Сал един Карадайъ в 3 без 15 облъчва електората
Правил съм много предизборни акции. Например през 2007г. в Самоков имаше проект за French Kiss. Както във Франция през 2002 Льо Пен против Ширак – гласувай за мошеника, не за фашиста.
Нещо, което на българска почва беше направено със закарването на балотаж на Волен през 2006. Тогава споделих на водачите на Съюз на демократичните сили – и им го написах, за по-сигурно, обществено, във вестника – че проектът е претендентът на Съюз на демократичните сили (тогава Неделчо Беронов) – да не е на втори тур.
И – сред Първанов и Волен нямаш избор. Френска целувка.
(Но Костов отиде тогава още по-нататък, прикани непосредствено да гласуваме за Първанов. Не го одобрих, но мнозина други го направиха. Нещо като сегашната десница, дето избра Радев, а в този момент го кълне).
Ама да се върна към Самоков 2007.
Тогавашният кмет Ангел Николов, светла му памет – не го харесвах, само че го уважавах, тъй като не се опасяваше – беше нагласил същата скица. На балотажа – той и Сали, Александър Методиев. И печели с 80%, няма по какъв начин.
Направихме прилична акция и закарахме нашия претендент на втори тур, със 72 гласа преднина пред Сали. (На втория тур претендентът продаде изборите, това е друга тема).
Водихме доста профилирана акция – да не дразним хората, да вървим от човек на човек вместо през медиите и от самото начало гледахме какво става в махалата.
За Самоков това е основно. Няма кмет, дето да е определен без цигански гласове.
И към България 2023.
По-умряла акция не съм виждал. Умора. Умора и незаинтересованост. Политиците гледат да не нервират гласоподавателя.
Сал един Карадайъ в 3 без 15 облъчва електората.
Точно той няма потребност. Но всички останали са в позиция – знаем, че ви дразним, няма да се демонстрираме, гълтайте без доста звук.
Няма диалог, няма обещания, ярко бъдеще дори няма.
Да избутаме до 2 април, да си седнем на…банките. И на заплатите.
Много е грозно.
Отвъд персоналните експресии – видно е, че се води акция, която да отврати естествените гласоподаватели. Хората, които мислят.
И остават единствено пристрастените, на характерния език – твърдият електорат.
Той, твърдият електорат, ще реши изборите – и несъмнено, ромите (ромите, да не ме блокирате) – тъкмо както и в Самоков.
А в България има единствено една партия, която има корав електорат.
Движение за права и свободи.
И ненапълно ГЕРБ. (БКП към този момент няма, но получи малко изкуствено дишане, ще живее пациентът).
И – да, уповавам се моите другари от Демократична България да могат да схванат.
И те, както и Политическа партия, нямат корав електорат.
Със здраве.
Нещо, което на българска почва беше направено със закарването на балотаж на Волен през 2006. Тогава споделих на водачите на Съюз на демократичните сили – и им го написах, за по-сигурно, обществено, във вестника – че проектът е претендентът на Съюз на демократичните сили (тогава Неделчо Беронов) – да не е на втори тур.
И – сред Първанов и Волен нямаш избор. Френска целувка.
(Но Костов отиде тогава още по-нататък, прикани непосредствено да гласуваме за Първанов. Не го одобрих, но мнозина други го направиха. Нещо като сегашната десница, дето избра Радев, а в този момент го кълне).
Ама да се върна към Самоков 2007.
Тогавашният кмет Ангел Николов, светла му памет – не го харесвах, само че го уважавах, тъй като не се опасяваше – беше нагласил същата скица. На балотажа – той и Сали, Александър Методиев. И печели с 80%, няма по какъв начин.
Направихме прилична акция и закарахме нашия претендент на втори тур, със 72 гласа преднина пред Сали. (На втория тур претендентът продаде изборите, това е друга тема).
Водихме доста профилирана акция – да не дразним хората, да вървим от човек на човек вместо през медиите и от самото начало гледахме какво става в махалата.
За Самоков това е основно. Няма кмет, дето да е определен без цигански гласове.
И към България 2023.
По-умряла акция не съм виждал. Умора. Умора и незаинтересованост. Политиците гледат да не нервират гласоподавателя.
Сал един Карадайъ в 3 без 15 облъчва електората.
Точно той няма потребност. Но всички останали са в позиция – знаем, че ви дразним, няма да се демонстрираме, гълтайте без доста звук.
Няма диалог, няма обещания, ярко бъдеще дори няма.
Да избутаме до 2 април, да си седнем на…банките. И на заплатите.
Много е грозно.
Отвъд персоналните експресии – видно е, че се води акция, която да отврати естествените гласоподаватели. Хората, които мислят.
И остават единствено пристрастените, на характерния език – твърдият електорат.
Той, твърдият електорат, ще реши изборите – и несъмнено, ромите (ромите, да не ме блокирате) – тъкмо както и в Самоков.
А в България има единствено една партия, която има корав електорат.
Движение за права и свободи.
И ненапълно ГЕРБ. (БКП към този момент няма, но получи малко изкуствено дишане, ще живее пациентът).
И – да, уповавам се моите другари от Демократична България да могат да схванат.
И те, както и Политическа партия, нямат корав електорат.
Със здраве.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ