Правителствата на няколко европейски държави и САЩ предупредиха миналата седмица

Правителствата на няколко европейски страни и Съединени американски щати предизвестиха предходната седмица своите жители да изоставен неотложно сепаратистката област на Молдова – Приднестровие – дълга и тясна линия на левия бряг на река Днестър, където още от 90-те години са ситуирани към 1500 съветски „ миротворци “, съобщи Българска телеграфна агенция.

Министерството на външните работи на България прикани българските жители да се въздържат от всевъзможни пътувания до цяла Молдова

поради усложняващата се конюнктура в и към страната. Българските жители в Молдова бяха посъветвани да подхващат ограничения за овакантяване на страната с наличните все още транспортни средства.

Израел също издаде предизвестие към своите жители, годно за цяла Молдова.

Предупрежденията пристигнаха откакто предходната седмица в Приднестровието бяха взривени няколко обекта, употребявани от Русия за пропагандни, логистични и военни цели.

Европейски Съюз и Организация на обединените нации приканиха виновните участници да заобикалят изказвания или дейности, които могат да доведат до ескалиране на напрежението.

Населението на Приднестровието е към 500 000 души, главно руснаци, украинци, молдовци и българи.

През 90-те години Приднестровието се разгласи за самостоятелна страна след къса война с Молдова, която през 2005 година му даде автономност със закон. До този миг Приднестровието не е прието от нито една страна, в това число от Русия, която му оказва икономическа и военна помощ, в това число безвъзмезден газ.

Какво се случи?

На 25 април управляващите в Приднестровието оповестиха за детонации, раздрусали министерството на държавната сигурност. Ведомството било подложено на нахлуване с гранатомети, при което няма потърпевши. На идващия ден бе обявено за две детонации, при които са били развалени две мощни антени, препредаващи честотите на съветски радиостанции. Отново нямаше потърпевши.

На 27 април управляващите в Приднестровието оповестиха, че село Кобасна, на границата с Украйна, е било обстрелвано, откакто над него прелетели дронове. В Кобасна има голям склад с муниции, който се охранява от съветските сили. Подозира се, че там се съхраняват сред 20 000 и 42 000 тона оръжие и военно съоръжение, което е задоволително за война в продължение на няколко десетилетия, написа румънският вестник „ Национал “. Изданието показва, че в случай че този склад бъде взривен, последствията ще бъдат съпоставими с атомните бомби над Хирошима и Нагасаки през 1945 година

След случаите управляващите в Приднестровието вкараха „ червен код за паника от тероризъм ", укрепиха военните постове, издигнаха бетонни блокове на всички входове и изходи на градовете и ограничиха достъпа на украински дипломати до зоната за сигурност, макар че Украйна е медиатор в спора в границите на така наречен развой 5+2, в който вземат участие още Приднестровието, Молдова, Русия и ОССЕ, а Съединени американски щати и Европейски Съюз са наблюдаващи.

Кой стои зад детонациите?

Ръководителят на сепаратистката област Вадим Красноселски съобщи, че следите на „ терористичните офанзиви “ водят към Украйна.

Според съветника на украинския президент Володомир Зеленски Михайло Подоляк Русия е тази, която желае да дестабилизира Приднестровието.

Руският народен представител и специалист по политически и интернационалните въпроси Сергей Александрович Марков пък хвърли виновността върху Румъния.

Марков, който е непосредствен до президента Владимир Путин, съобщи пред в. „ Правда “, че Румъния, с поддръжката на НАТО и с присъединяване на украинската войска, възнамерява да постави ръка на Приднестровието и да подложи на всеобщи политически репресии всички поддръжници на Русия. Крайната цел на Румъния е да анексира Република Молдова, твърди Сергей Александрович.

Как реагира Румъния?

Румънският министър на защитата Василе Дънку назова детонациите в Приднестровието „ провокация “.

„ В момента виждаме в това събитие провокация, опит за основаване на спор в този регион, който съгласно всички наши разбори сега няма късмет да се развие, да се разгърне ", съобщи Василе Дънку на 27 април.

Министерството на външните работи на Румъния прикани към въздържан и внимателен метод и отбягване на всевъзможни вероятни провокации.

„ Опитите за изкуствено и безпричинно нагнетяване на напрежението не способстват за поддържането на предвидим и постоянен климат и не са в полза на жителите на двата бряга на река Днестър, изключително в сегашния подтекст на районна сигурност ", уточни румънското Министерство на външните работи в прессъобщение, изпратено до Аджерпрес.

Външнополитическото ведомство в Букурещ удостовери поддръжката си за политическо решение на казуса с Приднестровието при ценене на суверенитета и териториалната целокупност на Република Молдова в границите на интернационално приетите ѝ граници и без да се визира проевропейската ѝ ориентировка.

На конференцията с българския министър председател Кирил Петков в Букурещ в петък, румънският министър председател Николае Чука съобщи, че Румъния не е предложила и няма да предложи на своите жители да изоставен територията на Молдова.

Каква е реакцията на Кишинев?

Президентката на Молдова Мая Санду свика на 26 април съвещание на Съвета за национална сигурност и съобщи, че последните произшествия в Приднестровието са опит за ескалация на напрежението. Санду, която е проевропейски насочена и победи на президентските избори през ноември 2020 година проруския претендент Игор Додон, разгласи усилване на контрола върху трафика и патрулирането на границата и прикани към успокоение. Президентката сподели, че Молдова остава отворена за договаряне на спокойно споразумяване на проблемите в района и добави, че обстановката в Приднестровието е комплицирана и напрегната. Според Мая Санду има приднестровски сили, които дестабилизират обстановката и по този метод усилват рисковете за Молдова.

Министърът на защитата на Молдова Анатолие Носатъй съобщи, че националната войска е била и е подготвена да пази целостта и сигурността на страната си. Носатъй увери, че управляващите в Кишинев наблюдават деликатно обстановката в района.

Какво споделя Русия?

Заместник-министърът на външните работи Андрей Руденко сподели, че Москва не вижда опасности в Приднестровието и желае спокойно споразумяване на обстановката в района.

"Нашата позиция остава както до момента: ние желаеме спокойно споразумяване на приднестровския проблем при ценене на териториалната целокупност на Молдова и особения статут на този район ", съобщи Руденко, представен от ТАСС.

Генерал-майор Рустам Минекаев, който е заместник-командващ войските на Централния боен окръг, съобщи по-рано обаче, че една от дилемите във втория стадий на „ специфичната интервенция “ в Украйна е определяне на цялостен надзор над Донбас и Южна Украйна, а „ контролът над Южна Украйна е още един изход към Приднестровието, където също има доказателства за угнетяване на рускоезичното население “.

Румънският вестник „ Национал “ разтълкува думите на Минекаев като проект на Кремъл да сътвори кулоар от Тираспол (столицата на Приднестровието) до Крим.

Самият Минекаев сподели, че Русия възнамерява да си обезпечи сухопътен кулоар сред Донбас и Кримския полуостров (който Русия анексира от Украйна през 2014 г.), а съгласно Франс прес тези думи като че ли удостоверяват, че Русия се стреми да завладее и Одеса - огромното украинско пристанище и третия по величина град в страната.

Бившият дипломат на Молдова в Русия Анатол Църану показа още предишния месец, че хората в Молдова се притесняват, че съветските войски могат през Одеска област да влязат в Приднестровието и Русия "да се скачи " с непризнатата република.

Как виждат обстановката анализатори?

Според румънския боен анализатор Йон Петреску с последните произшествия в Приднестровието управляващите в сепаратистката република може и да са „ били хванати в крачка “, само че „ украинските военни сили на източната граница са наясно с опцията съветското министерство на защитата да има проект да вкара войски по суша и/или въздух, с цел да образува по-късно мощна нападателна военна колона, която да тръгне от Тираспол към Одеса. Според Йон Петреску това изказване се удостоверява от фотография, оповестена от президентската институция на Беларус, на която Александър Лукашенко изяснява на карта „ специфичната военна интервенция “ на Кремъл в Украйна. На картата има стрела от Приднестровието към украинското черноморско крайбрежие, което съгласно Петреску сочи за опцията за съветска военна офанзива със забележителна мощ против Одеса от непредвидена посока.

Румънският политически анализатор Йон Йоница разяснява, че случаите в Приднестровието покачват равнището на паника в региона, а на фона на тази дестабилизация обстановката става все по-сериозна за Република Молдова и индиректно - за Румъния.

Думитру Мънзарари – един от водещите военни специалисти в Молдова, прави оценка като „ доста огромна “ вероятността от съветска експанзия против Молдова. Според Мънзарари, в случай че Русия мине през Украйна, може да изпрати ултиматум на държавното управление на Молдова, с който да изиска федерализация на страната, отдалечаване от НАТО и Европейски Съюз и формален статут за съветския език. Експертът счита, че в случай че Кишинев откаже – най-вероятно Молдова ще получи боен удар.

Бившият дипломат на Молдова в Съединени американски щати Игор Мунтяну упрекна молдовските управляващи, че не реагират съответно на обстановката.

"Когато още от септември 2021 година усещате, че идва заплаха, и имате всички разбори на масата, не би трябвало да излизате с тирада, че няма индикации, че сме в заплаха, а да започнете да се подготвяте. От октомври насам Украйна чука на вратите на всички западни канцеларии и желае военна поддръжка. Защо продължаваме да твърдим, че не духа вятър и че сме неутрални? Защо не желаяме помощ и за какво не раздвижим всички институции на националната войска? ", пита някогашният дипломат Игор Мунтяну, представен от Дойче веле.

Според него мрежите, които работят „ ръка за ръка “ с Русия, сега приготвят идващите събития, които ще се случат до 9 май.

Има ли риск от война?

„ Ако Украйна падне, на следващия ден съветските войски ще бъдат пред портите на Кишинев “, съобщи съветникът на украинския президент Володомир Зеленски Михайло Подоляк. Той предизвести Молдова „ да чака посетители “.

Според различен консултант на Зеленски - Олексий Арестович, „ войната ще излезе отвън границите на Украйна и ще обхване Молдова, Беларус и някои райони на Русия ".

Министърът на защитата на България Драгомир Заков съобщи в изявление за Аджерпрес, че на фона на спора в Украйна има риск за Приднестровието и Молдова. Заков сподели, че интернационалната общественост би следвало да направи всичко допустимо, с цел да избегне сходни сюжети и преливане на спора към Приднестровието, тъй като преливането би могло да засегне и Балканите.

Министърът на защитата на Румъния Василе Дънку не вижда опция за война в Молдова. Дънку подсети, че Молдова е военно и политически неутрална.

Според молдовския боен специалист Думитру Мънзарари казусът е тъкмо в неутралния статут.

Неутралната страна е длъжна да подсигурява своя неутралитет, като не позволява, при положение на война, една от воюващите страни да влезе на нейна територия. В същото време Русия държи войски на територията на Молдова – в Приднестровието. Ако руснаците употребяват сили в Приднестровието, Молдова ще би трябвало да удари тези цели, т.е. неутралитетът към този момент не действа. „ Неутралитетът е капан, който разрешава на Русия да ни държи надалеч от отбраната на западните съдружници и уязвими за съветски офанзиви ", счита Думитру Мънзарари.

Молдова е сред чука и наковалнята, а статутът на неутралитет е като „ камък, вързан за шията ѝ “, показва и Виталие Калугъряну в материал за Дойче веле.

Става все по-ясно, че украинската опозиция има основно значение за това пламъците на войната да не обзет и Република Молдова. Бъдещето на някои от страните, за които се приказва, че ще бъдат идващите в листата на съветската атака, зависи от съпротивата на Украйна на терен, показва Йон Йоница в публикация във в. „ Адевърул “.