Пръстовите отпечатъци са един от най-разпознаваемите и широко използвани биометрични

Пръстовите отпечатъци са един от най-разпознаваемите и необятно употребявани биометрични идентификатори. Те играят основна роля в криминалистиката, сигурността и персоналната идентификация. В продължение на повече от век се счита, че всеки човешки отпечатък е неповторим и несравним, което ги прави благонадежден метод за идентифициране на хората. Но дали в действителност е по този начин?

Как се образуват пръстовите отпечатъци?

Пръстовите отпечатъци се образуват по време на вътреутробното развиване, към третия до четвъртия месец на бременността. Те се образуват от взаимоотношението сред генетични фактори и външни условия в утробата, като налягане, кръвоснабдяване и придвижването на плода. Това значи, че даже еднояйчните близнаци, които споделят една и съща ДНК, имат разнообразни отпечатъци.

Отпечатъците се състоят от гребени и бразди, които образуват характерни шарки – бримки, дъги и върхове. Въпреки че главните модели на отпечатъците могат да бъдат сходни измежду разнообразни хора, точната класификация на линиите и разклоненията се въздейства от инцидентни фактори, което способства за тяхната уникалност.

Доказателства за уникалността на пръстовите отпечатъци

Научни проучвания и дългогодишна криминалистична процедура удостоверяват, че вероятността двама души да имат изцяло идентични пръстови отпечатъци е извънредно дребна. Няма документиран случай, в който двама несвързани индивида да имат изцяло идентични отпечатъци.

Компютърни симулации и математически модели демонстрират, че даже и при население от милиарди хора, шансът за изцяло идентични отпечатъци е на практика нулев. Това е повода, заради която те се употребяват като доказателство в правосъдната система и като средство за персонална идентификация в технологии като смарт телефони и биометрични системи.

Могат ли два отпечатъка да си наподобяват?

Макар и изцяло идентични отпечатъци да не са следени, има случаи, в които обособени елементи от отпечатъците могат да наподобяват сходни. Това може да докара до неточности при автоматизираното различаване, в случай че системата не проучва задоволително елементи.

В някои редки случаи логаритмите за различаване на пръстови отпечатъци могат да сбъркат два разнообразни отпечатъка, в случай че проучват стеснен брой характерности. Затова актуалните биометрични системи употребяват спомагателни способи за инспекция, като разбор на дълбочината на кожните линии или композиция с други биометрични индикатори (например различаване на разположение или ирис).

Могат ли отпечатъците да се трансформират?

Пръстовите отпечатъци остават непрекъснати през целия живот на индивида, само че могат да се трансформират под въздействие на външни фактори. Дълбоки порязвания, изгаряния или болести като псориазис могат да нарушат структурата на кожните гребени. В някои случаи хората съзнателно повреждат отпечатъците си, с цел да избегнат идентификация, само че това постоянно е неефективно, защото новообразуваната кожа резервира част от първичния модел.

Въпреки че математически е невероятно да се потвърди със 100% сигурност, че няма двама души с идентични отпечатъци, всички досегашни научни проучвания и на практика наблюдения сочат, че пръстовите отпечатъци са неповторими за всеки човек, написа Puls.bg. Те остават едно от най-надеждните средства за идентификация, въпреки че технологиите за различаване на лица, ириси и ДНК разбор не престават да се развиват.

Така че, въпреки и теоретично да не можем да изключим изцяло опцията за съвпадане, на процедура пръстовите отпечатъци са задоволително неповторими, с цел да се употребяват като едно от най-сигурните средства за идентификация.