Как БСП измисли “социалната” приватизация с боновите книжки и РМД-тата
Правителствата на Любен Беров и Жан Виденов вкараха разпоредбите, а Съюз на демократичните сили ги осъществя в практиката
Кой забърка приватизацията у нас, има ли тя своите грешници и нужно ли е да се мери виновността им през днешния ден?
Този въпрос изтезава Българска социалистическа партия към този момент 2 месеца и налива вода в мелницата на огромния политически конкурент ГЕРБ. И по остаряла дружеска традиция алените се обърнаха един против различен.
Всичко стартира, когато ГЕРБ разгласи, че внася промени в конституцията за унищожаване отминалостта за закононарушения при приватизационни покупко-продажби от 1992 до 2017 година
Първо това разбуни алените адвокати, тъй като според главния закон без отминалост са единствено закононарушенията против мира и човечеството.
Дали инцидентно, или не обаче, тематиката се трансформира в офанзива против Корнелия Нинова и присъединяване ѝ в приватизацията на външнотърговското сдружение “Техноимпекс ”. Веднага след първия удар откъм ГЕРБ приватизацията бе ловко вкарана в арсенала на вътрешнопартийната съпротива на лидерката. Основният ѝ конкурент Красимир Янков в прав текст изиска участвалите в приватизацията да се отдръпват от управителните постове в Българска социалистическа партия.
Депутатът Румен Гечев пък упрекна Нинова за присъединяване в приватизацията по време на държавното управление на Съюз на демократичните сили с министър председател Иван Костов в края на 90-те години на ХХ в. И по този начин същинската същина на въпроса отново бе изместена, а другарите се отдадоха на другарски огън против председателката.
“Не е грях, че Нинова взе участие в приватизацията на “Техноимпекс ”, тъй като
вдъхновители на тази
приватизация са
Жан Виденов и
Румен Гечев
и нашето потомство е играло по техните правила ”, разгласи зам.-шефът на партията Кирил Добрев в опит да отбрани лидерката си. С което засегна Гечев, който беше вицепремиер и министър на икономическото развиване в държавното управление на Жан Виденов. То остава в историята с банкрута на банките и хиперинфлацията в края на 1996 година, довели до голяма рецесия в страната.
Това даде съображение на другарите да върнат дебата към събитията от 90-те години и ролята на Българска социалистическа партия в приватизацията и всички процеси от зората на прехода. И започнаха пояснения за РМД-та, приватизационни бонове, всеобща приватизация...
Как обаче Българска социалистическа партия изяснява, че по принцип носи отговорност за прехода, само че всичко в приватизацията е било хубаво през общо 4-те години на държавните управления на Любен Беров и Жан Виденов? Станало неприятно по-късно, когато на власт идва Иван Костов... Как твърди, че няма виновност за РМД-тата, в случай че в държавната стратегия на кабинета “Виденов ” написа: “Правителството отдава огромно значение на работническо-управленското изкупуване на предприятията ” и “с преимущество ще се откриват процедури за приватизация, където служащите и ръководещите заявяват желанието си да ги изкупят ”?
Какви са обстоятелствата за приватизацията в България и какво е присъединяване на Българска социалистическа партия в слагането на идеологическите основи на този развой? Отговорите дава инспекция в архивите на в. “Дума ” и оповестени там партийни документи и решения, стратегии и изявления на тогавашния водач на партията, а след това и министър председател Жан Виденов.
Малко предистория.
Приватизационният развой в България стартира през 1992 година с приемането на Закона за превръщане и приватизация на държавни и общински предприятия и основаването на Агенцията за приватизация. По това време на власт е държавното управление на Любен Беров, излъчено с мандата на Движение за права и свободи, само че подкрепяно в Народното събрание и от Българска социалистическа партия.
В тези години всички социологически изследвания и политически прогнози сочат, че
Българска социалистическа партия ще е идната
партия на власт
Затова и левицата се готви да ръководи и взе участие интензивно в разписването на разпоредбите, в това число тези за раздържавяването.
В края на март 1993 година на Общопартийна конференция (Национално заседание на управлението с ръководителите на партийните общински съвети) алените одобряват политическа резолюция, в която се записват като цели: “Ускоряване на икономическата промяна, превъзмогване на стопанския спад и безработицата и основаване на условия за налична за всеки български жител приватизация... В променените условия на работа на Народно събрание основна задача на депутатите социалисти да бъде деблокирането на законодателната активност и приемането на следните предпочитани закони: Промени в закона за приватизацията, разширяващи кръга на участниците в нея като основа за икономическото демократизиране на обществото... ”
В хода на подготовката си за приемането на бюджет`94 пък Българска социалистическа партия желае всички парламентарни сили да реализират единодушие за приемане като цялостен приоритет от Народното събрание на Програма за преструктуриране и приватизация 1993-1994 година, както и незабавни промени в Закона за превръщане и приватизация на държавни и общински предприятия.
На свое взаимно съвещание на 18 декември 1993 година аленият пленум и депутатите социалисти вземат решение, че “В Народното събрание би трябвало да се поддържат напъните за стабилизация и структурни промени, като с приоритет се обсъдят и одобряват Програма за преструктуриране и приватизация за 1994 година, която да спомага за финансово и макроикономическо стабилизиране на страната посредством ограничения за преструктуриране на действителната стопанска система, както и промени в закона за приватизация, които да подсигуряват на държавните компании управническа и пазарна самостоятелност и да уредят основите на всеобщата призатизация, даваща късмет на всеки български жител. ”
Така се стига до лятото на 1994 година, когато
с поддръжката на Българска социалистическа партия,
Движение за права и свободи и сини мравки в
36-ото национално
заседание минават
промени в закона за
приватизацията
С тях се основава нов член 35, с който се слагат основите на работническо-мениджърската приватизация:
“Чл. 35. (Нов - Дъждовни води, бр. 51 от 1994 г.) (1) Държавни и общински предприятия и обособени техни елементи се изкупуват без търг или конкурс, съгласно оценката им, от:
1. служащи и чиновници на приватизиращото се дружество или обособената част, както и лицата по член 5, алинея 2, при изискване че 20 на 100 от тях желаят да вземат участие в приватизацията;
2. наематели и арендатори с контракти, подписани до 15 октомври 1993 година, в случай че срокът им не е изминал към датата на подаването на предлагането за приватизация.
(2) Ако за едно и също дружество или обособена част са направени оферти за приватизация както от лица по т. 1, по този начин и от лица по т. 2 на алинея 1, лицата по т. 1 имат преимущество при приватизацията на индустриални предприятия и обособени елементи, а лицата по т. 2 имат преимущество при приватизацията на предприятия и обособени елементи за търговия и за услуги. ”
В идващите две години, когато Българска социалистическа партия към този момент е на власт, този текст бива допълван 2 пъти.
През октомври 1995 година пък държавното управление на Виденов предлага на Народното събрание стратегия за всеобща приватизация, лист на препоръчаните за задачата предприятия и план за промени в закона, предусещащ промени на разпоредбите за всеобща приватизация.
“За необятните маси държавното управление на Жан Виденов приготвя така наречен бонова приватизация. За тесните кръгове на ръководещите, от една страна, е формиран лист на стратегически и неприватизируеми предприятия - свещени крави, а от друга - се търси формула за задържане тук-там в управителните препоръки. По този мотив вицепремиерът Румен Гечев създаде и прокара през Народното събрание особено олекотяване на налог облага за приватизирани предприятия, в които е непокътнат държавен дял над 33%. За самите шефове на държавните предприятия е създадена скица, която им разрешава да закупуват дялове по преференциална скица с в действителност десетократна отбивка от цената. Тези хрумвания бяха споделени за първи път от социалистите на кръглата маса през март 1990 година
По подигравка на ориста
самата скица,
измислена от
социалистите и
известна с
абревиатурата РМД,
ще бъде приложена
от Съюз на демократичните сили ”,
написа икономистът Красен Станчев в проучване на приватизационния развой в България, оповестено в книгата “Анатомия на прехода: Стопанската политика на България от 1989 до 2004 година ”
Според отчет на Агенцията за приватизация през 1996 - 1997 година Центърът за всеобща приватизация е направил приватизация на държавни предприятия посредством капиталови бонове - за продажба са били препоръчани пакети акции от 1050 предприятия, вследствие на което са раздържавени активи в размер на 14,58% от общите активи на държавни предприятия или 22,08% от подлежащите на приватизация държавни активи.
Думи и документи
Из Политическа оценка на Водоснабдителна система на Българска социалистическа партия за положението на селското стопанство и хода на аграрната промяна от 26 септември 1993 година
“БСП е за ускорена приватизация на преработвателните, изкупвателните и обслужващите предприятия със мощно присъединяване на селскостопанските производители. ”
Из Решение на Водоснабдителна система на Българска социалистическа партия за социално-икономическото състояние на страната и изхода от рецесията от 3 април 1994 година
“БСП упорства пред държавното управление за: възстановяване ръководството на компаниите с държавна благосъстоятелност при едновременна обществена приватизация. ”
Из Доклад на Жан Виденов за политическата линия на Българска социалистическа партия “България пред нов избор ” от 4 юни 1994 година
“Ускоряване на приватизационния развой:
Ние сме за разнообразие във формите на благосъстоятелност, за разрастване на процеса на раздържавяване в посоки и условия, отговарящи на ползите на нацията. Ние сме за използването на методите както на пазарната, по този начин и на обществената приватизация. Пазарната приватизация има своите преимущества от позиция на обезпечаването на избрани бюджетни доходи, от които страната и обществото изпитват остра потребност. В този смисъл тя би трябвало да се поддържа на всички места, където протича в границите на закона. Но “касовата приватизация ” има своите справедливи ограничаващи и обществени недостатъци.
Затова е нужно да се задействат акционерните форми на пазарна приватизация, предполагащи бързото подсилване и развиването на тържищата за скъпи бумаги посредством обезпечаването от страната на нужните законови и стопански условия. Освен съществуващите преференции за работодателите в приватизиращите се предприятия би трябвало да се употребява и изкупуването на предприятията от трудовите колективи посредством предоставените нисколихвени заеми или на дълготрайно погашение. Трудовите колективи и българските бизнесмени следва да получат избрани преимущества, когато офертите им са близки по параметри до тези на чужденците.
Излишната идеологизация и преследването на политически дивиденти мощно забавиха старта на всеобщата приватизация, която може значително да промени структурата в собствеността и метода на ръководство на компаниите. Би било измама да се твърди, че в кратковременен интервал тя ще направи необятни пластове от популацията по-богати, само че тя дава еднакъв късмет на българите да вземат участие в ръководството на собствеността, която са основали със личните си ръце. От своя страна смяната на собствеността, подобряването на успеваемостта на ръководство и реорганизацията на производството ще дадат благоприятни условия за реализация на дивиденти за акционерите. ”
Из Програмата на Българска социалистическа партия “Нови времена, нова България, нова Българска социалистическа партия ”, призната посредством общопартиен референдум, извършен от 15 септември до 15 октомври 1994 година:
“БСП е за съчетаване на приватизационните подходи. Пазарният и общественият път на приватизация не трябва да се опълчват. Стопанският капацитет на страната е изграждан с напъните на цялото общество и по тази причина Българска социалистическа партия отстоява правото на българските жители да вземат участие, в това число и безплатно, в преразпределянето на националния капитал.
Ние пазиме всеобщата приватизация, тъй като тя е път за икономическо овластяване на необятни пластове от популацията и компенсиране дефицита на приватизационен капитал.
От своя страна пазарната приватизация обезпечава бюджетни доходи и отслабва инфлационното напрежение... ”
Из отчет на Жан Виденов за политическата конюнктура в страната и дилемите на Българска социалистическа партия като ръководеща мощ от 29 юли 1995 година
“Бъдещето е в съчетаването на другите форми на благосъстоятелност при мощни обществени функционалности на страната и при оптимално допустимо обединение на труд и благосъстоятелност. Този принцип бе относително леко осъществен в земеделието посредством новите кооперации и Българска социалистическа партия има голямата историческа заслуга за това. Тя би била още по-голяма, в случай че успеем да осъществяваме философията на всеобщата обществена и работническа приватизация в промишлеността.
...
За 1995/1996 беше обрисувана неотложна антикризисна стратегия с 6 съществени цели - да увеличим осезаемо каузи на частния бранш на основата на дейна касова и бонова приватизация.
От влизането в действие на закона за приватизацията до момента са взети 2664 решения за приватизация, по които са подписани 845 покупко-продажби и са постъпили 5,5 милиарда лева До края на тази година завършва подготовката и стартира реализирането на всеобщата обществена приватизация, само че още преди този момент делът на частния бранш в Брутният вътрешен продукт ще доближи 40%.
...
Съвсем целеустремено се подменяше наличието на понятието “масова приватизация ”, която се представяше като разпродаване на цялото държавно имущество, а не като икономическо овластяване на всички негови основатели.
...
С оглед на идните локални избори и целите на Българска социалистическа партия:
Преди всичко - подготовката за стартирането на обществената приватизация от първите дни на 1996 година Приватизационните бонове в ръцете на милиони хора са огромна мощ, стига да бъдат насочвани не от спекулантите и от банковите акули, а от структурите на гражданското общество. Инвестиционните фондове, построени на колегиален, синдикален, кооперативен или различен обществен принцип, могат да се включат в построяването на една фактически модерна обществена пазарна стопанска система. Това ще е действителен късмет за всеки, от който мнозина ще съумеят да се възползват, с цел да изградят персоналния, груповия и публичния си разцвет посредством съпричастие (а не посредством разграничаване или противопоставяне) с радикални промени.
...
Като извод:
Ако държавното управление се забави с приватизацията, в случай че се трансформира в пленник на групови ползи, в случай че не ограничи криминализираната стопанска система, в случай че претърпи крах с осведомителната си политика, в случай че прояви съмнение по един или различен проблем, стагнацията ще продължи и напъните на левицата ще бъдат обречени на крах.
Из програмата на държавното управление за 1995 - 1998 година:
“Правителството ще отдели изключително внимание на всеобщата приватизация посредством капиталови бонове...
Правителството отдава огромно значение на работническо-управленското изкупуване на предприятията. ”/24chasa.bg
Кой забърка приватизацията у нас, има ли тя своите грешници и нужно ли е да се мери виновността им през днешния ден?
Този въпрос изтезава Българска социалистическа партия към този момент 2 месеца и налива вода в мелницата на огромния политически конкурент ГЕРБ. И по остаряла дружеска традиция алените се обърнаха един против различен.
Всичко стартира, когато ГЕРБ разгласи, че внася промени в конституцията за унищожаване отминалостта за закононарушения при приватизационни покупко-продажби от 1992 до 2017 година
Първо това разбуни алените адвокати, тъй като според главния закон без отминалост са единствено закононарушенията против мира и човечеството.
Дали инцидентно, или не обаче, тематиката се трансформира в офанзива против Корнелия Нинова и присъединяване ѝ в приватизацията на външнотърговското сдружение “Техноимпекс ”. Веднага след първия удар откъм ГЕРБ приватизацията бе ловко вкарана в арсенала на вътрешнопартийната съпротива на лидерката. Основният ѝ конкурент Красимир Янков в прав текст изиска участвалите в приватизацията да се отдръпват от управителните постове в Българска социалистическа партия.
Депутатът Румен Гечев пък упрекна Нинова за присъединяване в приватизацията по време на държавното управление на Съюз на демократичните сили с министър председател Иван Костов в края на 90-те години на ХХ в. И по този начин същинската същина на въпроса отново бе изместена, а другарите се отдадоха на другарски огън против председателката.
“Не е грях, че Нинова взе участие в приватизацията на “Техноимпекс ”, тъй като
вдъхновители на тази
приватизация са
Жан Виденов и
Румен Гечев
и нашето потомство е играло по техните правила ”, разгласи зам.-шефът на партията Кирил Добрев в опит да отбрани лидерката си. С което засегна Гечев, който беше вицепремиер и министър на икономическото развиване в държавното управление на Жан Виденов. То остава в историята с банкрута на банките и хиперинфлацията в края на 1996 година, довели до голяма рецесия в страната.
Това даде съображение на другарите да върнат дебата към събитията от 90-те години и ролята на Българска социалистическа партия в приватизацията и всички процеси от зората на прехода. И започнаха пояснения за РМД-та, приватизационни бонове, всеобща приватизация...
Как обаче Българска социалистическа партия изяснява, че по принцип носи отговорност за прехода, само че всичко в приватизацията е било хубаво през общо 4-те години на държавните управления на Любен Беров и Жан Виденов? Станало неприятно по-късно, когато на власт идва Иван Костов... Как твърди, че няма виновност за РМД-тата, в случай че в държавната стратегия на кабинета “Виденов ” написа: “Правителството отдава огромно значение на работническо-управленското изкупуване на предприятията ” и “с преимущество ще се откриват процедури за приватизация, където служащите и ръководещите заявяват желанието си да ги изкупят ”?
Какви са обстоятелствата за приватизацията в България и какво е присъединяване на Българска социалистическа партия в слагането на идеологическите основи на този развой? Отговорите дава инспекция в архивите на в. “Дума ” и оповестени там партийни документи и решения, стратегии и изявления на тогавашния водач на партията, а след това и министър председател Жан Виденов.
Малко предистория.
Приватизационният развой в България стартира през 1992 година с приемането на Закона за превръщане и приватизация на държавни и общински предприятия и основаването на Агенцията за приватизация. По това време на власт е държавното управление на Любен Беров, излъчено с мандата на Движение за права и свободи, само че подкрепяно в Народното събрание и от Българска социалистическа партия.
В тези години всички социологически изследвания и политически прогнози сочат, че
Българска социалистическа партия ще е идната
партия на власт
Затова и левицата се готви да ръководи и взе участие интензивно в разписването на разпоредбите, в това число тези за раздържавяването.
В края на март 1993 година на Общопартийна конференция (Национално заседание на управлението с ръководителите на партийните общински съвети) алените одобряват политическа резолюция, в която се записват като цели: “Ускоряване на икономическата промяна, превъзмогване на стопанския спад и безработицата и основаване на условия за налична за всеки български жител приватизация... В променените условия на работа на Народно събрание основна задача на депутатите социалисти да бъде деблокирането на законодателната активност и приемането на следните предпочитани закони: Промени в закона за приватизацията, разширяващи кръга на участниците в нея като основа за икономическото демократизиране на обществото... ”
В хода на подготовката си за приемането на бюджет`94 пък Българска социалистическа партия желае всички парламентарни сили да реализират единодушие за приемане като цялостен приоритет от Народното събрание на Програма за преструктуриране и приватизация 1993-1994 година, както и незабавни промени в Закона за превръщане и приватизация на държавни и общински предприятия.
На свое взаимно съвещание на 18 декември 1993 година аленият пленум и депутатите социалисти вземат решение, че “В Народното събрание би трябвало да се поддържат напъните за стабилизация и структурни промени, като с приоритет се обсъдят и одобряват Програма за преструктуриране и приватизация за 1994 година, която да спомага за финансово и макроикономическо стабилизиране на страната посредством ограничения за преструктуриране на действителната стопанска система, както и промени в закона за приватизация, които да подсигуряват на държавните компании управническа и пазарна самостоятелност и да уредят основите на всеобщата призатизация, даваща късмет на всеки български жител. ”
Така се стига до лятото на 1994 година, когато
с поддръжката на Българска социалистическа партия,
Движение за права и свободи и сини мравки в
36-ото национално
заседание минават
промени в закона за
приватизацията
С тях се основава нов член 35, с който се слагат основите на работническо-мениджърската приватизация:
“Чл. 35. (Нов - Дъждовни води, бр. 51 от 1994 г.) (1) Държавни и общински предприятия и обособени техни елементи се изкупуват без търг или конкурс, съгласно оценката им, от:
1. служащи и чиновници на приватизиращото се дружество или обособената част, както и лицата по член 5, алинея 2, при изискване че 20 на 100 от тях желаят да вземат участие в приватизацията;
2. наематели и арендатори с контракти, подписани до 15 октомври 1993 година, в случай че срокът им не е изминал към датата на подаването на предлагането за приватизация.
(2) Ако за едно и също дружество или обособена част са направени оферти за приватизация както от лица по т. 1, по този начин и от лица по т. 2 на алинея 1, лицата по т. 1 имат преимущество при приватизацията на индустриални предприятия и обособени елементи, а лицата по т. 2 имат преимущество при приватизацията на предприятия и обособени елементи за търговия и за услуги. ”
В идващите две години, когато Българска социалистическа партия към този момент е на власт, този текст бива допълван 2 пъти.
През октомври 1995 година пък държавното управление на Виденов предлага на Народното събрание стратегия за всеобща приватизация, лист на препоръчаните за задачата предприятия и план за промени в закона, предусещащ промени на разпоредбите за всеобща приватизация.
“За необятните маси държавното управление на Жан Виденов приготвя така наречен бонова приватизация. За тесните кръгове на ръководещите, от една страна, е формиран лист на стратегически и неприватизируеми предприятия - свещени крави, а от друга - се търси формула за задържане тук-там в управителните препоръки. По този мотив вицепремиерът Румен Гечев създаде и прокара през Народното събрание особено олекотяване на налог облага за приватизирани предприятия, в които е непокътнат държавен дял над 33%. За самите шефове на държавните предприятия е създадена скица, която им разрешава да закупуват дялове по преференциална скица с в действителност десетократна отбивка от цената. Тези хрумвания бяха споделени за първи път от социалистите на кръглата маса през март 1990 година
По подигравка на ориста
самата скица,
измислена от
социалистите и
известна с
абревиатурата РМД,
ще бъде приложена
от Съюз на демократичните сили ”,
написа икономистът Красен Станчев в проучване на приватизационния развой в България, оповестено в книгата “Анатомия на прехода: Стопанската политика на България от 1989 до 2004 година ”
Според отчет на Агенцията за приватизация през 1996 - 1997 година Центърът за всеобща приватизация е направил приватизация на държавни предприятия посредством капиталови бонове - за продажба са били препоръчани пакети акции от 1050 предприятия, вследствие на което са раздържавени активи в размер на 14,58% от общите активи на държавни предприятия или 22,08% от подлежащите на приватизация държавни активи.
Думи и документи
Из Политическа оценка на Водоснабдителна система на Българска социалистическа партия за положението на селското стопанство и хода на аграрната промяна от 26 септември 1993 година
“БСП е за ускорена приватизация на преработвателните, изкупвателните и обслужващите предприятия със мощно присъединяване на селскостопанските производители. ”
Из Решение на Водоснабдителна система на Българска социалистическа партия за социално-икономическото състояние на страната и изхода от рецесията от 3 април 1994 година
“БСП упорства пред държавното управление за: възстановяване ръководството на компаниите с държавна благосъстоятелност при едновременна обществена приватизация. ”
Из Доклад на Жан Виденов за политическата линия на Българска социалистическа партия “България пред нов избор ” от 4 юни 1994 година
“Ускоряване на приватизационния развой:
Ние сме за разнообразие във формите на благосъстоятелност, за разрастване на процеса на раздържавяване в посоки и условия, отговарящи на ползите на нацията. Ние сме за използването на методите както на пазарната, по този начин и на обществената приватизация. Пазарната приватизация има своите преимущества от позиция на обезпечаването на избрани бюджетни доходи, от които страната и обществото изпитват остра потребност. В този смисъл тя би трябвало да се поддържа на всички места, където протича в границите на закона. Но “касовата приватизация ” има своите справедливи ограничаващи и обществени недостатъци.
Затова е нужно да се задействат акционерните форми на пазарна приватизация, предполагащи бързото подсилване и развиването на тържищата за скъпи бумаги посредством обезпечаването от страната на нужните законови и стопански условия. Освен съществуващите преференции за работодателите в приватизиращите се предприятия би трябвало да се употребява и изкупуването на предприятията от трудовите колективи посредством предоставените нисколихвени заеми или на дълготрайно погашение. Трудовите колективи и българските бизнесмени следва да получат избрани преимущества, когато офертите им са близки по параметри до тези на чужденците.
Излишната идеологизация и преследването на политически дивиденти мощно забавиха старта на всеобщата приватизация, която може значително да промени структурата в собствеността и метода на ръководство на компаниите. Би било измама да се твърди, че в кратковременен интервал тя ще направи необятни пластове от популацията по-богати, само че тя дава еднакъв късмет на българите да вземат участие в ръководството на собствеността, която са основали със личните си ръце. От своя страна смяната на собствеността, подобряването на успеваемостта на ръководство и реорганизацията на производството ще дадат благоприятни условия за реализация на дивиденти за акционерите. ”
Из Програмата на Българска социалистическа партия “Нови времена, нова България, нова Българска социалистическа партия ”, призната посредством общопартиен референдум, извършен от 15 септември до 15 октомври 1994 година:
“БСП е за съчетаване на приватизационните подходи. Пазарният и общественият път на приватизация не трябва да се опълчват. Стопанският капацитет на страната е изграждан с напъните на цялото общество и по тази причина Българска социалистическа партия отстоява правото на българските жители да вземат участие, в това число и безплатно, в преразпределянето на националния капитал.
Ние пазиме всеобщата приватизация, тъй като тя е път за икономическо овластяване на необятни пластове от популацията и компенсиране дефицита на приватизационен капитал.
От своя страна пазарната приватизация обезпечава бюджетни доходи и отслабва инфлационното напрежение... ”
Из отчет на Жан Виденов за политическата конюнктура в страната и дилемите на Българска социалистическа партия като ръководеща мощ от 29 юли 1995 година
“Бъдещето е в съчетаването на другите форми на благосъстоятелност при мощни обществени функционалности на страната и при оптимално допустимо обединение на труд и благосъстоятелност. Този принцип бе относително леко осъществен в земеделието посредством новите кооперации и Българска социалистическа партия има голямата историческа заслуга за това. Тя би била още по-голяма, в случай че успеем да осъществяваме философията на всеобщата обществена и работническа приватизация в промишлеността.
...
За 1995/1996 беше обрисувана неотложна антикризисна стратегия с 6 съществени цели - да увеличим осезаемо каузи на частния бранш на основата на дейна касова и бонова приватизация.
От влизането в действие на закона за приватизацията до момента са взети 2664 решения за приватизация, по които са подписани 845 покупко-продажби и са постъпили 5,5 милиарда лева До края на тази година завършва подготовката и стартира реализирането на всеобщата обществена приватизация, само че още преди този момент делът на частния бранш в Брутният вътрешен продукт ще доближи 40%.
...
Съвсем целеустремено се подменяше наличието на понятието “масова приватизация ”, която се представяше като разпродаване на цялото държавно имущество, а не като икономическо овластяване на всички негови основатели.
...
С оглед на идните локални избори и целите на Българска социалистическа партия:
Преди всичко - подготовката за стартирането на обществената приватизация от първите дни на 1996 година Приватизационните бонове в ръцете на милиони хора са огромна мощ, стига да бъдат насочвани не от спекулантите и от банковите акули, а от структурите на гражданското общество. Инвестиционните фондове, построени на колегиален, синдикален, кооперативен или различен обществен принцип, могат да се включат в построяването на една фактически модерна обществена пазарна стопанска система. Това ще е действителен късмет за всеки, от който мнозина ще съумеят да се възползват, с цел да изградят персоналния, груповия и публичния си разцвет посредством съпричастие (а не посредством разграничаване или противопоставяне) с радикални промени.
...
Като извод:
Ако държавното управление се забави с приватизацията, в случай че се трансформира в пленник на групови ползи, в случай че не ограничи криминализираната стопанска система, в случай че претърпи крах с осведомителната си политика, в случай че прояви съмнение по един или различен проблем, стагнацията ще продължи и напъните на левицата ще бъдат обречени на крах.
Из програмата на държавното управление за 1995 - 1998 година:
“Правителството ще отдели изключително внимание на всеобщата приватизация посредством капиталови бонове...
Правителството отдава огромно значение на работническо-управленското изкупуване на предприятията. ”/24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ