Мисия невъзможна ли е свободното къмпингуване в България
Правила, готови от държавното управление на Денков-Габриел, са върнати в изходна точка
Темата за свободното къмпингуване в България още веднъж е на дневен ред с наближаването на летния сезон. Около 30% от къмпингите в страната са ситуирани по Черноморието, само че към момента няма явен правилник, който да дефинира къде отвън тях могат да се разполагат каравани, кемпери или палатки.
" Темата за къмпирането не е просто тематика на правилник. Тя отразява всичко - отношение към хората, към ползите на страната, към бетонираното ни Черноморие ", съобщи Мирослава Петрова в студиото на предаването " Пресечна точка " по NOVA.
Според нея единственият път, когато е имало действителен прогрес по тематиката, е бил по времето на държавното управление " Денков-Габриел ", когато е основан правилник, получил необятна социална поддръжка. Той е съдържал ясни дефиниции за местата за къмпингуване, в това число за " кемперстопове ", 72-часова опция за свободно къмпингуване, тласъци за общините и електронно приложение за надзор.
" За наше удивление, когато се разглоби държавното управление „ Денков-Габриел ", попаднахме в една работна група, която беше върнала всичко безусловно в изходна точка със старите текстове на наредбата, които 10 години срещаха публичен отпор, тъй като тези текстове само се заключваха към член 10-а от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и въвеждаха възбрана, а не правилник ", изясни Петрова.
Липса тук-там и ясни правила
Ситуацията за феновете на този тип туризъм сега е патова. Местата в дребното останали къмпинги са съвсем 100% заети, а ясни правила за къмпингуване отвън тях няма.
" Масово ще срещнете ангажиран къмпинг, места за къмпиране няма. Регламент, по който да къмпирате, както е в европейските страни по един или различен метод, само че строго характерно, няма. Разбира се, не може да се разполагате и в този момент върху плажа и върху пясъчните дюни ", разяснява тя.
Петрова акцентира, че институциите и в този момент разполагат с механизми да глобяват нарушителите, само че липсва правилник за останалата част от територията на страната.
Балансът сред независимост и отговорност
Един от главните проблеми е замърсяването, което остава след къмпингуващите. От община Шабла да вземем за пример са платили 150 000 лева за разчистване единствено за едно лято. Петрова смята, че решението е в регламента, който е бил квалифициран от предходното ръководство.
" Чрез един подобен правилник и въвеждане на електронното приложение, човек можеше да се означи къде е, което значи надзор и проследимост. Човек можеше да заплати таксата си боклук, където е, и в това число да се запознае с историческите и културните забележителности в региона, което е процедура на всички места по света ", съобщи тя.
Петрова е безапелационна, че хората, които къмпират, не са нарушители, а са част от различния, природосъобразен туризъм и имат право да му се радват.
Темата за свободното къмпингуване в България още веднъж е на дневен ред с наближаването на летния сезон. Около 30% от къмпингите в страната са ситуирани по Черноморието, само че към момента няма явен правилник, който да дефинира къде отвън тях могат да се разполагат каравани, кемпери или палатки.
" Темата за къмпирането не е просто тематика на правилник. Тя отразява всичко - отношение към хората, към ползите на страната, към бетонираното ни Черноморие ", съобщи Мирослава Петрова в студиото на предаването " Пресечна точка " по NOVA.
Според нея единственият път, когато е имало действителен прогрес по тематиката, е бил по времето на държавното управление " Денков-Габриел ", когато е основан правилник, получил необятна социална поддръжка. Той е съдържал ясни дефиниции за местата за къмпингуване, в това число за " кемперстопове ", 72-часова опция за свободно къмпингуване, тласъци за общините и електронно приложение за надзор.
" За наше удивление, когато се разглоби държавното управление „ Денков-Габриел ", попаднахме в една работна група, която беше върнала всичко безусловно в изходна точка със старите текстове на наредбата, които 10 години срещаха публичен отпор, тъй като тези текстове само се заключваха към член 10-а от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и въвеждаха възбрана, а не правилник ", изясни Петрова.
Липса тук-там и ясни правила
Ситуацията за феновете на този тип туризъм сега е патова. Местата в дребното останали къмпинги са съвсем 100% заети, а ясни правила за къмпингуване отвън тях няма.
" Масово ще срещнете ангажиран къмпинг, места за къмпиране няма. Регламент, по който да къмпирате, както е в европейските страни по един или различен метод, само че строго характерно, няма. Разбира се, не може да се разполагате и в този момент върху плажа и върху пясъчните дюни ", разяснява тя.
Петрова акцентира, че институциите и в този момент разполагат с механизми да глобяват нарушителите, само че липсва правилник за останалата част от територията на страната.
Балансът сред независимост и отговорност
Един от главните проблеми е замърсяването, което остава след къмпингуващите. От община Шабла да вземем за пример са платили 150 000 лева за разчистване единствено за едно лято. Петрова смята, че решението е в регламента, който е бил квалифициран от предходното ръководство.
" Чрез един подобен правилник и въвеждане на електронното приложение, човек можеше да се означи къде е, което значи надзор и проследимост. Човек можеше да заплати таксата си боклук, където е, и в това число да се запознае с историческите и културните забележителности в региона, което е процедура на всички места по света ", съобщи тя.
Петрова е безапелационна, че хората, които къмпират, не са нарушители, а са част от различния, природосъобразен туризъм и имат право да му се радват.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ