Правим плашила и плашим другите с тях, след като сами

Правим плашила и плашим другите с тях, откакто сами към този момент задоволително сме се уплашили.
На това ми наподобяват приказките в медиите на видни специалисти и политици основно от десния набор, че геополитическият избор на България е заплашен. Те изскачат от утринните блокове на една телевизия, откакто предходния ден са били във вечерните блокове на нейната съперничка. А още по-рано са повторили тезите си по радиото.

И неуморно повтарят - геополитическият ни избор е заплашен!

И от кого? От президента Румен Радев, който утвърди всички начинания на Съединени американски щати, свързани с плана " Три морета ".

Затова обаче не се приказва, приказките са по какъв начин служебният кабинет на Радев щял да ни завърже с вериги за „ Газпром “. И това, откакто стана ясно, че макар заклинанията, изключително на Асен Василев, че късаме с съветския газов монополист, става известно – не, газът, с помощта на който софиянци и жителите на огромните градове имат топла вода, отново е съветски. Но минал през медиатори и доста по-скъп. Посредниците ли направиха това „ оръжие на Путин “ „ вярно “ и „ евроатлантическо “? Или може би нарасналата с 30% цена?

Това, което прави служебният кабинет, е да търси газ отвред, откъдето може да го откри бързо, с цел да изпълни хранилището в Чирен и да обезпечи гориво за зимата. Защото се колебая, когато парното и топлата вода спрат, а след тях и токът, тъй като енергийната ни система няма да издържи на натоварването, пред президентството да се появят хора с плакати „ Ще стоим на студено “ и „ Няма да се окъпвам “. Сигурно ще се появят, само че ще пеят друга ария.

Никой от служебния кабинет не е споделил, че ще подписва дълготрайни контракти за доставка на газ. Работят, с каквото са заварили – дооправят техническите неточности при интерконектора, търсят къде са седемте кораба на Кирил Петков с американски полутечен газ, гледат по какъв начин „ Газпром “ да не ни осъди.

Дотук с геополитическата опасност, идваща от Радев и служебния кабинет.

Защо обаче диалозите за това по какъв начин участието ни в двата съюза е застрашено не стопират? Защото идват избори. А десницата, откакто знамето на антикомунизма овехтя, си откри друго – на русофобията. Но, с цел да има причина да го развява непрестанно, би трябвало да има зложелател. И ето, той е открит – Русия и в частност „ Газпром “ и доставките на съветски газ, заплашват избора на България да бъде член на НАТО и Европейски Съюз.

А войната в Украйна е комфортен декор. Всъщност, няма партия у нас, която да е застанала на страната на Путин и да не е осъдила експанзията му в Украйна. Но и тук нюансите се изкарват като поддръжка. Липсата на нюанси в изявленията, отбраната на изказани по един и същи метод вкаменени тези не беше ли тоталитарзъм?

Така че десницата просто сплотява електората си и показва интензивност по най-лесния метод – с протест в центъра на София, който ще бъде отразен в детайли от всички медии. Но да не ги упреквам в мързел, предизборната конкуренция едвам стартира, може би ще го повторят и във всички регионални центрове, да вземем за пример.

Никой и нищо не заплашва геополитическия избор на страната, просто, тъй като той е обезпечен с участието ни в Европейски Съюз и НАТО, а никой не го оспорва.

За да бъдат застрашени, първо, би трябвало да има ясна геополитическа алтернатива; второ, тя да се употребява със благосклонностите на огромна част от българите; трето, да има политическа мощ, която да е записала в програмата си работа в интерес на тази опция.

Нито едно от тези условия не е налице.

В България няма политическа мощ, която да желае страната да излезе от НАТО и Европейски Съюз. Просто едните приказват по-напористо, а другите – по-меко против Путин и Русия или пък гледат да не ги загатват.

„ Възраждане “ подлага на критика цветисто НАТО и Европейски Съюз, политиците му приказват, че не е имало референдум преди участието в тези организации, само че не оферират да излезем от тях. По-скоро основават усещане, че това желаят, с цел да се харесат на гласоподавателите си. Освен това няма социологическо изследване, което да показва тази партия като водеща мощ на идните парламентарни избори.

Много българи по най-различни аргументи желаят страната ни да поддържа положителни връзки с Русия. Но това не значи, че са срещу участието й в Европейски Съюз и НАТО. Нито че държат непременно да получават съветски газ. Не, те желаят на ниска цена газ. Както и бизнесът, прочее.
А и не е известно Москва или Пекин да оферират на България участие в БРИКС или в Шанхайската организация за съдействие.

Така че никой и нищо не заплашва геополитическия избор на България. И приказките за това са просто предизборни нелепости на търкалета.