Проституцията вече не е престъпление, просията и безделничеството също
Практикуването на най-древната специалност и настояването на лепта няма да бъдат считани за прегрешения де юре, взеха решение магистратите, заяви правният портал Lex.bg. Това стана, след като Конституционният съд (КС) почете настояването на основния прокурор Иван Гешев и анулира текст в Наказателния кодекс (НК), който се отнася до тези две действия за печелене на пари. Първата му редакция е от далечната 1975 година
Настоящата корекция идва едвам 31 години, откакто полагането на труд беше оповестено от Конституцията за право, а не за обвързване на жителите. Сега от Наказателен кодекс беше отстранена освен наредбата, която афишира за нарушители проститутките и просяците, само че и " безделниците ” въобще. Става въпрос за член 329 Наказателен кодекс , който планува: " алинея 1 Пълнолетно работоспособно лице, което дълготрайно време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови приходи по забранен или аморален метод, се санкционира с отнемане от независимост до две години или с пробация ” и. " алинея 2 Който редовно се занимава с милостиня, се санкционира с пробация за период до 2 години ”.
По отношение на просията и десетте конституционни съдии са били на едно мнение, а във връзка с " аморалния метод за сдобиване на приходи ” с изключително мнение е бил някогашният длъжностен правосъден министър Янаки Стоилов.
В своето искане основният прокурор беше показал, че " възприемането на труда като обвързване и единствен източник на приходи е функционалност на тоталитарната страна, до момента в който " в актуалната Конституция, източниците на законни приходи на жителите могат да бъдат най-различни, в това число и нетрудови такива.
Той беше, че оценката за нравствената страна не следва да има отношение към наказателноправната отбрана на съответните публични връзки.
Разпоредбата е в Наказателен кодекс от 1968 година, когато Конституцията (и тази от 1947 година, и последвалата я от 1971 г.) въздига полагането на общественополезен труд в обвързване на жителите на Народна република България. Демократичната Конституция от 1991 година обаче изостави разбирането за труда като обвързване и планува в член 48, алинея 1: " Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за основаване на условия за реализиране на това право ".
Въпреки това, член 329 Наказателен кодекс продължи да бъде настоящо право и официално безработните бяха извършители на закона. Съгласно практиката на Върховния съд (тълкувателно решение №29/1984 г.) за аморални се одобряват приходите, добити посредством проституция, сводничество и милостиня. А под ударите на наказателния закон попадат тези, които не упражняват общественополезен труд минимум 4 месеца в годината.
Настоящата корекция идва едвам 31 години, откакто полагането на труд беше оповестено от Конституцията за право, а не за обвързване на жителите. Сега от Наказателен кодекс беше отстранена освен наредбата, която афишира за нарушители проститутките и просяците, само че и " безделниците ” въобще. Става въпрос за член 329 Наказателен кодекс , който планува: " алинея 1 Пълнолетно работоспособно лице, което дълготрайно време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови приходи по забранен или аморален метод, се санкционира с отнемане от независимост до две години или с пробация ” и. " алинея 2 Който редовно се занимава с милостиня, се санкционира с пробация за период до 2 години ”.
По отношение на просията и десетте конституционни съдии са били на едно мнение, а във връзка с " аморалния метод за сдобиване на приходи ” с изключително мнение е бил някогашният длъжностен правосъден министър Янаки Стоилов.
В своето искане основният прокурор беше показал, че " възприемането на труда като обвързване и единствен източник на приходи е функционалност на тоталитарната страна, до момента в който " в актуалната Конституция, източниците на законни приходи на жителите могат да бъдат най-различни, в това число и нетрудови такива.
Той беше, че оценката за нравствената страна не следва да има отношение към наказателноправната отбрана на съответните публични връзки.
Разпоредбата е в Наказателен кодекс от 1968 година, когато Конституцията (и тази от 1947 година, и последвалата я от 1971 г.) въздига полагането на общественополезен труд в обвързване на жителите на Народна република България. Демократичната Конституция от 1991 година обаче изостави разбирането за труда като обвързване и планува в член 48, алинея 1: " Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за основаване на условия за реализиране на това право ".
Въпреки това, член 329 Наказателен кодекс продължи да бъде настоящо право и официално безработните бяха извършители на закона. Съгласно практиката на Върховния съд (тълкувателно решение №29/1984 г.) за аморални се одобряват приходите, добити посредством проституция, сводничество и милостиня. А под ударите на наказателния закон попадат тези, които не упражняват общественополезен труд минимум 4 месеца в годината.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ