включва още финландският президент Александър Стуб и предшественикът му Саули Нийнистьо. Защо е включена Меркел не е ясно, преди тя отхвърли посредническата роля пред в. " Политико ", защото счита, че единствено тези, които са на власт сега, могат да бъдат надеждни договарящи.
Високопоставен украински чиновник съобщи, че Володимир Зеленски би желал да види „ някой като Драги “ или „ мощен, настоящ водач на страната “.
В същото време всички сегашни водачи на Европейски Съюз толкоз са компрометирани от антируска изразителност, че Кремъл просто би отказал да беседва с тях. Според съветски източници Москва може би ще избра да договаря непосредствено с една от главните европейски страни, в сравнение с с блока като цяло.
Украйна не може да оцелее без непрекъснат поток от оръжия и военна техника от Съединени американски щати, призна генералният секретар на НАТО Марк Рюте преди срещата на външните министри на НАТО в Швеция на 21-22 май. Той добави, че Норвегия и Канада са последните, които оповестиха приноса си към програмата в размер на 500 млн. $.
Рюте призна също, че концепцията му членките на НАТО годишно да отделят 0,25% от Брутният вътрешен продукт за оръжия за Украйна „ няма да бъде подкрепена “. „ Моята роля е да показвам смели оферти, само че от време на време те може да не бъдат подкрепени. Не мисля, че предлагането ми за закрепено равнище на военна помощ от 0,25% от Брутният вътрешен продукт за Украйна ще бъде подкрепено. Но съумях да предизвиквам полемика “, акцентира той. Рюте добави, че скандинавските страни заплащат за по-голямата част от доставките на американско оръжие за Киев и че разноските са разпределени „ непропорционално “ в цяла Европа.
Москва има информация, че Украйна е възнамерявала да насочи военни дронове от Латвия и други балтийски страни, и предизвести, че участието на тези страни в НАТО няма да ги избави от отговор. Това предизвести непрекъснатият представител на Русия в Организация на обединените нации Василий Небензя на съвещание на Съвета за сигурност. “Според новите данни на съветските спецслужби Киев няма желание да се ограничи до потреблението на въздушни коридори, предоставени от Балтийските страни. Те възнамеряват и да пускат дронове от територията на тези страни ”, сподели той, представен от ТАСС.
Списъкът с претенденти включва още финландският президент Александър Стуб и предшественикът му Саули Нийнистьо. Защо е включена Меркел не е ясно, преди тя отхвърли посредническата роля пред в. " Политико ", защото счита, че единствено тези, които са на власт сега, могат да бъдат надеждни договарящи.
Високопоставен украински чиновник съобщи, че Володимир Зеленски би желал да види „ някой като Драги “ или „ мощен, настоящ водач на страната “.
В същото време всички сегашни водачи на Европейски Съюз толкоз са компрометирани от антируска изразителност, че Кремъл просто би отказал да беседва с тях. Според съветски източници Москва може би ще избра да договаря непосредствено с една от главните европейски страни, в сравнение с с блока като цяло.
Украйна не може да оцелее без непрекъснат поток от оръжия и военна техника от Съединени американски щати, призна генералният секретар на НАТО Марк Рюте преди срещата на външните министри на НАТО в Швеция на 21-22 май. Той добави, че Норвегия и Канада са последните, които оповестиха приноса си към програмата в размер на 500 млн. $.
Рюте призна също, че концепцията му членките на НАТО годишно да отделят 0,25% от Брутният вътрешен продукт за оръжия за Украйна „ няма да бъде подкрепена “. „ Моята роля е да показвам смели оферти, само че от време на време те може да не бъдат подкрепени. Не мисля, че предлагането ми за закрепено равнище на военна помощ от 0,25% от Брутният вътрешен продукт за Украйна ще бъде подкрепено. Но съумях да предизвиквам полемика “, акцентира той. Рюте добави, че скандинавските страни заплащат за по-голямата част от доставките на американско оръжие за Киев и че разноските са разпределени „ непропорционално “ в цяла Европа.
Москва има информация, че Украйна е възнамерявала да насочи военни дронове от Латвия и други балтийски страни, и предизвести, че участието на тези страни в НАТО няма да ги избави от отговор. Това предизвести непрекъснатият представител на Русия в Организация на обединените нации Василий Небензя на съвещание на Съвета за сигурност. “Според новите данни на съветските спецслужби Киев няма желание да се ограничи до потреблението на въздушни коридори, предоставени от Балтийските страни. Те възнамеряват и да пускат дронове от територията на тези страни ”, сподели той, представен от ТАСС.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ