Прагът за разплащанията в брой остава 10 000 лв., няма

Прагът за разплащанията в брой остава 10 000 лева, няма да има финансов тласък за подаване на информация за данъчни нарушавания - така наречен донос-бонус, реши дефинитивно Народното събрание. Депутатите одобриха на второ четене промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), съобщи Българска телеграфна агенция.

В пленарната зала не беше подкрепено предлагането на Министерството на финансите прагът за кешовите заплащания да бъде понижен на 5000 лв.. Отхвърлени бяха и предложенията на депутати прагът да се увеличи на 20 000 или на 15 000 лв..

С промените в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс се вкарва условие ресторантьорите, които оферират услуги в заведения за хранене или забавление с две, три, четири или пет звезди, да разполагат наложително с ПОС терминал. Отпадна обаче условието да изплащат възнагражденията на служащите и чиновниците си наложително по банков път.

За несъблюдение на задължението за слагане на ПОС терминал се планува санкция за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лева, или имуществена глоба за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.. При наново нарушаване санкцията е от 200 до 1000 лева, а имуществената глоба - от 1000 до 4000 лв..

Информация за опцията за заплащане и посредством ПОС терминал би трябвало да бъде сложена на видно за клиентите място в заведенията.

Измененията в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс влизат в действие от 1 януари 2024 година, а условието за ПОС терминали в заведенията – от 1 март следващата година.

Намалява се прагът за декларине пред Национална агенция за приходите на командировъчните от 5000 на 1000 лева за физическо лице, вкарва се и различен налог за приходи от събиране на диворастящи гъби и плодове. Това взеха решение депутатите с признатите на второ четене текстове от Закона за налозите върху приходите на физическите лица.

Намаляването на прага на обявление на командировъчните пред Национална агенция за приходите стана откакто депутатите гласоподаваха публицистична корекция на Мартин Димитров от " Продължаваме Промяната - Демократична България ", направена в зала. " За " редакцията гласоподаваха 117 депутати, " срещу " бяха - 59, шестима се въздържаха.

В хода на полемиката Мартин Димитров изясни, че преди към година са почнали да основават база данни с облагаемите и необлагаемите приходи на хората. Целта е извънредно значима - да могат обществените политики, свързани с енергийните помощи, да бъдат насочени към същински бедните хора. Никоя страна не може да прави обществена политика за цялостен народ, това е безсмислено, добави Димитров. В тази връзка от Национална агенция за приходите са решили, че желаят спомагателни приходи, да бъдат декларирани. По думите му изобретение е компаниите да заявяват по този начин наречените командировъчни.

" Това са дневните пари, които командированите чиновници получават. Идеята е да има някакъв предел, т.е. да не бъдат всички командировъчни, а да има фокусиране върху хората, които пътуват повече и евентуално това може да бъде приход за тях. Мартин Димитров изясни, че с сходни данни в базата на Национална агенция за приходите се трансформира разполагаемият и получен приход за тези лица. " Аз бях предложил предел от 5000 лева на година или 400 лева на месец, в този момент след дълги диспути, разбрах че по-скоро биха подкрепили един предел от 1000 лева, което отново е по-добре, в сравнение с да няма предел. Което значи, че даже човек да има една командировка веднъж годишно - би трябвало да бъдат подадени данни към Национална агенция за приходите ", изясни депутатът.

От Българска социалистическа партия направиха оферти за въвеждането на данъчно необлагаем миниум за приходите до линията на беднотия и нулев налог върху приходите от труд на младежите до навършване на 26 години, само че предложенията бяха отхвърлени. Георги Гьоков моли за отменяне на различния налог за събирачите на гъби и плодове, защото това са най-бедните хора, само че предлагането му не бе възприето от пленарната зала.

Според признатите разпореждания се вкарва различен налог за приходи от събиране на диворастящи гъби и плодове. Според въпросните текстове приходите на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, от събиране на диворастящи гъби и плодове, като се изключи такива от лечебните растения, се таксуват еднократно с различен налог в размер на 30 лева за всеки месец, през който се прави активността.

Депутатите отхвърлиха и предлагането на " ИТН " 10 на 100 от налога върху приходите на физическите лица да отиват в бюджета на общината, на чиято територия е непрекъснатият адрес или седалището и адресът на ръководство на платеца на налога.

Прието бе предлагането направено от Ирена Димова от ГЕРБ-СДС, с което се дава опция да не се заявяват приходите от лихва, получавани от притежателите на аграрни земи в размер до 3000 лева Ирена Димова стимулира предлагането с подаваната декларация, която касае единствено едно лице, само че от рентата за дадена земеделска земя, могат да се възползват повече наследници. По думите й това би основало административна тежест, в това число за Национална агенция за приходите, които да удостоверяват на кого е прихода и по какъв начин е получен. Депутатите гласоподаваха предлагането на Димова със 148 гласа " за ", един - " срещу " и четирима " въздържали се ".

Народните представители одобриха още данъчни облекчения за физически лица, регистрирани като аграрни стопани. В зала депутатите гласоподаваха предлагането на Десислава Танева от ГЕРБ-СДС за основаването на нов параграф, съгласно който физически лица, регистрирани като аграрни стопани, които са получили дотация или друго подкрепяне от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския фонд за развиване на селските региони, могат да употребяват данъчно облекчение, като понижат сумата от годишните данъчни основи с размера на получената през годината дотация, надлежно подкрепяне от двата фонда, до размера на годишните данъчни основи преди понижението, само че с не повече от 100 000 лева

Предложението бе подкрепено със 119 гласа " за ", " срещу " - трима и " въздържали се " - 69.

Десислава Танева направи публицистична корекция, обвързвана с реализацията на данъчното облекчение за земеделците. Според него данъчното облекчение ще се ползва от 1 януари на годината, в която Европейска комисия се е произнесла, че мярката не е държавна помощ или е съвместима държавна помощ. Ако Европейска комисия се произнесе до 30 април 2024 година, данъчно облекчение може да се ползва и за 2023 година, се показва в поправката. Редакцията бе гласувана със 171 гласа " за ", двама " срещу " и един " въздържал се ".