Брюксел отвори широко задния си вход
Практична жена е Кристалина Георгиева. Още преди два месеца се настани на задния вход в Брюксел, с цел да взе участие в съревнование за постове, на което не бе поканена. Тази седмица се видя, че зад нея се е образувала шумна опашка, до момента в който пред формалния портал на европейските институции бе пусто и скучно.
Повече от 60 години Европейски Съюз написа правила по какъв начин да се държат европейските жители. Но не измисли правила за порядъчно държание на европейските водачи. Те демонстрираха най-лошото, което пречи на Европейски Съюз да наподобява приключен план. Пренебрегнаха даже плахата реплика на общоевропейска народна власт, представлявана от определени в някаква конкуренция водещи претенденти от името на политическите фамилии, и ги изхвърлиха от играта. Впуснаха се в маратонски пазарлъци, които даже българският министър председател Бойко Борисов наричаше единствено иронично " съвещания ". Лицата, посочени за шефове на европейските институции, няма по какъв начин да бъдат изразители на волята на европейския гласоподавател, тъй като не са го питали дали ги утвърждава. Още от първия ден на новите си постове
те ще надничат в пропастта сред еврокрацията и поданството
и ще се окайват, че за всички беди се търси виновност в Брюксел, а триумфите се приписват на държавните водачи. Путин и Ердоган несъмнено са удовлетворени от показаната европейска народна власт в деяние.
Скоро ще стартира да ни липсва Жан-Клод Юнкер, който макар минусите и смешноватите си обноски има самочувствието да седи като еднакъв до държавните и държавните ръководители, тъй като знае, че се опира на най-малко дребна социална легитимност, която не произтича единствено от тях. Той може да каже, че е взел участие в обществено съревнование да съставлява своето политическо семейство и да се пребори с определени по същия метод противници от другите политически семейства. Какво ще каже неговата наследничка от Германия Урсула фон дер Лайен? " Аз бях най-вярна на канцлерката Ангела Меркел, тъй като единствена се задържах във всичките й четири държавни управления ". Самата Меркел не гласоподава за нея, с цел да избави престижа си при явния спор на ползи.
Даже " договорката от Осака ", която няколко авторитетни европейски водачи си разрешиха да договорят чак в Далечния изток, а не в Европа, имаше останки от вземане предвид с някаква социална воля, тъй като сочеше за ръководител на Европейска комисия водещия претендент на социалистите Франс Тимерманс. Изборът му изглеждаше толкоз логически, че Бойко Борисов напълно съществено го предложения да се спазарят, че няма да го мъчи доста с искания България да стане правова страна.
Лидерите в Европейския съвет не позволиха почтено съревнование сред водещи претенденти даже в най-демократичната институция на Европейски Съюз - Европейския парламент. Излъченият от най-голямото политическо семейство представител Манфред Вебер бе заставен да се свие в остарялата си роля на ръководител на парламентарната група на ЕНП. Вместо евродепутатите да бъдат оставени да изберат своя ръководител според волята си, която им е делегирана от народите, началниците (по израза на ББ) взеха решение, че са призвани да им посочат за кого да гласоподават.
В тази мътна вода и Сергей Станишев изплува
като вероятен претендент, след което всеки европейски жител би могъл да каже: " Егати Европарламента! " При откриването на първото му съвещание 29 евроскептични депутати от Англия и Полша обърнаха тил на трибуната, до момента в който звучеше Химнът на Европа (Одата на радостта). Беше грозно и Бойко Борисов ги посъветва да се кандидатират за депутати в Съветския съюз, а не в Европейския съюз. Само че и той, и " сътрудниците " му не съобразиха, че самите те обърнаха тил на цяла Европа с недемократичната си гала за назначение на европейски шефове.
Почувствал се като на Олимпийски игри, където е значимо не да победиш, а да участваш, Борисов реши да издигне и от свое име кандидатура за европейски " шеф " - хърватския министър председател Андрей Пленкович, без да се интересува дали някой в България споделя самоинициативата му. По този метод той стана участник в една хазартна игра, която не може да има възпитателна роля в сложното създаване на европейска демократична общественост. Поне да беше защитил някакъв народен интерес, несъмнено щеше да има известно опрощение. Но българските имена, зад които застана откровено или престорено - Кристалина Георгиева, Мария Габриел и Сергей Станишев, - надали са тези, които биха провокирали национална горделивост. Станахме очевидци с изключение на на европейско, също и на национално шушу-мушу. Така най-малко разбрахме кой къде се нарежда в близкото обграждане на Борисов.
Кристалина Георгиева несъмнено не му е фаворитка, тъй като е патил от нейния кариеризъм, а също така тя си има мощни началници оттатък океана, които я стартират за всякакви постове, като го употребяват за полупроводник на непозната воля. Мария Габриел му лежи на сърцето, тъй като не си отваря устата, без да изрече хвалба за " нашия водач ". За да й подсигурява място в Еврокомисията, той отклони кандидатурата на Кристалина Георгиева за висш представител на Европейски Съюз по външната политика, защото в Европейска комисия не може да има двама представители от една и съща страна. Що се отнася до Сергей Станишев, дружбата сред двамата е остаряла и той го поддържа с удоволствие за началник на Европарламента, тъй като е по-приемлив за него от всеки чужденец, който би му натяквал за господство на закона. Станишев и Борисов са работещият тандем, който през последните 15 години обезпечи непоклатимост на клептокрацията в България.
Ако мераците на Станишев не бяха укротени в последния миг, евентуално щеше да получи високата естрада, тъй като договорката в Европейския съвет бе всички да инструктират националните си представители в Екологичен потенциал да гласоподават за претендента на соцгрупата в полза на политическия баланс по върховете на европейските институции. Дирижираното гласоподаване в Екологичен потенциал не се счита за нещо неправилно. От високото Станишев щеше да гледа снизходително България и личната си партия, които го изхвърлиха от изпълнителната власт, а сетне демонстрираха мощно политическо съмнение към него при реденето на листите за европейските избори.
Бойко Борисов очевидно е удовлетворен
от завършека на протяжната процедура. Въпреки насъбраната отмалялост той рапортува бодро пред публицисти, че все " другари " на България са заели значимите постове - новият ръководител на Европейския съвет Шарл Мишел е " другар ", Урсула фон дер Лайен е " другарка ", идната шефка на Европейската централна банка Кристин Лагард е " другарка ". Също по този начин " другари " са оставащите на своите постове Манфред Вебер и заместник-председателят на Европейска комисия Франс Тимерманс. Сякаш е бил с другари на карти и пасиансът му е излязъл. Успокоил се е, че не вижда опасност някой да му извива ръцете и да му стопира парите.
Но защото никой от номинираните нови началници не бе задължен да показа стратегия или даже просто планове какво счита да прави, може единствено да се гадае какво следва. Според правилото да е другар на всички Борисов единствено чака да го оставят на мира, тъй като при три мандата отпред на държавното управление няма какво друго да желае с изключение на опазване на статуквото. Когато приказва за непоклатимост, значи, че няма интерес България да се промени. За да си остане все същата, би трябвало да се съчетаят два фактора - вътрешен и външен. Вътрешният е налице, тъй като европейските избори демонстрираха, че електоратът няма настройка за смяна. Остана му единствено да се подсигури извън. Както наподобява, и там всичко е наред. Което за кой ли път би трябвало да вразуми обществото, че различен няма да му свърши работата.
Повече от 60 години Европейски Съюз написа правила по какъв начин да се държат европейските жители. Но не измисли правила за порядъчно държание на европейските водачи. Те демонстрираха най-лошото, което пречи на Европейски Съюз да наподобява приключен план. Пренебрегнаха даже плахата реплика на общоевропейска народна власт, представлявана от определени в някаква конкуренция водещи претенденти от името на политическите фамилии, и ги изхвърлиха от играта. Впуснаха се в маратонски пазарлъци, които даже българският министър председател Бойко Борисов наричаше единствено иронично " съвещания ". Лицата, посочени за шефове на европейските институции, няма по какъв начин да бъдат изразители на волята на европейския гласоподавател, тъй като не са го питали дали ги утвърждава. Още от първия ден на новите си постове
те ще надничат в пропастта сред еврокрацията и поданството
и ще се окайват, че за всички беди се търси виновност в Брюксел, а триумфите се приписват на държавните водачи. Путин и Ердоган несъмнено са удовлетворени от показаната европейска народна власт в деяние.
Скоро ще стартира да ни липсва Жан-Клод Юнкер, който макар минусите и смешноватите си обноски има самочувствието да седи като еднакъв до държавните и държавните ръководители, тъй като знае, че се опира на най-малко дребна социална легитимност, която не произтича единствено от тях. Той може да каже, че е взел участие в обществено съревнование да съставлява своето политическо семейство и да се пребори с определени по същия метод противници от другите политически семейства. Какво ще каже неговата наследничка от Германия Урсула фон дер Лайен? " Аз бях най-вярна на канцлерката Ангела Меркел, тъй като единствена се задържах във всичките й четири държавни управления ". Самата Меркел не гласоподава за нея, с цел да избави престижа си при явния спор на ползи.
Даже " договорката от Осака ", която няколко авторитетни европейски водачи си разрешиха да договорят чак в Далечния изток, а не в Европа, имаше останки от вземане предвид с някаква социална воля, тъй като сочеше за ръководител на Европейска комисия водещия претендент на социалистите Франс Тимерманс. Изборът му изглеждаше толкоз логически, че Бойко Борисов напълно съществено го предложения да се спазарят, че няма да го мъчи доста с искания България да стане правова страна.
Лидерите в Европейския съвет не позволиха почтено съревнование сред водещи претенденти даже в най-демократичната институция на Европейски Съюз - Европейския парламент. Излъченият от най-голямото политическо семейство представител Манфред Вебер бе заставен да се свие в остарялата си роля на ръководител на парламентарната група на ЕНП. Вместо евродепутатите да бъдат оставени да изберат своя ръководител според волята си, която им е делегирана от народите, началниците (по израза на ББ) взеха решение, че са призвани да им посочат за кого да гласоподават.
В тази мътна вода и Сергей Станишев изплува
като вероятен претендент, след което всеки европейски жител би могъл да каже: " Егати Европарламента! " При откриването на първото му съвещание 29 евроскептични депутати от Англия и Полша обърнаха тил на трибуната, до момента в който звучеше Химнът на Европа (Одата на радостта). Беше грозно и Бойко Борисов ги посъветва да се кандидатират за депутати в Съветския съюз, а не в Европейския съюз. Само че и той, и " сътрудниците " му не съобразиха, че самите те обърнаха тил на цяла Европа с недемократичната си гала за назначение на европейски шефове.
Почувствал се като на Олимпийски игри, където е значимо не да победиш, а да участваш, Борисов реши да издигне и от свое име кандидатура за европейски " шеф " - хърватския министър председател Андрей Пленкович, без да се интересува дали някой в България споделя самоинициативата му. По този метод той стана участник в една хазартна игра, която не може да има възпитателна роля в сложното създаване на европейска демократична общественост. Поне да беше защитил някакъв народен интерес, несъмнено щеше да има известно опрощение. Но българските имена, зад които застана откровено или престорено - Кристалина Георгиева, Мария Габриел и Сергей Станишев, - надали са тези, които биха провокирали национална горделивост. Станахме очевидци с изключение на на европейско, също и на национално шушу-мушу. Така най-малко разбрахме кой къде се нарежда в близкото обграждане на Борисов.
Кристалина Георгиева несъмнено не му е фаворитка, тъй като е патил от нейния кариеризъм, а също така тя си има мощни началници оттатък океана, които я стартират за всякакви постове, като го употребяват за полупроводник на непозната воля. Мария Габриел му лежи на сърцето, тъй като не си отваря устата, без да изрече хвалба за " нашия водач ". За да й подсигурява място в Еврокомисията, той отклони кандидатурата на Кристалина Георгиева за висш представител на Европейски Съюз по външната политика, защото в Европейска комисия не може да има двама представители от една и съща страна. Що се отнася до Сергей Станишев, дружбата сред двамата е остаряла и той го поддържа с удоволствие за началник на Европарламента, тъй като е по-приемлив за него от всеки чужденец, който би му натяквал за господство на закона. Станишев и Борисов са работещият тандем, който през последните 15 години обезпечи непоклатимост на клептокрацията в България.
Ако мераците на Станишев не бяха укротени в последния миг, евентуално щеше да получи високата естрада, тъй като договорката в Европейския съвет бе всички да инструктират националните си представители в Екологичен потенциал да гласоподават за претендента на соцгрупата в полза на политическия баланс по върховете на европейските институции. Дирижираното гласоподаване в Екологичен потенциал не се счита за нещо неправилно. От високото Станишев щеше да гледа снизходително България и личната си партия, които го изхвърлиха от изпълнителната власт, а сетне демонстрираха мощно политическо съмнение към него при реденето на листите за европейските избори.
Бойко Борисов очевидно е удовлетворен
от завършека на протяжната процедура. Въпреки насъбраната отмалялост той рапортува бодро пред публицисти, че все " другари " на България са заели значимите постове - новият ръководител на Европейския съвет Шарл Мишел е " другар ", Урсула фон дер Лайен е " другарка ", идната шефка на Европейската централна банка Кристин Лагард е " другарка ". Също по този начин " другари " са оставащите на своите постове Манфред Вебер и заместник-председателят на Европейска комисия Франс Тимерманс. Сякаш е бил с другари на карти и пасиансът му е излязъл. Успокоил се е, че не вижда опасност някой да му извива ръцете и да му стопира парите.
Но защото никой от номинираните нови началници не бе задължен да показа стратегия или даже просто планове какво счита да прави, може единствено да се гадае какво следва. Според правилото да е другар на всички Борисов единствено чака да го оставят на мира, тъй като при три мандата отпред на държавното управление няма какво друго да желае с изключение на опазване на статуквото. Когато приказва за непоклатимост, значи, че няма интерес България да се промени. За да си остане все същата, би трябвало да се съчетаят два фактора - вътрешен и външен. Вътрешният е налице, тъй като европейските избори демонстрираха, че електоратът няма настройка за смяна. Остана му единствено да се подсигури извън. Както наподобява, и там всичко е наред. Което за кой ли път би трябвало да вразуми обществото, че различен няма да му свърши работата.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ