Акад. Марков: Президентът да се поклони и в Гарнизонното стрелбище! Не може да се делят жертвите!
- Правилно ли президентът Румен Радев се поклони пред Паметника на жертвите на комунизма, акад. Марков? Досега президентът не бе ходил на там.
- Това е монумент на жертвите на гражданската война – от едната й страна. През 2018 година, когато се навършиха 100 години от началото на гражданската война в България, предложихме на президента (б.р. - група общественици, сред които и член.кор. Иван Гранитски, проф. Илия Тодев, Нешка Робева, Петко Н. Колев) на 6 септември – Денят на Съединението, да има и Ден на единението на българите. Първо поставяме венец пред Паметника на Гарнизонното стрелбище, където са разстреляни ген. Заимов и Никола Вапцаров, след това поставяме венец пред Паметника на жертвите на комунизма. И президентът пращаше човек от президентството да постави цветя. Това е равновесието, което би трябвало да се схване. Преди 10 ноември имаше жертви единствено на белия гнет, друго не се признаваше, даже Св. Неделя – този ужасяващ атентат. След 10 ноември пък се зачитат единствено жертвите на аления гнет. Това исторически не е целесъобразно. Болката е идентична, ние не можем да разделяме индивидите на комунисти и антикомунисти. Защото, ето – един Гео Милев. Как няма да се сервира венец на Гео Милев, който е погубен през 1925 година, толкоз млад. И по тази причина президентът би трябвало да съблюдава това – да се сервират цветя на разнообразни монументи – на жертвите на гражданската война.
- Какъв знак даде през днешния ден президентът?
- На паметника на жертвите на Народния съд вървят ДСБ, Съюз на демократичните сили, ГЕРБ. Не може да се разделят жертвите! Кога ще отидат на Гарнизонното стрелбище, където е разстрелян Вапцаров?! Ами децата от Ястребино, какво вършим с тях? Аз съм писал две книги за тази ужасна революция. В предговора пиша за това по какъв начин костите на Никола Петков са положени до тези на татко му – Димитър Петков, който е погубен като министър-председател на улицата, той е водач на Народнолибералната партия. Брат му – Петко Д. Петков, е с други убеждения, само че също е погубен на улицата. И Никола Петков, който е обесен. Трима души от едно фамилии, това е признакът на българската покруса! Това е до гроба на Стамболов на Софийските гробища. И някой беше написал: „ И всички паднаха от братска, българска ръка! “
Трябва да гледаме на историята по-справедливо. Да не я набъркваме политиката в тези жертви.
- А трябваше ли с Радев да отиде и вицепрезидентът Илияна Йотова?
- Тя, евентуално, тъй като е от Българска социалистическа партия, по тази причина не е отишла. Трябва да се уравновеси отношението към жертвите. Толкова десетилетия минаха, това би трябвало да престане – това разделяне на жертви срещу жертви. Ето, да вземем за пример, Св. Неделя – ужасяващ атентат на безумието. Но по-късно какво прави ген. Иван Вълков, на който по времето на Софиянски желаеха улица да наименуват. Аз възразих. Казах - „ Да, преименувайте ул. „ Гео Милев “ на „ Ген. Иван Вълков “. След атентата са убити стотици – удушени с морски възел, в това число Гео Милев. Той няма нищо общо с атентата, написал поемата „ Септеември “! А публицистът Йосиф Хербст, също погубен? Нищо няма общо с атентата този изтъкнат интелектуалец, стопират му три вестника – бил писал против държавното управление. А Христо Ясенов, поетът? Не може по този метод! Сега – дайте, комунистите убивали. Вярно е – Народният съд осъжда на гибел трима регенти, 67 депутати, министри, генерали и полковници - те са избити и хвърлени в яма. Слагат им етикета „ фашисти “, с цел да ги убият. Акад. Богдан Филов в никакъв случай не е бил фашист.
Това също би трябвало да се осъди, което станало на 1 февруари 1945 година в късната вечер. Това е един политически развой, с авансово известни смъртни присъди – 2730!
А какъв брой са избити без съд и присъда! Това пък не трябва да оправдава белия гнет. Сега всеки плаче за своите жертви – едните плачат на 1 февруари на жертвите на комунизма, другите плачат на Братската могила. Това би трябвало да се надделее. Защото става дума за жестока братоубийствена война, българи убиват българи.
- Това е монумент на жертвите на гражданската война – от едната й страна. През 2018 година, когато се навършиха 100 години от началото на гражданската война в България, предложихме на президента (б.р. - група общественици, сред които и член.кор. Иван Гранитски, проф. Илия Тодев, Нешка Робева, Петко Н. Колев) на 6 септември – Денят на Съединението, да има и Ден на единението на българите. Първо поставяме венец пред Паметника на Гарнизонното стрелбище, където са разстреляни ген. Заимов и Никола Вапцаров, след това поставяме венец пред Паметника на жертвите на комунизма. И президентът пращаше човек от президентството да постави цветя. Това е равновесието, което би трябвало да се схване. Преди 10 ноември имаше жертви единствено на белия гнет, друго не се признаваше, даже Св. Неделя – този ужасяващ атентат. След 10 ноември пък се зачитат единствено жертвите на аления гнет. Това исторически не е целесъобразно. Болката е идентична, ние не можем да разделяме индивидите на комунисти и антикомунисти. Защото, ето – един Гео Милев. Как няма да се сервира венец на Гео Милев, който е погубен през 1925 година, толкоз млад. И по тази причина президентът би трябвало да съблюдава това – да се сервират цветя на разнообразни монументи – на жертвите на гражданската война.
- Какъв знак даде през днешния ден президентът?
- На паметника на жертвите на Народния съд вървят ДСБ, Съюз на демократичните сили, ГЕРБ. Не може да се разделят жертвите! Кога ще отидат на Гарнизонното стрелбище, където е разстрелян Вапцаров?! Ами децата от Ястребино, какво вършим с тях? Аз съм писал две книги за тази ужасна революция. В предговора пиша за това по какъв начин костите на Никола Петков са положени до тези на татко му – Димитър Петков, който е погубен като министър-председател на улицата, той е водач на Народнолибералната партия. Брат му – Петко Д. Петков, е с други убеждения, само че също е погубен на улицата. И Никола Петков, който е обесен. Трима души от едно фамилии, това е признакът на българската покруса! Това е до гроба на Стамболов на Софийските гробища. И някой беше написал: „ И всички паднаха от братска, българска ръка! “
Трябва да гледаме на историята по-справедливо. Да не я набъркваме политиката в тези жертви.
- А трябваше ли с Радев да отиде и вицепрезидентът Илияна Йотова?
- Тя, евентуално, тъй като е от Българска социалистическа партия, по тази причина не е отишла. Трябва да се уравновеси отношението към жертвите. Толкова десетилетия минаха, това би трябвало да престане – това разделяне на жертви срещу жертви. Ето, да вземем за пример, Св. Неделя – ужасяващ атентат на безумието. Но по-късно какво прави ген. Иван Вълков, на който по времето на Софиянски желаеха улица да наименуват. Аз възразих. Казах - „ Да, преименувайте ул. „ Гео Милев “ на „ Ген. Иван Вълков “. След атентата са убити стотици – удушени с морски възел, в това число Гео Милев. Той няма нищо общо с атентата, написал поемата „ Септеември “! А публицистът Йосиф Хербст, също погубен? Нищо няма общо с атентата този изтъкнат интелектуалец, стопират му три вестника – бил писал против държавното управление. А Христо Ясенов, поетът? Не може по този метод! Сега – дайте, комунистите убивали. Вярно е – Народният съд осъжда на гибел трима регенти, 67 депутати, министри, генерали и полковници - те са избити и хвърлени в яма. Слагат им етикета „ фашисти “, с цел да ги убият. Акад. Богдан Филов в никакъв случай не е бил фашист.
Това също би трябвало да се осъди, което станало на 1 февруари 1945 година в късната вечер. Това е един политически развой, с авансово известни смъртни присъди – 2730!
А какъв брой са избити без съд и присъда! Това пък не трябва да оправдава белия гнет. Сега всеки плаче за своите жертви – едните плачат на 1 февруари на жертвите на комунизма, другите плачат на Братската могила. Това би трябвало да се надделее. Защото става дума за жестока братоубийствена война, българи убиват българи.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ