Как са се хранели българите преди 1920-та, за да са в добра форма
Правилното хранене е въпрос на табиет и на съблюдаване на няколко съществени правилото като избор на качествени натурални артикули съгласно сезона, вярна композиция на храните съгласно възрастта и здравословното положение на човек. Най-важното е при никакви обстоятелства да не се преяжда . Всичко останало води до непосреден риск от здравословни проблеми или в най-хубавия случай – до качване на нежелани килограми.
За образец като верен и здравословен метод на хранене и на живот може да се посочат българите, живели преди 1920 година. Те са се хранили най-често с плодове, зеленчуци, зърнени храни, просо, царевица, булгур, жито, ечемик, овес, ръж, леща, фасул, краве масло и мляко.
Не се е прекалявало с потреблението на месо - случвало се единствено няколко пъти в годината, когато се заколи животно. Българите от едно време са работили доста на равнищата и по тази причина се славили като доста здрав народ. Явлението затлъстяване е липсвало по това време, поради тежкия физически труд и яденето единствено на толкоз, от колкото имало потребност.
Основният проблем при доста български фамилии през днешния ден е, че не могат да си разрешат многообразие и висококачествени артикули от чист произход при всяко хранене. Все отново постоянно има вид да се приготвят по-здравословни и вкусни ястия, въпреки че това нормално е обвързвано с повече запаси и труд. Нека вземем образец от сънародниците ни от предишния век, с цел да продължим традицията на вярното хранене и метод на живот.
Прекалената консумация на скотски и рафинирани храни, лишени от хранителна стойност, стои в основата на доста болести като наднорменото тегло и затлъстяване. Като предписание е добре да се заобикалят мазните и запържени храни, тъй като те са и причина за сърдечносъдови болести. Добре е всяко главно хранене да стартира с прясна сезонна салата - това ще ни подсигурява задоволително количество витамини и микроелементи, ензими и потребни мастни киселини.
Закуската е доста значима. Добре е да се хапват пресни или сушени плодове. Към обяда е вярно да участва салата, в която да доминират зеленчуците. Същото се отнася и за вечерята.
Най-добре е да се употребяват сезонни зеленчуци, само че наличието на зеленолистни е най-здравословният избор на салата. Те имат многообразие от витамини, микроелементи и мазнини като омега-3 и омега-6, които са в идеално съответствие.
Разбира се, ден или два хранене с нездравословни храни няма да окаже кой знае какво въздействие върху здравето ви, само че систематичното претоварване на организма чрез преяждане и консумация на нездравословни съставки води до наднормено тегло и редица проблеми.
За образец като верен и здравословен метод на хранене и на живот може да се посочат българите, живели преди 1920 година. Те са се хранили най-често с плодове, зеленчуци, зърнени храни, просо, царевица, булгур, жито, ечемик, овес, ръж, леща, фасул, краве масло и мляко.
Не се е прекалявало с потреблението на месо - случвало се единствено няколко пъти в годината, когато се заколи животно. Българите от едно време са работили доста на равнищата и по тази причина се славили като доста здрав народ. Явлението затлъстяване е липсвало по това време, поради тежкия физически труд и яденето единствено на толкоз, от колкото имало потребност.
Основният проблем при доста български фамилии през днешния ден е, че не могат да си разрешат многообразие и висококачествени артикули от чист произход при всяко хранене. Все отново постоянно има вид да се приготвят по-здравословни и вкусни ястия, въпреки че това нормално е обвързвано с повече запаси и труд. Нека вземем образец от сънародниците ни от предишния век, с цел да продължим традицията на вярното хранене и метод на живот.
Прекалената консумация на скотски и рафинирани храни, лишени от хранителна стойност, стои в основата на доста болести като наднорменото тегло и затлъстяване. Като предписание е добре да се заобикалят мазните и запържени храни, тъй като те са и причина за сърдечносъдови болести. Добре е всяко главно хранене да стартира с прясна сезонна салата - това ще ни подсигурява задоволително количество витамини и микроелементи, ензими и потребни мастни киселини.
Закуската е доста значима. Добре е да се хапват пресни или сушени плодове. Към обяда е вярно да участва салата, в която да доминират зеленчуците. Същото се отнася и за вечерята.
Най-добре е да се употребяват сезонни зеленчуци, само че наличието на зеленолистни е най-здравословният избор на салата. Те имат многообразие от витамини, микроелементи и мазнини като омега-3 и омега-6, които са в идеално съответствие.
Разбира се, ден или два хранене с нездравословни храни няма да окаже кой знае какво въздействие върху здравето ви, само че систематичното претоварване на организма чрез преяждане и консумация на нездравословни съставки води до наднормено тегло и редица проблеми.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ