40-ти Live рожден ден на АТЛАНТИК - Култура
Практически, доста от групите от Второ БГ рок потомство, тези „ цветя от края на 80-те ” – които тогава направиха „ прелом ” на казионната естрадна сцена – се образуват още при започване на „ тяхното ” десетилетие. С промени в състава си, или без, само че с дебелоглав, твърдоглавие, фантазии и преход от кавърите на обичани идоли до лично творчество, те излизат „ под прожекторите ” по-късно.
Така е и с, основана от Митко Димитров и Росен Литов преди тъкмо 40 години. Членската маса се трансформира, само че ядрото остава задълго. Раждат се и се разпадат, от време на време и търпят трансформации, няколко „ дъщерни ” (или „ приятелски ”) планове. От 94-а приготвят дебютен албум, който 2 година по-нататък „ Ара Аудио-Видео ” им издава на касета (8 части на български; с Иван Лазаров на барабаните и Атанас Ловчинов като вокал). След още 2 година (вече с издател „ Рива Саунд ”) излиза и „ Последната борба на Шишман ” (Сашо Захариев е барабанист, а вокалите са на Мирослав Николов; вземат участие много гост-музиканти – албумът оставя няколко запаметяващи се в рок хрониката парчета). Колелото се е завъртяло напълно съществено. Правят нови албуми и части (2005 година е първият на английски), вземат участие във фестивали, излизат напълно регулярно пред аудитория. Пред-последният им студиен албум е Army of One (2021), а за юбилея си пуснаха и сборния The Very best (40 години “Атлантик ”) с 23 техни композиции от цялото време на славния им път.
В петък вечерта (27 януари) в ремонтирания превъзходен салон на бившето кино (читалище) „ Аура ” се събраха на практика поканени близки, другари, сътрудници и съидейници. То, на рожден ден, така и се отива – познаваш юбиляра и по тази причина си там. Разбира се, Митко си беше спретнал самичък нужната организации (благодарим на „ Аура ”, изискванията бяха чудесни), подсилен от приятелите. Обстановката може да се назова: задушевна. Именно, като сред хора, които се познават. Публика с вино в стъклени чаши приветстваше свирещите, които пък слизаха още веднъж при нея. Почти 4 часа следващ рок празник, който (отново) подсказа, че и бандите от Второ потомство у нас към този момент се трансформират в динозаври. А символичната последователност не бе пропусната.
Почетохме тези, които ни гледаха от небесната сцена и Христо Ламбрев откри купона със моден и цялостен със закачки сет – в него имаше от всичко за старт на настроението. Замислих се, че скърбя, загдето в миналото Шопен и Бетовен нямаха опция да ми пратят касети за присъединяване в Блек Топ класацията… Макар да харесвом повече готик-арт-творчеството на Вагнер (извън едноименната тайфа на Нойзи отпреди 35 години).
Имаше музикални поздрави от „ Дисонанс ” (които гонят половинвековен празник след някое време) и „ Хоризонт ” (Вальо се грижеше и за звука на празненството, а самама група единствено след 2 година също ще чукне 40-сет). Пошегувах се, че в случай че юбилярите „ Атлантик ” към този момент са динозаври, то Ицо Ламбрев (впрочем, помагал на групата през цялото ѝ развитие) и Пейо Пеев, Асен и техния „ Спринт ” би трябвало да са мастодонти. Освен тях забиха утвърдилите се в последните няколко години майтапчии, за които съществено Марица е „ Реката на блуса ” (дойдоха напряко от турне в Румъния). Почетохме и Буги, майните приключиха сета си с неговото „ Киче ”. През множеството време на сцената обаче бяха разнообразни обединения на самите рожденици – тъй като съвсем всички от „ периодиката ” в „ Атлантик ” бяха на линия. Нещо като разходка през историята, изсвирена от създалите я. И Митака отново счупи напълно наистински една китара, както в миналото.
В сета на сборната групировка (кавъри и златни БГ шлагери, освен на празнуващите) дружно бяха Митко Димитров и екс-океанеца Мишо Бонев (настоящ „ Сторм ”), Оги Цолов („ Фактор ” и „ Елит ”), Стоян Петров („ Епизод ”, „ Еридан ”, „ Еталон ”). Логичният край бе с пушек над водата, а доста посетители поостанаха да си допият питиетата, до момента в който се разнесе пушекът.
Преди тях обаче младите очаквания от „ Ураган ” свириха свои части (на български също) и дадоха доказателства, че не инцидентно са в празничния сетлист – който почитатели и обществения интернет евентуално ще трансфорат също в история. Надежда има, въпреки събитията да не са се трансформирали кой знае какъв брой от края на 80-те насам (като изключим технологиите).
И аз пиша тази „ паметна записка ”, с цел да отбележа случилото се и да дам приноса си в родната рок хроника. Която, никога, не е незначителна.
БГ медиите може и да „ живеят ” в кримихрониката и в Народното събрание, културата за тях да е единствено, когато някой надраска вратите ѝ… Когато събрах 2000 изявления за българския рок от 40 печатни медии от времето сред края и началото на две десетилетия, към този момент имах доказателството, че хрониката на нашата рок музика може да е „ циклична ”, само че няма спирания от доайените до наши дни. Т.е., откогато се е пръкнала, постоянно има кой да влива свежа кръв в струните ѝ, а самите създатели и публиката им не престават да основават история. Което е по този начин и несекващ протест и контрапункт (кога по-масово, по кое време по-тихо) против статуквото – подхранвано от така наречен ни медии – в което една компания от Димитровград има единствения сполучлив „ музикален бизнес ” у нас.
Към това „ хвани високо бѝлото, майсторе ”, бих добавил: Повече празнични годишнини, рокаджии! Честито и Наздраве, атлантици!
Така е и с, основана от Митко Димитров и Росен Литов преди тъкмо 40 години. Членската маса се трансформира, само че ядрото остава задълго. Раждат се и се разпадат, от време на време и търпят трансформации, няколко „ дъщерни ” (или „ приятелски ”) планове. От 94-а приготвят дебютен албум, който 2 година по-нататък „ Ара Аудио-Видео ” им издава на касета (8 части на български; с Иван Лазаров на барабаните и Атанас Ловчинов като вокал). След още 2 година (вече с издател „ Рива Саунд ”) излиза и „ Последната борба на Шишман ” (Сашо Захариев е барабанист, а вокалите са на Мирослав Николов; вземат участие много гост-музиканти – албумът оставя няколко запаметяващи се в рок хрониката парчета). Колелото се е завъртяло напълно съществено. Правят нови албуми и части (2005 година е първият на английски), вземат участие във фестивали, излизат напълно регулярно пред аудитория. Пред-последният им студиен албум е Army of One (2021), а за юбилея си пуснаха и сборния The Very best (40 години “Атлантик ”) с 23 техни композиции от цялото време на славния им път.
В петък вечерта (27 януари) в ремонтирания превъзходен салон на бившето кино (читалище) „ Аура ” се събраха на практика поканени близки, другари, сътрудници и съидейници. То, на рожден ден, така и се отива – познаваш юбиляра и по тази причина си там. Разбира се, Митко си беше спретнал самичък нужната организации (благодарим на „ Аура ”, изискванията бяха чудесни), подсилен от приятелите. Обстановката може да се назова: задушевна. Именно, като сред хора, които се познават. Публика с вино в стъклени чаши приветстваше свирещите, които пък слизаха още веднъж при нея. Почти 4 часа следващ рок празник, който (отново) подсказа, че и бандите от Второ потомство у нас към този момент се трансформират в динозаври. А символичната последователност не бе пропусната.
Почетохме тези, които ни гледаха от небесната сцена и Христо Ламбрев откри купона със моден и цялостен със закачки сет – в него имаше от всичко за старт на настроението. Замислих се, че скърбя, загдето в миналото Шопен и Бетовен нямаха опция да ми пратят касети за присъединяване в Блек Топ класацията… Макар да харесвом повече готик-арт-творчеството на Вагнер (извън едноименната тайфа на Нойзи отпреди 35 години).
Имаше музикални поздрави от „ Дисонанс ” (които гонят половинвековен празник след някое време) и „ Хоризонт ” (Вальо се грижеше и за звука на празненството, а самама група единствено след 2 година също ще чукне 40-сет). Пошегувах се, че в случай че юбилярите „ Атлантик ” към този момент са динозаври, то Ицо Ламбрев (впрочем, помагал на групата през цялото ѝ развитие) и Пейо Пеев, Асен и техния „ Спринт ” би трябвало да са мастодонти. Освен тях забиха утвърдилите се в последните няколко години майтапчии, за които съществено Марица е „ Реката на блуса ” (дойдоха напряко от турне в Румъния). Почетохме и Буги, майните приключиха сета си с неговото „ Киче ”. През множеството време на сцената обаче бяха разнообразни обединения на самите рожденици – тъй като съвсем всички от „ периодиката ” в „ Атлантик ” бяха на линия. Нещо като разходка през историята, изсвирена от създалите я. И Митака отново счупи напълно наистински една китара, както в миналото.
В сета на сборната групировка (кавъри и златни БГ шлагери, освен на празнуващите) дружно бяха Митко Димитров и екс-океанеца Мишо Бонев (настоящ „ Сторм ”), Оги Цолов („ Фактор ” и „ Елит ”), Стоян Петров („ Епизод ”, „ Еридан ”, „ Еталон ”). Логичният край бе с пушек над водата, а доста посетители поостанаха да си допият питиетата, до момента в който се разнесе пушекът.
Преди тях обаче младите очаквания от „ Ураган ” свириха свои части (на български също) и дадоха доказателства, че не инцидентно са в празничния сетлист – който почитатели и обществения интернет евентуално ще трансфорат също в история. Надежда има, въпреки събитията да не са се трансформирали кой знае какъв брой от края на 80-те насам (като изключим технологиите).
И аз пиша тази „ паметна записка ”, с цел да отбележа случилото се и да дам приноса си в родната рок хроника. Която, никога, не е незначителна.
БГ медиите може и да „ живеят ” в кримихрониката и в Народното събрание, културата за тях да е единствено, когато някой надраска вратите ѝ… Когато събрах 2000 изявления за българския рок от 40 печатни медии от времето сред края и началото на две десетилетия, към този момент имах доказателството, че хрониката на нашата рок музика може да е „ циклична ”, само че няма спирания от доайените до наши дни. Т.е., откогато се е пръкнала, постоянно има кой да влива свежа кръв в струните ѝ, а самите създатели и публиката им не престават да основават история. Което е по този начин и несекващ протест и контрапункт (кога по-масово, по кое време по-тихо) против статуквото – подхранвано от така наречен ни медии – в което една компания от Димитровград има единствения сполучлив „ музикален бизнес ” у нас.
Към това „ хвани високо бѝлото, майсторе ”, бих добавил: Повече празнични годишнини, рокаджии! Честито и Наздраве, атлантици!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ