Пловдивският митрополит Николай: Стига разединение – да гледаме това, което ни обединява, а то не е малко
Правихме шествия за въвеждане на предмета „ Вероучение “, нека не се постанова да вършим и такива да го анулират.
На Капитан Андреево от турска страна има джамия, а от българска – казино, това са знаци.
Вярвам, сигурен съм, че Бог няма да изостави нашия благоверен народ.
– Ваше Високопреосвещенство, какъв брой нови църкви са издигнати в Пловдивската епархия за тези 18 години, откогато сте неин предстоятел?
– Както сподели наскоро в Пловдив господин Бойко Борисов, дано не ги броим. Построили сме колкото сме могли, и в случай че е угодно Богу, ще построим още.
Църква се строи не за човешка, а за Божия популярност. „ Не за нас, не за нас, а в Твое име, Господи! “. По-важното в смисъла на Божието домостроителство е събирането на хората, възвръщането на хората към вярата и към Църквата. Когато те се съберат, обединени от вярата в Христа, тогава и храмът, в който те да насочат обща молитва към Него, се строи от единствено себе си.
Ако сме съумели да построим доста нови църкви, това е, тъй като са се намерили хора, които са почувствали в душите си потребността да оказват помощ и вземат участие. Нито една от новопостроените ни църкви не е дело на едного, а на мнозина. Както е споделил Иисус Христос: „ Където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз измежду тях “.
Това е най-важното – да се събираме колкото може повече хора в Негово име. Тогава Той застава до нас, църквите оживяват и храмовете стартират да се издигат още веднъж.
– Казвате, че храм мъчно се прави, за разлика от казина, заведения за хранене и банки. С какви трудности се сблъсквате?
– Не знам дали ви е предписание усещане, само че първото, което всеки пасажер вижда, когато премине границата на Капитан Андреево и влезе в Турция, е един величествен мюсюлмански храм. По противоположния път първото, което пасажерът вижда на влизане в България, е казино.
Това са знаци, посредством които страните дефинират себе си. Нали разбирате по какъв начин ние дефинираме себе си? Нима не може на входа на България да има православен храм, а казиното да е километър по-нататък?
Сякаш някой от нашата страна на границата желае да направи недвусмислена проява, че когато влизате в България, влизате не в християнска Европа, а във вертеп. Всъщност съм податлив да мисля, че когато е планувано, в случай че въобще е планувано, по какъв начин би трябвало да наподобяват входовете на България, никой не е гледал от тази вероятност.
За разлика от нашите съседи ние не гледаме в вероятност. Ние сме „ тук и в този момент “. Това, което се внушава на нашите сънародници – в това число през медиите, е, че човек живее пълноценно, когато може да вземе бърз заем и да изяде парите в ресторант или да ги проиграе в казино. В този смисъл е разбираемо за какво актуалният образ на нашите градове се дефинира не от храмовете, както е в Европа и както е било преди и у нас, а от казината, заведенията за хранене и банките.
– Толкова ли е безнадеждно?
– Не. Въпреки всичко нещата не са еднопосочни. Като контраст на меркантилния дух на времето факт е, че през последните години у нас се строят и обновяват толкоз църкви, колкото в Третото българско царство
Има придвижване за възвръщане към духовното, към традицията и за търсене на устойчивите, постоянни полезности. Най-устойчивата и постоянна полезност е, че от 1160 години насам сме православен християнски народ, а идентификационният белег на нашата страна е, че е православнохристиянска.
Слава Богу, че през последните 15 години имаме държавници, които си дават сметка за това и подкрепят по всякакъв начин Българската православна черква в нейната душеспасителна и историческа задача, в това число посредством великодушната поддръжка за строителството на нови църкви и за опазване на издигнатите от предците ни храмове и манастири.
От друга страна, съвсем няма случай на строителство или на възобновяване на загубен за църквата храм, при който да не сме срещали опозиция на разнообразни равнища. Колкото е по-значимо делото, толкоз по-яростна е съпротивата. Мога единствено да загатна опитите за блокиране на градежа на новата черква „ Св. Архангели “ в Пловдив, които бяха преодолени единствено с помощта на твърдостта и волята на някогашния кмет господин Здравко Димитров.
Днес и съперниците ни виждат, че тази дребна черква се трансформира в емблема на града, и се надявам, че в бъдеще ще ни имат повече доверие.
Или сагата по възвръщането на църквата „ Св. Неделя “ в Батак като настоящ православен храм? На два пъти общинските съветници – болшинството мюсюлмани, гласоподаваха единомислещо тази свещена постройка да бъде върната на Пловдивската митрополия, с цел да е още веднъж черква. Докато служителите в някои министерства, сякаш православни, водиха война тя да остане музей.
Благодарим на Бога, че ни пращаше тези тествания, с цел да се ревизира вярата ни. Един ден храмовете на Мамона ще изчезнат, само че храмовете на живия Бог ще останат. Така е било, по този начин и ще бъде.
– Много държите на децата и бяхте дали обещание да извършите детски кътове към храмовете. Докъде е реализацията на тази ваша концепция?
– Иисус Христос ни е дал едно доста значимо управително напътствие: „ Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете “. Това прочее доста добре се схваща от всевъзможни секти, които, както се вижда, са дейни в работата си измежду подрастващите и се стремят да притеглят детските душички, в това число в учебните заведения, да ги объркват и отклоняват от пътя на положителното.
Всички наши свещеници се стараят, където е допустимо, да построяват детски кътове в дворовете на църквите и вътре в тях, с цел да приобщават децата към вярата в естествена за тях среда.
Миряните също се включват с наслада в тези начинания. Наскоро мирянин се ангажира да построи 10 детски площадки в 10 храма в епархията.
Ако и вие познавате хора, които имат тази опция, поканете ги да оказват помощ с по една люлка или пързалка за двора на енорийската си черква. Не е скъпо, а е голяма насладата да виждаш деца, които тичат в църковния двор и влизат с родителите си вътре, с цел да възпламенят по една свещица за здравето на мама и баща. Оставете децата си да дойдат при Иисус Христос и те след това ще са ви признателни за цялостен живот.
– Църквата постоянно е имала и просветителска задача. Може ли страната да я подкрепи с въвеждането на предмета „ Добродетели и вяра “?
– Светият Синод от години моли в учебните заведения да се учи наложително предметът „ Религия – Православие “. Правихме шествия, събирахме подписи с концепцията да се преподава точно православно вероучение, както е било от Възраждането до идването на комунистическия режим.
Настоявахме, тъй като имаме вяра и знаем какъв брой е потребно това за децата, за обществото и за страната като цяло. Но! Питахте за съпротивата против построяването на църкви. Виждате ли с каква гняв в този момент избрани среди се нахвърлят против тази концепция? Уверявам ви, че за тези, които желаят българите да бъдат отклонени и отблъснати от православието и които желаят българите да не са повече християнски народ, а да се извърнат към езическите култове, това ще е борба на живот и на гибел.
Виждам колебливостта на държавната образователна администрация, която от ден на ден стартира да се плаши и огъва под натиска. Акцентът към този момент се слага върху по този начин наречения предмет „ Добродетели “, а за предмет „ Православие “ съвсем не се приказва. Нека ви обясня какъв е казусът.
– Обяснете, апелирам.
– Православното вероизповедание на християнската религия съставлява приключена в себе си интегрална система, която включва познаването на кардиналните положения на нашата религия и нейната ценностна основа, нормите, от които се управлява православният човек в своя персонален, фамилен и публичен живот, както и смисъла на присъединяване в богослужебния живот на Църквата.
Нашите предшественици, построили модерна България, са били образовани и възпитани по този метод. Ако българската нация е проявявала в историята си воля и дух, това е, тъй като тя е била проникната от една воля и от един дух, които са били православната воля и Духът Свети.
Ще потърпим, до момента в който забележим по какъв начин ще наподобява образователната стратегия по предмета „ Добродетели “, само че занапред имам предчувствието, че той ще съставлява сбиротък на детайли от разнообразни вероизповедания: християнство по принцип, малко ислям, малко будизъм, някой различен езически фетиш, а може би йога и за какво не индиански танци.
Ако този предмет ще се преподава по този начин, то занапред мога да кажа, че по-лошо не може да бъде. Защото на всяко дете ще му бъде препоръчано да си избира сред безчет други възможности, които ще се показват като равностойни, т.е. ще му бъде дадена опция да си направи лична религиозна система, както си прави плейлист в ютюб.
Малко обич от едната система, задгробен живот от другата, обредност от третата, въобще, както му харесва и както му е най-удобно. Този предмет, в случай че бъде проведен и преподаван по подобен метод, ще бъде окончателната стъпка към спомагателното отцепване на българското общество и превръщането му в атомизирани човеци, които нямат нищо общо между тях, без свързващ детайл.
Предметът „ Добродетели “ може да бъде потребен, само че посредством него може да бъде нанесен и тежък удар върху православната религия, какъвто и комунистите не съумяха да нанесат. Правихме шествия за предмета, нека не се наложи да вършим такива да го анулират. Бог да ни е на помощ!
– Направихте Библейска ботаническа градина в двора на храм „ Света Неделя “ в Пловдив. Има ли интерес към нея?
– Библейската градина е първият от детайлите на цялостната ни визия за социализиране на църквите в Стария Пловдив и за построяването на единна система за религиозно и, в случай че щете, патриотично образование. В развой на подготовка сме за организиране на музей на църковната утвар в храма „ Свети Димитър “, в който посредством изложените предмети и благодарение на мултимедийни технологии посетителите ще се срещат в дълбочина с богослужебната процедура на Православната черква.
Към катедралния храм „ Св. Богородица “ желаеме да изградим информативен център, който да споделя за църковните битки, предшествали възобновяване на самостойната Българска черква, а след това и на българската страна, които, както знаете, са почнали тъкмо в този храм.
Смятаме, че иконната изложба в двора на църквата „ Св. св. Константин и Елена “ може доста да бъде разширена и обогатена, в това число с съоръжение на ателие и образователен център за реституция на икони. Ще се радваме, в случай че общината и страната ни разрешат да им споделим концепцията си по какъв начин този комплекс да се трансформира в същинско украшение. Все отново множеството от излаганите артефакти са наши, а можем да предоставим и още.
Към църквата „ Св. Петка “ приляга да бъде основана новата митрополитска библиотека. Все още обмисляме къде да се провежда зала в памет на пловдивските ктитори – Чалъкови, Чомакови, Моравенови, с цел да се знае и помни кои са били хората, построили града, с който толкоз се гордеем и на които епархийската ни Църква в частност дължи толкоз доста.
Когато с Божията помощ всички обособени детайли бъдат построени, Старият град на Пловдив ще придобие образ и мощ на подстрекателство, с каквито доста малко градове в света ще могат да се похвалят. Засега прави усещане, че изключително непознатите туристи са заинтригувани от Библейската градина.
Когато осъществяваме целия план, няма да желаят да си потеглят от Стария град.
– Шести септември е Денят на Съединението. Какви са вашите наблюдения – разединени ли са освен политиците, а и хората?
– Прекалено доста приказваме за разцепление. Мисля, че би трябвало да гледаме това, което ни сплотява, а то не е малко. Слава Богу, в Пловдив имаме прелестни връзки с локалната власт и с всички държавни органи. Храмовете се пълнят с от ден на ден младежи.
Към всяка черква в градове и села се намират благодетели, които се провеждат и ни оказват помощ, а оказват помощ и на общностите си. Както виждате, имаме положителни проекти, които се надяваме с Божията помощ да изпълним.
Вярвам, сигурен съм, че Бог няма да изостави нашия благоверен народ и както и до момента, ще разгръща щадящата си десница върху Богоспасяемия град Пловдив и ще ни дарува с мир и благополучие.
Честит празник!
изявление на Радко Паунов, вестник „ 24 часа “
На Капитан Андреево от турска страна има джамия, а от българска – казино, това са знаци.
Вярвам, сигурен съм, че Бог няма да изостави нашия благоверен народ.
– Ваше Високопреосвещенство, какъв брой нови църкви са издигнати в Пловдивската епархия за тези 18 години, откогато сте неин предстоятел?
– Както сподели наскоро в Пловдив господин Бойко Борисов, дано не ги броим. Построили сме колкото сме могли, и в случай че е угодно Богу, ще построим още.
Църква се строи не за човешка, а за Божия популярност. „ Не за нас, не за нас, а в Твое име, Господи! “. По-важното в смисъла на Божието домостроителство е събирането на хората, възвръщането на хората към вярата и към Църквата. Когато те се съберат, обединени от вярата в Христа, тогава и храмът, в който те да насочат обща молитва към Него, се строи от единствено себе си.
Ако сме съумели да построим доста нови църкви, това е, тъй като са се намерили хора, които са почувствали в душите си потребността да оказват помощ и вземат участие. Нито една от новопостроените ни църкви не е дело на едного, а на мнозина. Както е споделил Иисус Христос: „ Където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз измежду тях “.
Това е най-важното – да се събираме колкото може повече хора в Негово име. Тогава Той застава до нас, църквите оживяват и храмовете стартират да се издигат още веднъж.
– Казвате, че храм мъчно се прави, за разлика от казина, заведения за хранене и банки. С какви трудности се сблъсквате?
– Не знам дали ви е предписание усещане, само че първото, което всеки пасажер вижда, когато премине границата на Капитан Андреево и влезе в Турция, е един величествен мюсюлмански храм. По противоположния път първото, което пасажерът вижда на влизане в България, е казино.
Това са знаци, посредством които страните дефинират себе си. Нали разбирате по какъв начин ние дефинираме себе си? Нима не може на входа на България да има православен храм, а казиното да е километър по-нататък?
Сякаш някой от нашата страна на границата желае да направи недвусмислена проява, че когато влизате в България, влизате не в християнска Европа, а във вертеп. Всъщност съм податлив да мисля, че когато е планувано, в случай че въобще е планувано, по какъв начин би трябвало да наподобяват входовете на България, никой не е гледал от тази вероятност.
За разлика от нашите съседи ние не гледаме в вероятност. Ние сме „ тук и в този момент “. Това, което се внушава на нашите сънародници – в това число през медиите, е, че човек живее пълноценно, когато може да вземе бърз заем и да изяде парите в ресторант или да ги проиграе в казино. В този смисъл е разбираемо за какво актуалният образ на нашите градове се дефинира не от храмовете, както е в Европа и както е било преди и у нас, а от казината, заведенията за хранене и банките.
– Толкова ли е безнадеждно?
– Не. Въпреки всичко нещата не са еднопосочни. Като контраст на меркантилния дух на времето факт е, че през последните години у нас се строят и обновяват толкоз църкви, колкото в Третото българско царство
Има придвижване за възвръщане към духовното, към традицията и за търсене на устойчивите, постоянни полезности. Най-устойчивата и постоянна полезност е, че от 1160 години насам сме православен християнски народ, а идентификационният белег на нашата страна е, че е православнохристиянска.
Слава Богу, че през последните 15 години имаме държавници, които си дават сметка за това и подкрепят по всякакъв начин Българската православна черква в нейната душеспасителна и историческа задача, в това число посредством великодушната поддръжка за строителството на нови църкви и за опазване на издигнатите от предците ни храмове и манастири.
От друга страна, съвсем няма случай на строителство или на възобновяване на загубен за църквата храм, при който да не сме срещали опозиция на разнообразни равнища. Колкото е по-значимо делото, толкоз по-яростна е съпротивата. Мога единствено да загатна опитите за блокиране на градежа на новата черква „ Св. Архангели “ в Пловдив, които бяха преодолени единствено с помощта на твърдостта и волята на някогашния кмет господин Здравко Димитров.
Днес и съперниците ни виждат, че тази дребна черква се трансформира в емблема на града, и се надявам, че в бъдеще ще ни имат повече доверие.
Или сагата по възвръщането на църквата „ Св. Неделя “ в Батак като настоящ православен храм? На два пъти общинските съветници – болшинството мюсюлмани, гласоподаваха единомислещо тази свещена постройка да бъде върната на Пловдивската митрополия, с цел да е още веднъж черква. Докато служителите в някои министерства, сякаш православни, водиха война тя да остане музей.
Благодарим на Бога, че ни пращаше тези тествания, с цел да се ревизира вярата ни. Един ден храмовете на Мамона ще изчезнат, само че храмовете на живия Бог ще останат. Така е било, по този начин и ще бъде.
– Много държите на децата и бяхте дали обещание да извършите детски кътове към храмовете. Докъде е реализацията на тази ваша концепция?
– Иисус Христос ни е дал едно доста значимо управително напътствие: „ Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете “. Това прочее доста добре се схваща от всевъзможни секти, които, както се вижда, са дейни в работата си измежду подрастващите и се стремят да притеглят детските душички, в това число в учебните заведения, да ги объркват и отклоняват от пътя на положителното.
Всички наши свещеници се стараят, където е допустимо, да построяват детски кътове в дворовете на църквите и вътре в тях, с цел да приобщават децата към вярата в естествена за тях среда.
Миряните също се включват с наслада в тези начинания. Наскоро мирянин се ангажира да построи 10 детски площадки в 10 храма в епархията.
Ако и вие познавате хора, които имат тази опция, поканете ги да оказват помощ с по една люлка или пързалка за двора на енорийската си черква. Не е скъпо, а е голяма насладата да виждаш деца, които тичат в църковния двор и влизат с родителите си вътре, с цел да възпламенят по една свещица за здравето на мама и баща. Оставете децата си да дойдат при Иисус Христос и те след това ще са ви признателни за цялостен живот.
– Църквата постоянно е имала и просветителска задача. Може ли страната да я подкрепи с въвеждането на предмета „ Добродетели и вяра “?
– Светият Синод от години моли в учебните заведения да се учи наложително предметът „ Религия – Православие “. Правихме шествия, събирахме подписи с концепцията да се преподава точно православно вероучение, както е било от Възраждането до идването на комунистическия режим.
Настоявахме, тъй като имаме вяра и знаем какъв брой е потребно това за децата, за обществото и за страната като цяло. Но! Питахте за съпротивата против построяването на църкви. Виждате ли с каква гняв в този момент избрани среди се нахвърлят против тази концепция? Уверявам ви, че за тези, които желаят българите да бъдат отклонени и отблъснати от православието и които желаят българите да не са повече християнски народ, а да се извърнат към езическите култове, това ще е борба на живот и на гибел.
Виждам колебливостта на държавната образователна администрация, която от ден на ден стартира да се плаши и огъва под натиска. Акцентът към този момент се слага върху по този начин наречения предмет „ Добродетели “, а за предмет „ Православие “ съвсем не се приказва. Нека ви обясня какъв е казусът.
– Обяснете, апелирам.
– Православното вероизповедание на християнската религия съставлява приключена в себе си интегрална система, която включва познаването на кардиналните положения на нашата религия и нейната ценностна основа, нормите, от които се управлява православният човек в своя персонален, фамилен и публичен живот, както и смисъла на присъединяване в богослужебния живот на Църквата.
Нашите предшественици, построили модерна България, са били образовани и възпитани по този метод. Ако българската нация е проявявала в историята си воля и дух, това е, тъй като тя е била проникната от една воля и от един дух, които са били православната воля и Духът Свети.
Ще потърпим, до момента в който забележим по какъв начин ще наподобява образователната стратегия по предмета „ Добродетели “, само че занапред имам предчувствието, че той ще съставлява сбиротък на детайли от разнообразни вероизповедания: християнство по принцип, малко ислям, малко будизъм, някой различен езически фетиш, а може би йога и за какво не индиански танци.
Ако този предмет ще се преподава по този начин, то занапред мога да кажа, че по-лошо не може да бъде. Защото на всяко дете ще му бъде препоръчано да си избира сред безчет други възможности, които ще се показват като равностойни, т.е. ще му бъде дадена опция да си направи лична религиозна система, както си прави плейлист в ютюб.
Малко обич от едната система, задгробен живот от другата, обредност от третата, въобще, както му харесва и както му е най-удобно. Този предмет, в случай че бъде проведен и преподаван по подобен метод, ще бъде окончателната стъпка към спомагателното отцепване на българското общество и превръщането му в атомизирани човеци, които нямат нищо общо между тях, без свързващ детайл.
Предметът „ Добродетели “ може да бъде потребен, само че посредством него може да бъде нанесен и тежък удар върху православната религия, какъвто и комунистите не съумяха да нанесат. Правихме шествия за предмета, нека не се наложи да вършим такива да го анулират. Бог да ни е на помощ!
– Направихте Библейска ботаническа градина в двора на храм „ Света Неделя “ в Пловдив. Има ли интерес към нея?
– Библейската градина е първият от детайлите на цялостната ни визия за социализиране на църквите в Стария Пловдив и за построяването на единна система за религиозно и, в случай че щете, патриотично образование. В развой на подготовка сме за организиране на музей на църковната утвар в храма „ Свети Димитър “, в който посредством изложените предмети и благодарение на мултимедийни технологии посетителите ще се срещат в дълбочина с богослужебната процедура на Православната черква.
Към катедралния храм „ Св. Богородица “ желаеме да изградим информативен център, който да споделя за църковните битки, предшествали възобновяване на самостойната Българска черква, а след това и на българската страна, които, както знаете, са почнали тъкмо в този храм.
Смятаме, че иконната изложба в двора на църквата „ Св. св. Константин и Елена “ може доста да бъде разширена и обогатена, в това число с съоръжение на ателие и образователен център за реституция на икони. Ще се радваме, в случай че общината и страната ни разрешат да им споделим концепцията си по какъв начин този комплекс да се трансформира в същинско украшение. Все отново множеството от излаганите артефакти са наши, а можем да предоставим и още.
Към църквата „ Св. Петка “ приляга да бъде основана новата митрополитска библиотека. Все още обмисляме къде да се провежда зала в памет на пловдивските ктитори – Чалъкови, Чомакови, Моравенови, с цел да се знае и помни кои са били хората, построили града, с който толкоз се гордеем и на които епархийската ни Църква в частност дължи толкоз доста.
Когато с Божията помощ всички обособени детайли бъдат построени, Старият град на Пловдив ще придобие образ и мощ на подстрекателство, с каквито доста малко градове в света ще могат да се похвалят. Засега прави усещане, че изключително непознатите туристи са заинтригувани от Библейската градина.
Когато осъществяваме целия план, няма да желаят да си потеглят от Стария град.
– Шести септември е Денят на Съединението. Какви са вашите наблюдения – разединени ли са освен политиците, а и хората?
– Прекалено доста приказваме за разцепление. Мисля, че би трябвало да гледаме това, което ни сплотява, а то не е малко. Слава Богу, в Пловдив имаме прелестни връзки с локалната власт и с всички държавни органи. Храмовете се пълнят с от ден на ден младежи.
Към всяка черква в градове и села се намират благодетели, които се провеждат и ни оказват помощ, а оказват помощ и на общностите си. Както виждате, имаме положителни проекти, които се надяваме с Божията помощ да изпълним.
Вярвам, сигурен съм, че Бог няма да изостави нашия благоверен народ и както и до момента, ще разгръща щадящата си десница върху Богоспасяемия град Пловдив и ще ни дарува с мир и благополучие.
Честит празник!
изявление на Радко Паунов, вестник „ 24 часа “
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ