Защо генералът изпи отровата?
Праляк към този момент влезе в историята със своето самоубийство при произнасянето на присъдата на Международния арбитражен съд в Хага.
След като чу присъдата: 20 години затвор, генералът се изправи и изрече:
" Аз не съм боен нарушител! С пренебрежение отхвърлям присъдата ви ! ", след което изпи отрова. Впоследствие се оказа, че тя е била цианкалий.
Тази постъпка потресе освен Балканите. Трибуналът не е излязъл с публична позиция. На уеб страницата му са оповестени няколко общи фрази, измежду които и съболезнования към околните на генерала.
Разбира се, най-силни реакции имаше в самата Хърватия. Президентът на страната Колинда Грабар-Китарович прекъсна визитата си в Исландия. Премиерът Андрей Пленкович назова присъдата "несправедлива ", а в Загреб народът направи голям кръст от запалени свещи и надпис " HEROJ " (ГЕРОЙ).
Тези, които наблюдават сагата към въпросния арбитражен съд, евентуално си задават въпроса, "а къде бяха всички тези положителни католици, когато бе подписана договорката сред хърватските политици и Трибунала в Хага "? Сделка, след която потвърдените палачи на сръбско население Анте Готовина и Младен Маркач бяха освободени и оповестени за почтени, а уважаваният даже от сръбските си съперници Праляк беше назначен за жертвен агнец.
Теоретично генералът можеше да излезе от пандиза относително скоро: от 20-те години присъда той към този момент беше излежал 13, а бидейки в положително здраве, евентуално щеше да излезе след по-малко от оставащите му 7 години .
Но за него това е било недопустимо. Генералът не разбираше защо го съдят и за какво е арестуван толкоз време в пандиза (макар при много положителни условия).
Праляк не е от старите "идейни " усташи, които с хиляди се стекоха от целия свят на територията на Хърватия при започване на деветдесетте, с цел да получат своя дълго чакан реванш от "сърбите и комунистите ". Неговият шовинизъм е плод на мозъка и страстите, а не `наследтсвен " или абстрактен, нито набожен.
Последното, прочее, се показва ясно от самия акт на самоубийство: в съвсем всяка модерна вяра това е непростителен грях.
Бъдещият военачалник изгрява в политиката и публичното пространство през 1991 година, когато образуваният и управителен от него батальон, формиран главно от интелектуалци и хора на изкуството , съумяват да отбраняват и удържат градчето, където той живее тогава, Суня, от превъзхождащите по бройка и с несравнимо по-добро въоръжени елементи на сърбите и Югославската Народна Армия.
Отдалият по-голямата част от дотогавашния си живот на киното и театъра интелектуалец дава името на батальона си, станал прочут като "театралният батальон ". Той и неговите хора са лишени от това, което след това ще вземе превес на доста места по фронтовете на тази "мръсна " война и ще стане известно като "усташка романтика ".Последната се въплъщава от многочислените парафашистки формирования, както и откровени престъпни утайки, изплавали на повърхността на обществото в тези размирни времена, освен от хърватска страна, несъмнено.
Точно по тази причина и присъдата на генерала наподобява изключително несправедлива .
Бързо търсене в интернет демонстрира, че генералът е предоставял неведнъж персоналните си коли, както и хеликоптерът си на командващ фронта, с цел да транспортира заболели цивилни, сърби и мюсюлмани до околните лечебни заведения, както и че е спасявал колони от невъоръжени бежанци от паравоенните формирования, воюващи на хърватска страна.
Освен всичко останало, той е упрекнат и в разрушаването на историческия мост на Дрина в Мостар.
Всеки, който познава генерала е наясно, че той няма по какъв начин да е издал заповедта за артилерийския обстрел на моста.
Дори сръбските му врагове загатват с половин уста, че това е по този начин.
Нещо повече: един ден преди разрушаването на историческия знак, той е отхвърлен от длъжността началник-щаб на хърватските сили за защита, с помощта на подмолните дейности на различен върховен хърватски боен: Младен Нателич, прочут с прякора си Тута .
Нателич е цялостната диаметралност на генерала-интелектуалец.
Като 20-годишен той емигрира от родния си Широки Брийег в
Германия, където се забърква с наркотърговия и съумява да стане троен сътрудник: на немските служби Разузнавателна служба на ФРГ, югославската загадка полиция УДБА и българската Държавна сигурност .
По същото време, когато Праляк управлява своя Театрален батальон, Тута към този момент е отпред на тайфа главорези, събрани от целия свят, на практика недосегаеми и употребявани за изключително мръсни интервенции от тогавашното хърватско управление ( "на война като на война ").
Известно време двамата разделят една обща стая в Щаба на хърватските сили за самозащита, само че органичен не се понасят . Може да се допусна по какъв начин приключва това опълчване и то приключва тъкмо по този начин. Обиграният в интриги и подмолни игри в последна сметка съумява да в профил от щаба "генерала-интелектуалец ", който по-късно е рискуван "в името на европейското бъдеще ".
"Геройствата " на Тута не са предмет на тази публикация, а който се интересува, има многочислени свидетелства в интернет.
Много е сладкодумен, обаче, методът на справедливия и неутрален Трибунал по отношение на двата вида персонажи. Праляк към този момент не е измежду живите.
За разлика от него, Тута е наказан със същата 20-годишна присъда, а през 2013 е освободен от топлата и първокласна килия на италианския затвор (където е изпратен да излежава периода си) поради "лошо здравословно положение ".
Понастоящем Нателич-Тута се радва на очевидно положително здраве и може да бъде забелязан в родната Хърватия.
Автор на горния текст, с незначителни съкращения и редакторска интервенция, е Евгений Крутиков. Той е балкански анализатор в редица съветски медии и е воювал като офицер-доброволец на страната на сърбите, в това число против ръководени от Праляк военни елементи. Оригиналното заглавие на материала е "Генерал Праляк беше приветлив като зложелател и като персона. "
Има един любопитен миг за феновете на знаци и знаци.
Присъдата на Слободан Праляк трябваше да бъде последната присъда на Трибунала за Военни закононарушения по време на войните в някогашна Югославия. Историята с уважавания даже от враговете си генерал-интелектуалец и неговият противовес е добър алегоричен реквием за активността на въпросния арбитражен съд.
Има ли още вярващи в безспорната и "задължителна " правдивост?
След като чу присъдата: 20 години затвор, генералът се изправи и изрече:
" Аз не съм боен нарушител! С пренебрежение отхвърлям присъдата ви ! ", след което изпи отрова. Впоследствие се оказа, че тя е била цианкалий.
Тази постъпка потресе освен Балканите. Трибуналът не е излязъл с публична позиция. На уеб страницата му са оповестени няколко общи фрази, измежду които и съболезнования към околните на генерала.
Разбира се, най-силни реакции имаше в самата Хърватия. Президентът на страната Колинда Грабар-Китарович прекъсна визитата си в Исландия. Премиерът Андрей Пленкович назова присъдата "несправедлива ", а в Загреб народът направи голям кръст от запалени свещи и надпис " HEROJ " (ГЕРОЙ).
Тези, които наблюдават сагата към въпросния арбитражен съд, евентуално си задават въпроса, "а къде бяха всички тези положителни католици, когато бе подписана договорката сред хърватските политици и Трибунала в Хага "? Сделка, след която потвърдените палачи на сръбско население Анте Готовина и Младен Маркач бяха освободени и оповестени за почтени, а уважаваният даже от сръбските си съперници Праляк беше назначен за жертвен агнец.
Теоретично генералът можеше да излезе от пандиза относително скоро: от 20-те години присъда той към този момент беше излежал 13, а бидейки в положително здраве, евентуално щеше да излезе след по-малко от оставащите му 7 години .
Но за него това е било недопустимо. Генералът не разбираше защо го съдят и за какво е арестуван толкоз време в пандиза (макар при много положителни условия).
Праляк не е от старите "идейни " усташи, които с хиляди се стекоха от целия свят на територията на Хърватия при започване на деветдесетте, с цел да получат своя дълго чакан реванш от "сърбите и комунистите ". Неговият шовинизъм е плод на мозъка и страстите, а не `наследтсвен " или абстрактен, нито набожен.
Последното, прочее, се показва ясно от самия акт на самоубийство: в съвсем всяка модерна вяра това е непростителен грях.
Бъдещият военачалник изгрява в политиката и публичното пространство през 1991 година, когато образуваният и управителен от него батальон, формиран главно от интелектуалци и хора на изкуството , съумяват да отбраняват и удържат градчето, където той живее тогава, Суня, от превъзхождащите по бройка и с несравнимо по-добро въоръжени елементи на сърбите и Югославската Народна Армия.
Отдалият по-голямата част от дотогавашния си живот на киното и театъра интелектуалец дава името на батальона си, станал прочут като "театралният батальон ". Той и неговите хора са лишени от това, което след това ще вземе превес на доста места по фронтовете на тази "мръсна " война и ще стане известно като "усташка романтика ".Последната се въплъщава от многочислените парафашистки формирования, както и откровени престъпни утайки, изплавали на повърхността на обществото в тези размирни времена, освен от хърватска страна, несъмнено.
Точно по тази причина и присъдата на генерала наподобява изключително несправедлива .
Бързо търсене в интернет демонстрира, че генералът е предоставял неведнъж персоналните си коли, както и хеликоптерът си на командващ фронта, с цел да транспортира заболели цивилни, сърби и мюсюлмани до околните лечебни заведения, както и че е спасявал колони от невъоръжени бежанци от паравоенните формирования, воюващи на хърватска страна.
Освен всичко останало, той е упрекнат и в разрушаването на историческия мост на Дрина в Мостар.
Всеки, който познава генерала е наясно, че той няма по какъв начин да е издал заповедта за артилерийския обстрел на моста.
Дори сръбските му врагове загатват с половин уста, че това е по този начин.
Нещо повече: един ден преди разрушаването на историческия знак, той е отхвърлен от длъжността началник-щаб на хърватските сили за защита, с помощта на подмолните дейности на различен върховен хърватски боен: Младен Нателич, прочут с прякора си Тута .
Нателич е цялостната диаметралност на генерала-интелектуалец.
Като 20-годишен той емигрира от родния си Широки Брийег в
Германия, където се забърква с наркотърговия и съумява да стане троен сътрудник: на немските служби Разузнавателна служба на ФРГ, югославската загадка полиция УДБА и българската Държавна сигурност .
По същото време, когато Праляк управлява своя Театрален батальон, Тута към този момент е отпред на тайфа главорези, събрани от целия свят, на практика недосегаеми и употребявани за изключително мръсни интервенции от тогавашното хърватско управление ( "на война като на война ").
Известно време двамата разделят една обща стая в Щаба на хърватските сили за самозащита, само че органичен не се понасят . Може да се допусна по какъв начин приключва това опълчване и то приключва тъкмо по този начин. Обиграният в интриги и подмолни игри в последна сметка съумява да в профил от щаба "генерала-интелектуалец ", който по-късно е рискуван "в името на европейското бъдеще ".
"Геройствата " на Тута не са предмет на тази публикация, а който се интересува, има многочислени свидетелства в интернет.
Много е сладкодумен, обаче, методът на справедливия и неутрален Трибунал по отношение на двата вида персонажи. Праляк към този момент не е измежду живите.
За разлика от него, Тута е наказан със същата 20-годишна присъда, а през 2013 е освободен от топлата и първокласна килия на италианския затвор (където е изпратен да излежава периода си) поради "лошо здравословно положение ".
Понастоящем Нателич-Тута се радва на очевидно положително здраве и може да бъде забелязан в родната Хърватия.
Автор на горния текст, с незначителни съкращения и редакторска интервенция, е Евгений Крутиков. Той е балкански анализатор в редица съветски медии и е воювал като офицер-доброволец на страната на сърбите, в това число против ръководени от Праляк военни елементи. Оригиналното заглавие на материала е "Генерал Праляк беше приветлив като зложелател и като персона. "
Има един любопитен миг за феновете на знаци и знаци.
Присъдата на Слободан Праляк трябваше да бъде последната присъда на Трибунала за Военни закононарушения по време на войните в някогашна Югославия. Историята с уважавания даже от враговете си генерал-интелектуалец и неговият противовес е добър алегоричен реквием за активността на въпросния арбитражен съд.
Има ли още вярващи в безспорната и "задължителна " правдивост?
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ