"Прави се на недостъпна, за да те хареса"

Защо бягаме от тези, които ни обичат

"Прави се на недостъпна, с цел да те хареса " - това е универсалната женска формула за триумф в любовта.

И по подигравка на ориста сме "прокълнати " да обичаме оня, който бяга от нас, и да бягаме от оня, който ни обича.

Защо е по този начин? Какво в програмния код на душата ни ни кара да бъдем прочувствени мазохисти?

Edna предлага Кожата ти го заслужава: премахни грима и почисти лицето си единствено с едно придвижване - с мицеларна вода 3 в 1 от NIVEA
Едната от теориите гласи, че дамите все попадат на несъответствуващия сътрудник, тъй като подсъзнателно не са подготвени за сериозна връзка.

Друго пояснение е, че моногамията не е част от човешката природа и, колкото и непочтено да звучи, сме "програмирани " непрестанно да се оглеждаме за "нещо по-добро ".

За нас напъните, които поставяме за постигането на дадена цел, са правопропорционални на цената и.

Трудното, недостъпното, невъзможното асоциираме с скъпото, удовлетворяващото, което се трансформира в наша фикс концепция.

Thinkstock
И в този ред на мисли, за какво тогава бягаме от тези, които ни обичат?

Обяснението е просто.

Дълбоко в нас, ние считаме, че не заслужаваме да бъдем обичани.

Тази подсъзнателна неустановеност лишава част от увереността ни, прави ни уязвими.

Затова, когато някой покаже отношение към нас, съвсем механично в съзнанието ни изниква въпроса "Защо му е на този човек да хареса някого като мен? "

Това ни прави неспокойни. Живеем в дискомфорт.

Намираме естетика само в непрестанното "гонене " на оня, който е безучастен, обречени на хронично разрушено сърце и любовен недостиг.

Защото сме по-склонни да преследваме оня, който е по-добър от нас, в сравнение с да бъдем с оня, който превъзхождаме.

Колко от нас биха създали компромис с колегата си и със самите себе си в името на щастието?