Когато стресът удари, храносмилането отговаря
Практически препоръки за повлияване на неврогенни стомашно-чревни проблеми
Замисляли ли сте се по какъв начин стресът може да се отрази на стомаха и червата ви? Може би сте забелязали, че когато сте под напън, освен че сте по-нервни, само че и храносмилането ви стартира да " недоволства ". Това не е случайност - хроничният стрес е като незабележим зложелател, който безшумно и неусетно нападна храносмилателната система.
В актуалния свят стресът е на всички места и въпреки постоянно да го свързваме с психологични положения като тревога и меланхолия, неговото въздействие върху физическото здраве е също толкоз съществено. Както ежедневният стрес усилва натиска върху душeвността ни, по този начин същият този стрес може да сътвори съществени проблеми в стомаха и червата ни.
Ако стомахът е вашият " знак " за напрежението, вероятно знаете по какъв начин стресовите обстановки могат да доведат до непредвидени стомашни разстройства и чревни проблеми. Но за какво това се случва? И по какъв начин можем да се оправим с този проблем?
Каква е връзката сред хроничния стрес и храносмилателната система?
Връзката е комплицирана и многостранна. Човешкият организъм действа като интегрирана система, в която мозъкът и червата споделят непрекъснато посредством така наречен " чревно-мозъчна ос " чрез невротрансмитери - хормоноподобни химични детайли.
Едва ли има човек, който не е усетил връзката сред стомаха и страстите. " Пеперудите в стомаха " са единствено един от образците за това по какъв начин мощното неспокойствие (възникващо от позитивен стрес) може да се прояви като прелестно чувство в стомаха. От друга страна, при мощно напрежение и тревога, стомахът може да се свие на топка и да отхвърли всяка мисъл за храна.
В рискови стресови моменти е допустимо даже да се почувства неволеви апел за изпразване, което е генетично и еволюционно заложено при висшите организми, с цел да се понижи тежестта и да се обезпечи опция за бягство. Тези реакции на стрес са самостоятелни и мъчно подлежащи на надзор. Това, което можем да направляваме, е да овладеем посттравматичната реакция на организма, като стартираме с смяна в психо-емоционалните модели на държание.
При излагане на стресови обстановки, организмът задейства и друга ос - оста хипоталамус - хипофиза-надбъбрек. Тя е основна част от стресовата реакция на организма " Бий се или бягай! ". При стрес, хипоталамусът освобождава хормон, който подтиква хипофизата да създава адренокортикотропен хормон (ACTH).
ACTH, от своя страна, подтиква надбъбреците да създават кортизол - различен хормон, който оказва помощ на организма да се оправи със напрежението. Дългосрочният стрес може да докара до хронична активация на тази ос, което има неподходящи резултати върху здравето, в това число въздействието върху храносмилателната система. Кортизолът, да вземем за пример, понижава притока на кръв към стомаха и червата, забавя храносмилането и може да усили възпалителните процеси в стомашно-чревния тракт.
До какви стомашно-чревни последствия води стресът?
Един от най-честите стомашно-чревни проблеми, свързани с хроничния стрес, е синдромът на раздразненото черво (СРЧ). Това положение се характеризира с хронични коремни болки, отичане и изменена периодичност на изхождане, като постоянно се следят епизоди на диария или запек. Изследванията демонстрират, че пациентите с IBS имат доста по-високи равнища на стрес и тревога в съпоставяне със здрави хора. Връзката сред напрежението и IBS се изяснява с дисрегулацията на връзката сред мозъка и червата, което води до несъразмерна сензитивност на стомашно-чревния тракт и нарушена чревна моторика - процесът на придвижване на гладкомускулните нишки на чревната тъкан, която обезпечава прекосяването и смилането на храната.
Гастритът и язвите също са постоянно срещани измежду хората, които изпитват нескончаем стрес. Въпреки че бактериалната зараза с Helicobacter pylori е главният извършител на язва, стресът може да утежни признаците и да способства за нейното развиване. Повишените равнища на кортизол водят до увеличена секреция на стомашна киселина, което може да докара до увреждане на лигавицата на стомаха и до формиране на язви. Освен това, стресът може да забави процеса на укрепване на към този момент съществуващи такива.
Балансът на чревната микробиота е също подвластен от равнището на стрес, което от своя страна може да докара до разнообразни стомашно-чревни разстройства. Микробиомът на червата играе основна роля в поддържането на здравето на храносмилателната система, като взе участие в процесите на храносмилане, метаболизма и функционалността на имунната система. Промените в микробиомата, провокирани от напрежението, могат да усилят риска от възпалителни болести на червата, като улцерозен колит и болест на Крон.
Важно е да се означи, че ръководството на напрежението е основен аспект в лекуването на стомашно-чревните разстройства. Нефармакологични способи като когнитивно-поведенческа терапия, техники за релаксация и физическа интензивност могат доста да облекчат признаците на СРЧ, гастрит и други свързани със напрежението болести. Освен това, диетичните промени и пробиотиците също могат да оказват помощ за възобновяване на салдото на чревната микробиота и за понижаване на възпалението в стомашно-чревния тракт.
Как да се оправим с хроничния стрес и въздействието му върху храносмилането без хапчета?
Премоделирай мислите си!
Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е една от най-ефективните техники за ръководство на напрежението, която оказва помощ на пациентите да разпознават и трансформират отрицателните мисловни модели и държания, свързани със напрежението. Чрез тази техника пациентите се учат да премислят реакциите си на стресови обстановки, като по този начин понижават тревогата и напрежението, които могат да изострят признаците на стомашно-чревните разстройства. Ето един образец за вид стрес - боязън от неуспех - и по какъв начин КПТ може да помогне дейно за понижаване на стресовите равнища и за усъвършенстване на процеса на справяне:
Идентифициране на автоматизирани отрицателни мисли. Пациентът може да осъзнае, че в стресови обстановки пораждат автоматизирани отрицателни мисли. Например, страхът от неуспех може да провокира мощно напрежение и чувство за " топка в стомаха " при изпит, обществено говорене или изявление на мнение. В подобен случай, предварителната настройка, че казаното или направеното ще бъде възприето отрицателно или няма да докара до стремежи резултат, може да бъде поправена посредством КПТ. Терапията оказва помощ да се разбере, че тези мисли са пресилени и не отразяват действителността.
Преосмисляне на мисловните неточности. След идентифицирането на отрицателната мисъл, терапевтът работи с пациента за създаване на по-реалистични и позитивни мисли, като да вземем за пример: " Имам нужната подготовка и умения, с цел да се оправя добре. Дори в случай че не всичко мине съвършено, ще науча нещо и ще мога да се подобря. "
Приложение на поведенчески техники. Пациентът може да бъде поощрен да употребява техники за релаксация, като надълбоко дишане или медитация, с цел да се оправи със напрежението. Например, преди значима среща, пациентът може да практикува дихателни извършения, с цел да понижи физическите признаци на напрежението и да усъвършенства концентрацията си.
Промяна на държанието посредством експозиция. Ако пациентът се опасява от обществени обстановки, терапевтът може да предложи последователно излагане на тези обстановки, започвайки от по-малко стресови условия и последователно преминавайки към по-големи провокации. Това оказва помощ на пациента да преодолее страха и да изградите убеденост.
Трениране на умения за решение на проблеми. Пациентът може да бъде подготвен по какъв начин да употребява структуриран метод за решение на проблеми. Например, при претрупан работен график, терапевтът може да помогне на пациента да сътвори лист с цели и да възнамерява дилемите си, с цел да понижи чувството за изтощеност и стрес.
Релаксирай без изпитание!
Редовната процедура на техники за релаксация, като надълбоко дишане, прогресивна мускулна релаксация и визуализация, може доста да понижи равнищата на стрес. Тези способи оказват помощ за разпределяне на тялото и мозъка, което може да облекчи признаците на стомашно-чревните разстройства и да усъвършенства общото богатство. В това число влиза и йогата и медитацията като потвърдени способи за понижаване на напрежението, които комбинират физически извършения с умствени техники за релаксация. Йога оказва помощ за разпъване и подсилване на тялото, като в същото време усъвършенства дишането и понижава тревогата. Медитацията, от своя страна, учи на осъзнатост и оказва помощ да се освободим от отрицателните мисли, като по този метод понижава напрежението и усъвършенства храносмилането.
В подтекста на придвижването, постоянната физическа интензивност е различен потвърден метод за понижаване на напрежението и възстановяване на храносмилателната функционалност. Упражнения с леки тежести, аеробно натоварване в къси шпации (особено за дами над 40 години) плуване, разходки или танци освен оказват помощ за освобождение на насъбраното напрежение, само че също по този начин подтикват перисталтиката на червата като усъвършенстват храносмилането.
Яж мъдро!
Здравословната диета е основна за поддържането на храносмилателното здраве, изключително при хора, страдащи от стресови разстройства. Препоръчително е да се заобикалят храни, които могат да провокират или изострят признаците на стомашно-чревни проблеми, като мазни, пикантни или модифицирани храни. Особено основно е изключването от диетата на пържено и газирани питиета. Алкохолът и тютюнопушенето са рискови за чревното здраве, когато се използват в огромни количества. Здравословната диета би трябвало да включва храни, богати на фибри, пробиотици и пребиотици.
Завържи напрежението с думи!
Воденето на дневник за страстите и напрежението може да бъде потребно средство за разтоварване и осъзнаване на стресогенните провокатори. Записването на мисли и усеща освен оказва помощ да се разпознават стресовите фактори, само че и да се намерят тактики за справяне с тях. Това може да помогне и за следене на признаците на храносмилателните проблеми и тяхната връзка със напрежението.
Научи се същински да спиш!
Поддържането на здравословен режим на сън е от решаващо значение за ръководството на напрежението. Недостатъчният сън може да усили равнищата на стрес и да утежни признаците на стомашно-чревните разстройства. Тук не приказваме за опрелени часове спане, а за първокласен и пълностоен сън, който се обезпечава в часовете преди среднощ. Спазването на постоянен режим на лягане и пробуждане могат доста да подобрят способността на тялото да се оправя със напрежението по-ефективно.
Макар и стресът да е неизбежна част от живота, значимо е да разпознаем по кое време е нездравословен за нас и да съумеем да управляваме неговото въздействие върху здравето ни. Разбирането на връзката сред напрежението и храносмилателните разстройства е от значително значение за създаването на ефикасни тактики както за лекуване, по този начин и за профилактика. Въпреки че медицината предлага разнообразни фармакологични решения, консолидираното на подходи за ръководство на напрежението и поддържането на здравословен метод на живот остават основни за запазването на здравето на храносмилателната система в изискванията на актуалния стресогенен метод на живот.
Замисляли ли сте се по какъв начин стресът може да се отрази на стомаха и червата ви? Може би сте забелязали, че когато сте под напън, освен че сте по-нервни, само че и храносмилането ви стартира да " недоволства ". Това не е случайност - хроничният стрес е като незабележим зложелател, който безшумно и неусетно нападна храносмилателната система.
В актуалния свят стресът е на всички места и въпреки постоянно да го свързваме с психологични положения като тревога и меланхолия, неговото въздействие върху физическото здраве е също толкоз съществено. Както ежедневният стрес усилва натиска върху душeвността ни, по този начин същият този стрес може да сътвори съществени проблеми в стомаха и червата ни.
Ако стомахът е вашият " знак " за напрежението, вероятно знаете по какъв начин стресовите обстановки могат да доведат до непредвидени стомашни разстройства и чревни проблеми. Но за какво това се случва? И по какъв начин можем да се оправим с този проблем?
Каква е връзката сред хроничния стрес и храносмилателната система?
Връзката е комплицирана и многостранна. Човешкият организъм действа като интегрирана система, в която мозъкът и червата споделят непрекъснато посредством така наречен " чревно-мозъчна ос " чрез невротрансмитери - хормоноподобни химични детайли.
Едва ли има човек, който не е усетил връзката сред стомаха и страстите. " Пеперудите в стомаха " са единствено един от образците за това по какъв начин мощното неспокойствие (възникващо от позитивен стрес) може да се прояви като прелестно чувство в стомаха. От друга страна, при мощно напрежение и тревога, стомахът може да се свие на топка и да отхвърли всяка мисъл за храна.
В рискови стресови моменти е допустимо даже да се почувства неволеви апел за изпразване, което е генетично и еволюционно заложено при висшите организми, с цел да се понижи тежестта и да се обезпечи опция за бягство. Тези реакции на стрес са самостоятелни и мъчно подлежащи на надзор. Това, което можем да направляваме, е да овладеем посттравматичната реакция на организма, като стартираме с смяна в психо-емоционалните модели на държание.
При излагане на стресови обстановки, организмът задейства и друга ос - оста хипоталамус - хипофиза-надбъбрек. Тя е основна част от стресовата реакция на организма " Бий се или бягай! ". При стрес, хипоталамусът освобождава хормон, който подтиква хипофизата да създава адренокортикотропен хормон (ACTH).
ACTH, от своя страна, подтиква надбъбреците да създават кортизол - различен хормон, който оказва помощ на организма да се оправи със напрежението. Дългосрочният стрес може да докара до хронична активация на тази ос, което има неподходящи резултати върху здравето, в това число въздействието върху храносмилателната система. Кортизолът, да вземем за пример, понижава притока на кръв към стомаха и червата, забавя храносмилането и може да усили възпалителните процеси в стомашно-чревния тракт.
До какви стомашно-чревни последствия води стресът?
Един от най-честите стомашно-чревни проблеми, свързани с хроничния стрес, е синдромът на раздразненото черво (СРЧ). Това положение се характеризира с хронични коремни болки, отичане и изменена периодичност на изхождане, като постоянно се следят епизоди на диария или запек. Изследванията демонстрират, че пациентите с IBS имат доста по-високи равнища на стрес и тревога в съпоставяне със здрави хора. Връзката сред напрежението и IBS се изяснява с дисрегулацията на връзката сред мозъка и червата, което води до несъразмерна сензитивност на стомашно-чревния тракт и нарушена чревна моторика - процесът на придвижване на гладкомускулните нишки на чревната тъкан, която обезпечава прекосяването и смилането на храната.
Гастритът и язвите също са постоянно срещани измежду хората, които изпитват нескончаем стрес. Въпреки че бактериалната зараза с Helicobacter pylori е главният извършител на язва, стресът може да утежни признаците и да способства за нейното развиване. Повишените равнища на кортизол водят до увеличена секреция на стомашна киселина, което може да докара до увреждане на лигавицата на стомаха и до формиране на язви. Освен това, стресът може да забави процеса на укрепване на към този момент съществуващи такива.
Балансът на чревната микробиота е също подвластен от равнището на стрес, което от своя страна може да докара до разнообразни стомашно-чревни разстройства. Микробиомът на червата играе основна роля в поддържането на здравето на храносмилателната система, като взе участие в процесите на храносмилане, метаболизма и функционалността на имунната система. Промените в микробиомата, провокирани от напрежението, могат да усилят риска от възпалителни болести на червата, като улцерозен колит и болест на Крон.
Важно е да се означи, че ръководството на напрежението е основен аспект в лекуването на стомашно-чревните разстройства. Нефармакологични способи като когнитивно-поведенческа терапия, техники за релаксация и физическа интензивност могат доста да облекчат признаците на СРЧ, гастрит и други свързани със напрежението болести. Освен това, диетичните промени и пробиотиците също могат да оказват помощ за възобновяване на салдото на чревната микробиота и за понижаване на възпалението в стомашно-чревния тракт.
Как да се оправим с хроничния стрес и въздействието му върху храносмилането без хапчета?
Премоделирай мислите си!
Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е една от най-ефективните техники за ръководство на напрежението, която оказва помощ на пациентите да разпознават и трансформират отрицателните мисловни модели и държания, свързани със напрежението. Чрез тази техника пациентите се учат да премислят реакциите си на стресови обстановки, като по този начин понижават тревогата и напрежението, които могат да изострят признаците на стомашно-чревните разстройства. Ето един образец за вид стрес - боязън от неуспех - и по какъв начин КПТ може да помогне дейно за понижаване на стресовите равнища и за усъвършенстване на процеса на справяне:
Идентифициране на автоматизирани отрицателни мисли. Пациентът може да осъзнае, че в стресови обстановки пораждат автоматизирани отрицателни мисли. Например, страхът от неуспех може да провокира мощно напрежение и чувство за " топка в стомаха " при изпит, обществено говорене или изявление на мнение. В подобен случай, предварителната настройка, че казаното или направеното ще бъде възприето отрицателно или няма да докара до стремежи резултат, може да бъде поправена посредством КПТ. Терапията оказва помощ да се разбере, че тези мисли са пресилени и не отразяват действителността.
Преосмисляне на мисловните неточности. След идентифицирането на отрицателната мисъл, терапевтът работи с пациента за създаване на по-реалистични и позитивни мисли, като да вземем за пример: " Имам нужната подготовка и умения, с цел да се оправя добре. Дори в случай че не всичко мине съвършено, ще науча нещо и ще мога да се подобря. "
Приложение на поведенчески техники. Пациентът може да бъде поощрен да употребява техники за релаксация, като надълбоко дишане или медитация, с цел да се оправи със напрежението. Например, преди значима среща, пациентът може да практикува дихателни извършения, с цел да понижи физическите признаци на напрежението и да усъвършенства концентрацията си.
Промяна на държанието посредством експозиция. Ако пациентът се опасява от обществени обстановки, терапевтът може да предложи последователно излагане на тези обстановки, започвайки от по-малко стресови условия и последователно преминавайки към по-големи провокации. Това оказва помощ на пациента да преодолее страха и да изградите убеденост.
Трениране на умения за решение на проблеми. Пациентът може да бъде подготвен по какъв начин да употребява структуриран метод за решение на проблеми. Например, при претрупан работен график, терапевтът може да помогне на пациента да сътвори лист с цели и да възнамерява дилемите си, с цел да понижи чувството за изтощеност и стрес.
Релаксирай без изпитание!
Редовната процедура на техники за релаксация, като надълбоко дишане, прогресивна мускулна релаксация и визуализация, може доста да понижи равнищата на стрес. Тези способи оказват помощ за разпределяне на тялото и мозъка, което може да облекчи признаците на стомашно-чревните разстройства и да усъвършенства общото богатство. В това число влиза и йогата и медитацията като потвърдени способи за понижаване на напрежението, които комбинират физически извършения с умствени техники за релаксация. Йога оказва помощ за разпъване и подсилване на тялото, като в същото време усъвършенства дишането и понижава тревогата. Медитацията, от своя страна, учи на осъзнатост и оказва помощ да се освободим от отрицателните мисли, като по този метод понижава напрежението и усъвършенства храносмилането.
В подтекста на придвижването, постоянната физическа интензивност е различен потвърден метод за понижаване на напрежението и възстановяване на храносмилателната функционалност. Упражнения с леки тежести, аеробно натоварване в къси шпации (особено за дами над 40 години) плуване, разходки или танци освен оказват помощ за освобождение на насъбраното напрежение, само че също по този начин подтикват перисталтиката на червата като усъвършенстват храносмилането.
Яж мъдро!
Здравословната диета е основна за поддържането на храносмилателното здраве, изключително при хора, страдащи от стресови разстройства. Препоръчително е да се заобикалят храни, които могат да провокират или изострят признаците на стомашно-чревни проблеми, като мазни, пикантни или модифицирани храни. Особено основно е изключването от диетата на пържено и газирани питиета. Алкохолът и тютюнопушенето са рискови за чревното здраве, когато се използват в огромни количества. Здравословната диета би трябвало да включва храни, богати на фибри, пробиотици и пребиотици.
Завържи напрежението с думи!
Воденето на дневник за страстите и напрежението може да бъде потребно средство за разтоварване и осъзнаване на стресогенните провокатори. Записването на мисли и усеща освен оказва помощ да се разпознават стресовите фактори, само че и да се намерят тактики за справяне с тях. Това може да помогне и за следене на признаците на храносмилателните проблеми и тяхната връзка със напрежението.
Научи се същински да спиш!
Поддържането на здравословен режим на сън е от решаващо значение за ръководството на напрежението. Недостатъчният сън може да усили равнищата на стрес и да утежни признаците на стомашно-чревните разстройства. Тук не приказваме за опрелени часове спане, а за първокласен и пълностоен сън, който се обезпечава в часовете преди среднощ. Спазването на постоянен режим на лягане и пробуждане могат доста да подобрят способността на тялото да се оправя със напрежението по-ефективно.
Макар и стресът да е неизбежна част от живота, значимо е да разпознаем по кое време е нездравословен за нас и да съумеем да управляваме неговото въздействие върху здравето ни. Разбирането на връзката сред напрежението и храносмилателните разстройства е от значително значение за създаването на ефикасни тактики както за лекуване, по този начин и за профилактика. Въпреки че медицината предлага разнообразни фармакологични решения, консолидираното на подходи за ръководство на напрежението и поддържането на здравословен метод на живот остават основни за запазването на здравето на храносмилателната система в изискванията на актуалния стресогенен метод на живот.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ