МАЛКИЯТ БРАТ ХАМСТЕРЪТ
Правех рубриката „ Малкият Брат “ сред 2002 – 2005 година в тогавашната „ Всяка неделя “ - едно от нещата, които са напряко невъзможни през днешния ден, тъй като цензурата е заляла с мътилката си безусловно всичко.
Няма кой да измисли даже един лаф, като този на Доньо Донев: „ Когато водата стигне до устата ти, горе главата! “
Хубав лаф, има няколко хастара, обособен въпрос е колцина несретници ще го схванат. Сега върви различен лаф: „ Кой схванал – схванал “, минава за проникновен, въпреки че от дълго време не е останало, а и не се създава нещо за схващане.
„ Големият Брат/Биг Брадър “ към момента не беше налазил по нашите земи и към момента индигото не беше станало тук главният ефирен инструмент – индигото, с което се приджобват непознати хрумвания. Намерението ми беше да се срещнем, допустимо най-открито, с известна персона, която трябваше да е цялостно перде и да не се тормози от нищо, най-много от себе си – 24 часа в стъклена клетка в малко студио, тоалетна, баня, легло, телефон – и толкоз.
Сетне обаче редуцирах концепцията: гостът беше оставян самичък в студиото, трябваше да отвори една кутия и да коментира/да „ опише “ предметите в нея.
Рубриката потегли добре още първоначално: фамозният строител Дамян Илиев размаха теслата, която откри и сподели, че желае да разбие с нея „ алените “ чутури. По това време към момента се заблуждавахме, че единствено те са „ чутури “.
В „ Малкият Брат “ чухме чудесни импровизации. Помня тази на Валентин Пламенов/2 юни 2002 година, той оприличи България на живия хамстер, който откри в кутията.
Ето откъс от неговата импровизация:
„ Чудех се, защо е изработен моят хамстер. Сякаш Господ първоначално е имал други планове. Но наподобява нещо го е разсеяло и той е не запомнил защо би трябвало да служи хамстерът. Той безусловно не знае какво да прави със себе и нито другите какво да вършат с него…
Във всеки от нас, българите, дреме един хамстер, мисля, че всеки българин би трябвало да си купи един хамстер и да си го гледа – с цел да разбере, че и той може от нещо внезапно да замязя на нищо.
Ето го –мило, безсмислено животно… “
Уж дребни истории, обаче зад тях в действителност прозираха значими внушения – и всички ги разбираха, тъй като имаше какво да бъде разбрано.
А сетне – с Разцвета на Недовършеността - колкото по-малко имаше да бъде проумявано, толкоз повече нарастваше брака – до момента в който всичко се трансформира в отпадък, основан от недовършеняци.
Чуйте Пламенов – и споделете тук мнението си.
Няма кой да измисли даже един лаф, като този на Доньо Донев: „ Когато водата стигне до устата ти, горе главата! “
Хубав лаф, има няколко хастара, обособен въпрос е колцина несретници ще го схванат. Сега върви различен лаф: „ Кой схванал – схванал “, минава за проникновен, въпреки че от дълго време не е останало, а и не се създава нещо за схващане.
„ Големият Брат/Биг Брадър “ към момента не беше налазил по нашите земи и към момента индигото не беше станало тук главният ефирен инструмент – индигото, с което се приджобват непознати хрумвания. Намерението ми беше да се срещнем, допустимо най-открито, с известна персона, която трябваше да е цялостно перде и да не се тормози от нищо, най-много от себе си – 24 часа в стъклена клетка в малко студио, тоалетна, баня, легло, телефон – и толкоз.
Сетне обаче редуцирах концепцията: гостът беше оставян самичък в студиото, трябваше да отвори една кутия и да коментира/да „ опише “ предметите в нея.
Рубриката потегли добре още първоначално: фамозният строител Дамян Илиев размаха теслата, която откри и сподели, че желае да разбие с нея „ алените “ чутури. По това време към момента се заблуждавахме, че единствено те са „ чутури “.
В „ Малкият Брат “ чухме чудесни импровизации. Помня тази на Валентин Пламенов/2 юни 2002 година, той оприличи България на живия хамстер, който откри в кутията.
Ето откъс от неговата импровизация:
„ Чудех се, защо е изработен моят хамстер. Сякаш Господ първоначално е имал други планове. Но наподобява нещо го е разсеяло и той е не запомнил защо би трябвало да служи хамстерът. Той безусловно не знае какво да прави със себе и нито другите какво да вършат с него…
Във всеки от нас, българите, дреме един хамстер, мисля, че всеки българин би трябвало да си купи един хамстер и да си го гледа – с цел да разбере, че и той може от нещо внезапно да замязя на нищо.
Ето го –мило, безсмислено животно… “
Уж дребни истории, обаче зад тях в действителност прозираха значими внушения – и всички ги разбираха, тъй като имаше какво да бъде разбрано.
А сетне – с Разцвета на Недовършеността - колкото по-малко имаше да бъде проумявано, толкоз повече нарастваше брака – до момента в който всичко се трансформира в отпадък, основан от недовършеняци.
Чуйте Пламенов – и споделете тук мнението си.
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ