Министър пита ChatGPT за религията в училище - резултатите са очаквани
Прави ли религията в учебно заведение децата " по-добри "? Има ли научни доказателства за това? Да, разгласи през вчерашния ден министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, в отговора на изказванията, че науката не е разкрила изгоди от неговото най-ново предложение - наложително образование по вяра в България.
" Може да се направи обзор в научните бази данни. В първите три коментара може да се види лист с част от изявленията по тематиката. Още по-лесно е да попитаме изкуствения разсъдък или да създадем изчерпателен обзор в интернет ", твърди Вълчев.
И обобщава резултатите по този начин - включването на децата в стратегии, които съдържат " детайли на религиозно обучение ", води до по-добро психологично здраве, по-добри просветителни резултати, подкрепя оправянето със напрежението, намалява риска от нездравословни държания, понижава случаите на приложимост на опиати.
" И като цяло покачва благополучието на децата. Впрочем всичко това може да се види и при учениците, които сега са включени във ФУЧ “Религия ”. "
Изследване за резултатите върху учениците, които сега учат изборно вяра, няма. Но в мненията министърът в действителност споделя общо 41 научни изявления и книги. Какво споделят в действителност те?
Доказателствата на Вълчев:
Повечето проучвания не са върху деца
От всички 50 източника, единствено 18 (36%) са свързани с детско религиозно обучение в учебна среда.
Останалите 32 изследват религиозността в контексти като университети, фамилии, лечебни заведения, общности за възрастни или юношески стратегии.
Много от тях даже не засягат образованието, а да вземем за пример резултата от религията върху тревогата при студенти, риск от депресия или използването на марихуана при юноши в Съединени американски щати и Иран.
Една пета са от ислямски страни, 8% — от ислямски теокрации
10 от публикациите (20%) са оповестени от създатели в мюсюлмански страни като Иран, Пакистан и Индонезия – страни, в които религията е институционално обвързана с образованието или законодателството.
4 от тях (8%) идват от публични ислямски теокрации (като Иран и Пакистан), където обществената и просветителната рамка няма еквивалент в светската и демократична действителност на България.
11 от всички източници (22%) са оповестени от или в партньорство с религиозни университети — да вземем за пример Canterbury Christ Church University, Brigham Young University, Fuller Theological Seminary, или от структури с християнска, протестантска или католическа основа.
Една трета са без емпирични данни
В листата на министър Вълчев не се съдържат единствено проучвания, а също по този начин и книги, обзори, теоретични рамки и мнения без количествени данни.
15 от изявленията (30%) са напълно без емпирично проучване.
24 проучвания (48%) са без контролна група – т.е. няма действително съпоставяне сред възпитаници, които учат вяра, и такива, които не учат.
13 проучвания (26%) употребяват дребни извадки под 200 участници, постоянно в хомогенни или конфесионални среди.
21 от изявленията (42%) разчитат на самодокладвани въпросници – възпитаници или родители попълнят анкети за морал, тревога, държание.
Познайте какъв брой откровени ще са деца в клас по вяра, в случай че ги попитате дали псуват, пушат или мамят на контролно.
Колко проучвания настояват, че децата стават “по-добри ” след религиозно образование?
Само 9 от 50 изявления (18%) настояват категорично, че религиозното обучение усъвършенства моралното държание на децата.
Но от тях 6 от тях са със самодокладвани данни, 4 са от религиозни институции, 1 е от ислямска теокрация
В последна сметка единствено 2 проучвания имат съответна методология - на Bartkowski, Xu & Levin (2008) и Nonnemaker, McNeely & Blum (2006) — и двете извършени в Съединени американски щати, с национално представителни данни и без потребление на самодокладвани оценки.
Бартковски и сътрудниците му употребяват данни от Early Childhood Longitudinal Study, с цел да покажат, че религиозното присъединяване на фамилията е обвързвано с по-добро обществено държание и когнитивно развиване при децата, измерено посредством училищен оценки.
Изследването на Нонмейкър и съавторите му пък преглежда резултата на обществената и частната набожност върху тютюнопушенето при юноши и открива, че високата набожност е обвързвана със доста по-ниска възможност от започване на нездравословни привички.
Какво е изискал министърът от ChatGPT?
Наистина ли министър Вълчев просто е питал ChatGPT " религията прави ли децата по-добри "? Не, с цел да получи този лист с проучвания, би трябвало да е написал " дай ми 50 проучвания, които потвърждават, че религията прави децата по-добри ".
В науката това се назовава податливост за потвърждаване - когато човек търси, интерпретира и помни информация по метод, който удостоверява към този момент съществуващите му убеждения.
Ако човек потърси по-подробно, дали с ChatGPT, или " старомодно ", с Гугъл, ще откри проучвания и в двете направления - като позитивните са постоянно от страни от Третия свят, а отрицателните - от Европа и Запада. Много от проучванията са и сериозни към метода, по който се преподава вяра в учебно заведение, програмата и подготовката на учителите - действителните проблеми, с които ще се сблъска МОН, когато вкара предметът като наложителен.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
" Може да се направи обзор в научните бази данни. В първите три коментара може да се види лист с част от изявленията по тематиката. Още по-лесно е да попитаме изкуствения разсъдък или да създадем изчерпателен обзор в интернет ", твърди Вълчев.
И обобщава резултатите по този начин - включването на децата в стратегии, които съдържат " детайли на религиозно обучение ", води до по-добро психологично здраве, по-добри просветителни резултати, подкрепя оправянето със напрежението, намалява риска от нездравословни държания, понижава случаите на приложимост на опиати.
" И като цяло покачва благополучието на децата. Впрочем всичко това може да се види и при учениците, които сега са включени във ФУЧ “Религия ”. "
Изследване за резултатите върху учениците, които сега учат изборно вяра, няма. Но в мненията министърът в действителност споделя общо 41 научни изявления и книги. Какво споделят в действителност те?
Доказателствата на Вълчев:
Повечето проучвания не са върху деца
От всички 50 източника, единствено 18 (36%) са свързани с детско религиозно обучение в учебна среда.
Останалите 32 изследват религиозността в контексти като университети, фамилии, лечебни заведения, общности за възрастни или юношески стратегии.
Много от тях даже не засягат образованието, а да вземем за пример резултата от религията върху тревогата при студенти, риск от депресия или използването на марихуана при юноши в Съединени американски щати и Иран.
Една пета са от ислямски страни, 8% — от ислямски теокрации
10 от публикациите (20%) са оповестени от създатели в мюсюлмански страни като Иран, Пакистан и Индонезия – страни, в които религията е институционално обвързана с образованието или законодателството.
4 от тях (8%) идват от публични ислямски теокрации (като Иран и Пакистан), където обществената и просветителната рамка няма еквивалент в светската и демократична действителност на България.
11 от всички източници (22%) са оповестени от или в партньорство с религиозни университети — да вземем за пример Canterbury Christ Church University, Brigham Young University, Fuller Theological Seminary, или от структури с християнска, протестантска или католическа основа.
Една трета са без емпирични данни
В листата на министър Вълчев не се съдържат единствено проучвания, а също по този начин и книги, обзори, теоретични рамки и мнения без количествени данни.
15 от изявленията (30%) са напълно без емпирично проучване.
24 проучвания (48%) са без контролна група – т.е. няма действително съпоставяне сред възпитаници, които учат вяра, и такива, които не учат.
13 проучвания (26%) употребяват дребни извадки под 200 участници, постоянно в хомогенни или конфесионални среди.
21 от изявленията (42%) разчитат на самодокладвани въпросници – възпитаници или родители попълнят анкети за морал, тревога, държание.
Познайте какъв брой откровени ще са деца в клас по вяра, в случай че ги попитате дали псуват, пушат или мамят на контролно.
Колко проучвания настояват, че децата стават “по-добри ” след религиозно образование?
Само 9 от 50 изявления (18%) настояват категорично, че религиозното обучение усъвършенства моралното държание на децата.
Но от тях 6 от тях са със самодокладвани данни, 4 са от религиозни институции, 1 е от ислямска теокрация
В последна сметка единствено 2 проучвания имат съответна методология - на Bartkowski, Xu & Levin (2008) и Nonnemaker, McNeely & Blum (2006) — и двете извършени в Съединени американски щати, с национално представителни данни и без потребление на самодокладвани оценки.
Бартковски и сътрудниците му употребяват данни от Early Childhood Longitudinal Study, с цел да покажат, че религиозното присъединяване на фамилията е обвързвано с по-добро обществено държание и когнитивно развиване при децата, измерено посредством училищен оценки.
Изследването на Нонмейкър и съавторите му пък преглежда резултата на обществената и частната набожност върху тютюнопушенето при юноши и открива, че високата набожност е обвързвана със доста по-ниска възможност от започване на нездравословни привички.
Какво е изискал министърът от ChatGPT?
Наистина ли министър Вълчев просто е питал ChatGPT " религията прави ли децата по-добри "? Не, с цел да получи този лист с проучвания, би трябвало да е написал " дай ми 50 проучвания, които потвърждават, че религията прави децата по-добри ".
В науката това се назовава податливост за потвърждаване - когато човек търси, интерпретира и помни информация по метод, който удостоверява към този момент съществуващите му убеждения.
Ако човек потърси по-подробно, дали с ChatGPT, или " старомодно ", с Гугъл, ще откри проучвания и в двете направления - като позитивните са постоянно от страни от Третия свят, а отрицателните - от Европа и Запада. Много от проучванията са и сериозни към метода, по който се преподава вяра в учебно заведение, програмата и подготовката на учителите - действителните проблеми, с които ще се сблъска МОН, когато вкара предметът като наложителен.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ