Да си бездомен - избор или съдба
Практиката клошари и наркомани да нощуват във влакове на БДЖ се е случвала с безмълвно единодушие и то всеки ден. Това описват бездомни, които живеят край гарата. Междувременно от БДЖ завиха в писмен отговор, че стягат ограниченията за сигурност на Централна ЖП гара в София, откакто малко преди нова година 4-ма бездомници откриха гибелта си при пожар във вагон, в който влезнали, с цел да се топлят. В сред Редовете – Виктория Бояджиева влиза в живота на тези, които живеят без да имат дом.
Митко Маринов е от Кнежа, само че в този момент живее в Централната ЖП гара в София. Той си почива или на някоя от пейките във фоайето, или в асансьора, където служителите на реда не ревизират и не го гонят. А в случай че асансьорите са заети, вагони има задоволително. Митко споделя, че седалките в купетата са като диван, а вътре е топло и чисто. Не ги гонят от там, а единствено ги предизвестяват да не се бият, споделя още той.
В отговор на питане на NOVA от БДЖ оповестиха, че имат контракт с частна компания за защита, а обектите на Централна гара – София се охраняват и от „ Жанрадмерията ”. По думите им след случая, при който починаха 4-ма души, са подхванати и спомагателни ограничения, обходи и инспекции в тъмната част на денонощието, както и смяна в графика за композиране на влаковете, за да бъде понижено времето за престой на гарата. Монтирани са и спомагателни камери и се работи по надграждане на системата за видеонаблюдение.
Мерки вземат и бездомните. Митко споделя, че след случая множеството от тях към този момент не са на гарата, останали са броени. Самият той също към този момент не живее на гарата, а в Античен комплекс „ Сердика ”.
Митко няма близки, спи на земята и е болен. Понякога той намира храна в кофите за отпадък, различен път - не.
Години наред акцията „ Подай ръка ” храни бездомни. Все хора, чиито погледи заобикаляме по парковете.
Бездомните от центъра на поддържат връзка с тези от ЖП гарата.
Миро няма къде да живее от 14 години. Той идва от дом за сираци в Плевен.
Диди също живее на улицата, от пет години е болна. Нейната „ работна територия ” е на пл. „ Славейков ” в София.
Ушко споделя, че е без дом от 1998 година, той е сирак.
Дядо Росен е най-старият от групата. Той споделя, че е бил следовател във Видин, няма жилище от 10 години, не поддържа контакти с щерка си, има трима внука. Мъжът „ работи ” на ул. „ Граф Игнатиев ” в столицата.
Война за територия сред бездомните няма.
Центровете за спешно настаняване не са алтернатива за някои от тях. Вместо тях вървят в хладилния цех в „ Орландовци ”, къпят се в реката, на „ Халите ”, а от студа се крият в трамваите.
Те живеят ден за ден. Диди и Миро се надяват нещата се трансформират. Росен е единственият, който признава, че му е късно за нещо по-различно в живота му.
А Митко, който на процедура живее в подножието на Министерски съвет има обръщение за министрите - да се погрижат за хората. Той счита обаче, че нищо не се прави в тази посока. " Човек, в случай че се не вземе самичък ограничения, никой няма да го помогне ", приключва Митко.
nova.bg> >
Митко Маринов е от Кнежа, само че в този момент живее в Централната ЖП гара в София. Той си почива или на някоя от пейките във фоайето, или в асансьора, където служителите на реда не ревизират и не го гонят. А в случай че асансьорите са заети, вагони има задоволително. Митко споделя, че седалките в купетата са като диван, а вътре е топло и чисто. Не ги гонят от там, а единствено ги предизвестяват да не се бият, споделя още той.
В отговор на питане на NOVA от БДЖ оповестиха, че имат контракт с частна компания за защита, а обектите на Централна гара – София се охраняват и от „ Жанрадмерията ”. По думите им след случая, при който починаха 4-ма души, са подхванати и спомагателни ограничения, обходи и инспекции в тъмната част на денонощието, както и смяна в графика за композиране на влаковете, за да бъде понижено времето за престой на гарата. Монтирани са и спомагателни камери и се работи по надграждане на системата за видеонаблюдение.
Мерки вземат и бездомните. Митко споделя, че след случая множеството от тях към този момент не са на гарата, останали са броени. Самият той също към този момент не живее на гарата, а в Античен комплекс „ Сердика ”.
Митко няма близки, спи на земята и е болен. Понякога той намира храна в кофите за отпадък, различен път - не.
Години наред акцията „ Подай ръка ” храни бездомни. Все хора, чиито погледи заобикаляме по парковете.
Бездомните от центъра на поддържат връзка с тези от ЖП гарата.
Миро няма къде да живее от 14 години. Той идва от дом за сираци в Плевен.
Диди също живее на улицата, от пет години е болна. Нейната „ работна територия ” е на пл. „ Славейков ” в София.
Ушко споделя, че е без дом от 1998 година, той е сирак.
Дядо Росен е най-старият от групата. Той споделя, че е бил следовател във Видин, няма жилище от 10 години, не поддържа контакти с щерка си, има трима внука. Мъжът „ работи ” на ул. „ Граф Игнатиев ” в столицата.
Война за територия сред бездомните няма.
Центровете за спешно настаняване не са алтернатива за някои от тях. Вместо тях вървят в хладилния цех в „ Орландовци ”, къпят се в реката, на „ Халите ”, а от студа се крият в трамваите.
Те живеят ден за ден. Диди и Миро се надяват нещата се трансформират. Росен е единственият, който признава, че му е късно за нещо по-различно в живота му.
А Митко, който на процедура живее в подножието на Министерски съвет има обръщение за министрите - да се погрижат за хората. Той счита обаче, че нищо не се прави в тази посока. " Човек, в случай че се не вземе самичък ограничения, никой няма да го помогне ", приключва Митко.
nova.bg> >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ