Правим процесите в банката обществени и транспарантни и подкрепяме развиването на финансовите пазари, споделя министърът на нововъведенията и растежа в изявление за вестник „ 24 часа “
– Г-н Пулев, от какво не сте удовлетворен в ББР, с цел да намалите заплатите на надзорния съвет от 10 000 лв. на 2000?
– В последните седмици бяхме в регулярен контакт с разнообразни структури в ББР – контролен съвет, директорски съвет, и стигнахме до заключението, че има съществени пропуски. Основните са фокусирани върху неналичието на стратегическа визия,
залагането на цели и контрола върху тях, бюджетирането и прогнозирането. Те са слаби звена, които, за жал, афектират цялостната активност на едно сдружение. Ако не са заложени верните цели, не са комуникирани съответно и не е прибавен нужният надзор, тогава това сдружение не работи дейно. Това е моето умозаключение – че ББР не се ръководи дейно.
Мога да ви дам конкретика. В началото на тази година е заложена една цел – напълно ново непосредствено финансиране към дребни и междинни предприятия, без другите гаранционни артикули, в размер на 342 млн. лева Към момента осъществяването е пагубно – към края на август е малко над 60 млн. лева Съпоставете двете числа. Като допълнение разгледахме по този начин наречения пайплайн – това са покупко-продажби, които сега са на по-напреднал стадий от осъществяването си, с цел да добием визия какво ще се случи в идващите няколко месеца. Установихме, че няма по какъв начин даже и теоретично да се реализира тази цел. Буквално тази банка не действа вярно и не си извършва мандата и задачата да поддържа свястно дребни и междинни предприятия.
– Според двама от членовете на надзорния съвет, които ви изпратиха отворено писмо в отговор, заложената цел нови заеми за годината е 130 млн. лева
– На шест самостоятелни срещи – с тримата от управителния съвет и с тримата от надзорния съвет, получих шест разнообразни индикации за бюджетна цел. Целта, която е заложена документално към нас от началото на годината, е 342 млн. лева Динамично, откакто виждат към каква злополука върви банката, надзорът твърди, че е подхванал ограничения да понижи тази цел в пъти надолу. Което само удостоверява моите думи. Коректното нещо в една обикновено работеща институция е да има отклоняване сред заложения бюджет и реализацията сред 5 и 10%. Тук приказваме за пъти надолу. И моето безпокойство е, че макар тези проверки след няколко месеца работа отново няма да доближат тази цел.
– А това за какво е проблем на надзора, който единствено следи активността, а не на управителния съвет?
– Принципно това, което се случва сега, е едно съществено равнище на неефективност. Надзорът сега репликира функционалностите на управителния съвет. Той не си извършва класическите функционалности – да дава визията, цялостната тактика, да ползва някакво равнище на надзор, само че те безусловно са иззели функционалностите на управителния съвет. Ако нямат доверие в качествата на членовете му, дано да ги сменят. Затова нашето обръщение към тях беше – няма по какъв начин да взимате по 10 хиляди лева държавна дотация. Намалихме заплатите 5 пъти. Аз съм неудовлетворен от тяхната работа, само че съм градивен човек. Не съм пристигнал да разрушавам, а да надграждам. Смятам, че са интелигентни хора, протегнали сме им ръка да подобрят дейностите си, само че ще препоръчаме спомагателни хора, които да оказват помощ с цялата реализация на визията.
– Кои ще са тези нови хора?
– Това е доста отговорно решение. Ако желаех да работя политически, можех да направя тези рокади още при започване на моето краткотрайно ръководство, само че съм си дал време да се срещна с качествата на хората. В момента повеждам изявленията с разнообразни претенденти на база рекомендации от промишлеността, мои контакти и напълно скоро ще обявим имената. По най-прозрачния метод те ще бъдат назначени.
– Ще назначите още двама, а сегашните трима остават?
– Да, на този стадий, в случай че съумеят да ме убедят, че имат качествата да останат. Но желая да отбележа, че това, че намалихме заплатите, има и различен потребен резултат – мога да си разреша да наема още двама специалисти, които ще работят при същите условия, които са пазарни за членове на контролен съвет. Общият разход за заплати на петима индивида ще е по-нисък от това, което сегашните трима са взимали доскоро. Това е значимо изключително в подтекста на банка, която работи на загуба на консолидирано равнище.
– Броят на отпуснатите заеми не зависи ли и от желанието на компаниите да аплайват?
– Абсолютно е по този начин, само че отговорността на надзора посредством управителния съвет е да построи нужната конструкция и визия по какъв начин да стигнат до тези компании. Ако има репутационен проблем, да излязат с една акция по какъв начин да го отстранят. Те не са дейни от позиция на бизнес развиване, нямат тактика по какъв начин да стигнат до бизнеса.
Второ, в случай че се окаже, че този сегмент няма този капацитет, който са считали, че има, значи, че без да се вкара нов артикул, ние обричаме банката на крах в границите на няколко години.
Средната експозиция сега е 350 хиляди лева – това е междинният размер на новоодобрен заем. Сравнете това с лимита от 5 млн. лева за заем. Ние сме в пъти под него, а от надзора пристигнаха при мен с готовност този предел да се вдигне на 10 млн. лева Със заложената бюджетна цел от 342 млн. лева ние приказваме за 1000 заема на година, или по 4 на работен ден. Това е научна фантастика. И последно, сравнете тези 350 хиляди лева със сумата на актива на ББР – 3 милиарда лева Буквално с тези темпове след регулярната обезценка по старите заеми на тази база кредитният портфейл ще се свива трагично всяка година. Няма визия по този въпрос.
– Обсъдихте ли въпроса за връщането на ББР към огромните заеми с надзора и какво е тяхното виждане?
– Дискутирал съм го и с управителния, и с надзорния съвет и те са приветствали предлагането да се разширят по най-чистия и транспарантен метод кредитираният размер и профилираният портфейл. Това в пряк диалог с мен не е било подложено на критика.
Но това ще се случи при едно главно условие – единствено когато се стъпва на утвърждението на интернационалните институции и банки, те да управляват ръководството на риска, а ние да делегираме селекцията на клиенти и да участваме посредством планово финансиране или други принадлежности като допълващ заемодател. Тоест да се прави съфинансиране от ББР, когато има друга водеща институция. Ние ще даваме допълващ капитал, което е мандатът на всяка една банка за развиване – да не избутва капитала на частния бранш, а да запълва ниши, когато има потребност от финансиране.
Имам и едно друго решение, което е напълно наша самодейност. То е обвързвано с взаимоотношение с Българската фондова борса (БФБ) и с обществените пазари. Какво значи това – през платформата на БФБ ние ще кредитираме бизнесмени, ще даваме дялово финансиране, ще участваме в облигации по най-чистия и транспарантен метод. Всеки един план ще бъде обществен, безусловно договорът за заем, утвърден от ББР, ще може да се прочете от всеки през уеб страницата на борсата със свободен достъп.
– ББР ще закупува акции на компании?
– Да, ще има инструмент за дялово финансиране. В момента има един сносно разрастващ се сегмент на борсата – BEAM пазар. Там дребни и междинни предприятия могат да станат обществени. Има огромен интерес към този инструмент сега и от борсата усилиха лимита, на база на който може да се търси запас, от 3 млн. на 8 млн. евро. И ние вкарваме един доста мощен институционален състезател на пазара – ББР, който да оказва помощ на бизнесмените, като става акционер в фирмите. Говорим за компании, които са в малко по-напреднал стадий от своето развиване, сега в тази ниша няма толкоз добре развито финансиране, а не за стартъпи, където имаме артикул във Фонда на фондовете. Тук приказваме за един допълващ артикул, който ще оказва помощ на цялата екосистема.
Другият вид е, когато по-големи компании търсят финансиране, те могат да пуснат облигации което е заем през фондовата борса. И тогава ББР дружно с други коинвеститори ще дава заем през борсата под формата на облигации. Тук приказваме за по-специфични облигации на база на всички положителни практики в Европа – свързани с компании, които могат да потвърдят някаква обществена отговорност, които желаят да развият зелен план и така нататък Това е една доста перспективна ниша.
– Ще има ли предел на %, с който ББР ще може да влезе в една компания? Ще може ли да придобие над 50%?
– Ще има предел, несъмнено. Всички тези механически елементи ще бъдат създадени по най-правилния метод за всички страни. Ще се образува работна група, в която, несъмнено, ще взе участие и ББР. По принцип не е типично на този сегмент да има мажоритарен вложител, по-скоро мандатът на банка за развиване е да дава допълващ капитал и да има миноритарен дял.
БФБ приветства концепцията, тъй като това беше мантрата на редица ръководства преди нас – че България би трябвало да насърчи финансовите пазари, кредитирането и вложенията през БФБ. Нашето решение прави две неща по едно и също време – почиства огромна част от процесите, свързани с финансиране от позиция на ББР, тъй като ги прави обществени, и въпреки това, подкрепяме развиването на финансовите пазари. Това е много явен ход и нямам никаква концепция за какво никой до момента не го е направил – или ги е плашила тази гласност, или не са имали нужното равнище на умелост.
– Сметната палата какво ревизира в ББР?
– Доколкото разбирам, защото отбягвам от този развой оптимално доста, тъй като Сметната палата е един самостоятелен орган, това е планов одит, който стартира предишния понеделник. Той е плануван при започване на годината. След като дефинира кои са политиките, които желае да ревизира в по-голям подробност на база на своя взор върху слабите страни, Сметната палата ще ни даде отчет. Моето доста ясно обръщение е, че желая оптимално равнище на бистрота и кооперативност от сътрудниците от ББР. В момента, в който имаме изводи, ще обсъдим с надзора по какъв начин ще осъществим рекомендациите.
– Този одит не е ли поради нарушавания на остарелия директорски съвет?
– Моята информация е, че този одит е резултат от предходен, който е юридически още преди да съществува Министерството на нововъведенията и растежа. Не е нужно да има съответно нарушаване.
– Обявихте, че най-големият фонд на ОАЕ идва у нас за партньорства с наши новаторски предприятия. Какво да чакаме?
– Всичко стартира при нашето присъединяване в делегацията в ОАЕ под егидата на президента. Благодаря му за градивния напън, въз основата на който подготвихме добре плановете.
Подготвихме се оптимално добре с цялостни планове, запознахме се преди този момент със тактиката на ОАЕ за развиването на стопанската система, намерихме допирните точки и успяхме на място да подпишем документ за стратегическо съдействие с най-голямата организация в ОАЕ, която се занимава с софтуерен трансфер – G42. Те са водачи в района в развойна активност, обвързвана с технологиите на бъдещето – компютърни науки, изкуствен интелект, роботика и така нататък
Като част от тази конструкция има и новооснован капиталов фонд. По наша покана се отзова част от екипа му, който ще участва на 30 септември на събитие в „ София Тех парк “, проведено от института за изкуствен интелект INSAIT. Фондът осъществя и директни, и дялови вложения в новаторски започващи компании. Ще ги свържем с наши стартъпи във финтех и софтуерния бранш, като фокусът ще са такива, които таргетират взаимоотношение с Близкия изток. За мен това е голям триумф.
– Кога отваряте идната мярка по проекта за възобновяване?
– Буквално в идващите няколко дни. Това е втората процедура на Министерството на нововъведенията, която ще е с бюджет от 30,6 млн. лева за ИКТ решения. Малки и междинни предприятия ще могат да получат грантове сред 3 хиляди и 20 хиляди лева за уеб страници, мобилни приложения, онлайн магазини, системи за ръководство и други.
Първата процедура завърши и имаме страховит триумф. Таргетирахме 1200-1300 компании, това ни беше амбициозният проект, а получихме към 2500 планови оферти за над 1 милиарда лева. 
