Правилото за първите три минути е много проста психологическа техника,

Правилото за първите три минути е доста елементарна психическа техника, която оказва помощ на родителите да открият връзка и доверие с детето си. Но дано разберем повече за него.

Правилото на първите три минути стартира още през 90-те години, когато родителите се пробват да дадат на децата си всички материални богатства, само че не помнят за любовта и вниманието. Как обаче неналичието на внимание и " отплащането " с дарове в действителност се отразяват на децата и най-важното - по какъв начин да ги изправим? Отговор на този въпрос дават психолозите с правилото на трите минути. 

Наистина майките и бащите от ден на ден се потапят в работа, с цел да обезпечат прехраната на фамилиите си, по тази причина диалозите, а още повече общите игри и разходки, са станали необичайност. Връщайки се от офисите си, възрастните или рухват от отмалялост, или се пробват да сготвят вечеря, да почистят и да ревизират небрежно уроците. И фамилните диалози въобще не съумяват да попаднат в тази рубрика.

Психолозите твърдят, че три минути дневно са задоволителни, с цел да изслушате детето, да разберете по какъв начин е минал денят му, тъй че то да се почувства обичано и подкрепено и че е в действителност значимо за родителите си. Какво се случва, в случай че не спазвате правилото за първите три минути? Отговорът за жалост е - нищо положително.

Първо, учените са потвърдили, че през първите три минути на другарство всеки човек, огромен и дребен, усеща вниманието върху себе си. Ако не усетим вниманието върху себе си в тези три значими минути ние последователно започваме да се усещаме невидими и в последна сметка се трансформираме в много нерешителен човек, който не е в положение да построява връзки с другите заради съмнение.

На второ място, несигурността поражда избран метод на живот, комбиниран с неуспехи и несъразмерна жертвоготовност. Още в юношеска възраст ученикът умерено се задоволява с вторите функции и работни места или като „ кошче за отпадаци “ за проблемите на приятелите си. Така той получава вниманието, което родителите му не са му давало, като дете.

Друг случай на необичаното дете е превръщането му в детски възрастен, който не умее да взема независими решения. Той заема позицията на почитател или се трансформира в капризно, завладяващо, егоистично огромно „ дете “, което не разрешава даже дума да бъде вмъкната в монолога му. Така той компенсира за времето, когато никой не го е слушал или чувал.

Ако не желаете такава орис за детето си, пробвайте се да следвате правилото за първите три минути. В него няма нищо комплицирано, задоволително е да усвоите три съществени умения - прегръдка, зрителен контакт и ангажирано слушане. И колкото по-рано започнете тази процедура, толкоз по-добре. Възрастта на детето няма значение, правилото работи отлично и при деца на 2-3 години, и при младежи бунтари.
Как вярно да прегръщаме децата?
Прибирайки се от работа, прегърнете сина или щерка си, целунете ги или ги погалете ги по косата. Подобен контакт е доста значим, изключително сред 3 и 5-годишна възраст. Той основава позитивни страсти и открива доверие сред вас. Децата, които са прегръщани от родителите си, порастват доста по-щастливи.
Как да поддържате контакт с очите?
След като прегърнете детето, попитайте го по какъв начин е минал денят му, какво забавно се е случило, какво е видяло, какво е направило. Разберете дали нещо го тормози или безпокои и до момента в който слушате описа, поддържайте добър зрителен контакт. Не се обръщайте встрани и не отскачайте в обществените мрежи за отмора. Трябва деликатно и без да осъждате да гледате в лицето на детето, до момента в който то приказва. То би трябвало да види и да почувства, че цялото ви внимание принадлежи на него.
Как да слушате детето си?
Много възрастни умеят да вмъкват несъществени забележки в разказите на родственици, другари или сътрудници. В същото време част от описа влиза в едното ухо и незабавно излетява от другото. В правилото на първите три минути сходно умеене е ненужно. Научете се да слушате интензивно детето, вниквайки във всичко, което то споделя и запомняйте основните моменти.

Между другото, можете да се върнете към тях няколко дни по-късно, като си припомните защо сте говорили. Така децата схващат, че в действителност са чути, а не просто се съгласявате от вежливост. Основното е да не прекъсвате детето по средата на изречението, да не стартирате да спорите и най-важното да не потвърждавате, че то бърка.

През първите три минути просто слушайте деликатно: на момчетата и девойките им е належащо приблизително тъкмо толкоз време, с цел да опишат за събитията от деня. Но по-късно можете умерено да задавате въпроси, може би да поучавате и наставлявате, в случай че е належащо. Просто се пробвайте да се справите без крясъци и санкции, тъй като всички неточности могат да бъдат поправени. Покажете на детето вярната посока, тъй че то да може да поправи случилото се по негова виновност. И се радвайте за дребните му победи.

Психолозите са потвърдили, че правилото за първите три минути има удобен резултат върху установяването на контакт с децата. Децата, с които родителите беседват всеки ден и се интересуват от делата им, порастват уверени в себе си, елементарно се сближават с хората и умеят да печелят.

А свързаната с възрастта тийнейджърска рецесия ще премине относително умерено за тях. Поне ще знаете какво тъкмо се случва в душата на " дребния възрастен ". В края на краищата той сигурно ще показа с вас всичко, което се случва. Освен в случай че, несъмнено, не забравите да приложите на процедура правилото за първите три минути. То работи отлично за хора от всички възрасти.