Управителят на БНБ: Прагът за по-нататъшно понижение на лихвите в еврозоната трябва да остане висок
Прагът за по-нататъшно намаляване на лихвите в еврозоната би трябвало да остане висок. Това уточни шефът на Българската национална банка (БНБ) Димитър Радев в изявление за " Еконострийм Медия " (Econostream Media), представено в превод на български от .
Автор: Марта Вилар – Мадрид (Econostream)
- Г-н Радев, споделяте ли мнението, че лихвените проценти в еврозоната не трябва да бъдат намалявани в допълнение?
- Не бих желал да върша прогнози по отношение на бъдещи решения на Управителния съвет, изключително преди публично да поема функционалностите си. От позицията на външен наблюдаващ мога да кажа, че досегашният курс на ЕЦБ наподобява уравновесен. Корекцията от юни 2025 година бе деликатно калибрирана, а всяка последваща стъпка следва да бъде строго обвързана с наличните данни. При актуалните инфлационни прогнози споделям мнението, че прагът за по-нататъшно намаляване на лихвите би трябвало да остане висок.
- Според Вас какъв брой е евентуално инфлацията в еврозоната да се намали по-трайно от предстоящото?
- Прогнозирането на инфлацията остава предизвикателство поради забележителната неустановеност. Възможно е краткотрайно намаляване, само че главният напън – изключително по линия на заплатите и цените в бранша на услугите – остава осезателен. В по-широк проект, рискът от дълготрайно намалена под задачата инфлация следва да се преценя деликатно, като се регистрират към този момент постигнатите резултати във връзка с стабилизирането на инфлационните упования.
- Смятате ли, че има риск икономическият напредък в еврозоната да се забави в допълнение?
- Възможността за по-слаб напредък не трябва да се подценява, изключително в изискванията на световна неустановеност и възходящи геополитически напрежения. Един от основните фактори е фискалната политика. С последователното отдръпване на антикризисните ограничения от пандемичния интервал, приоритет би трябвало да стане възобновяване на фискалните буфери по метод, който поддържа растежа. Липсата на синхрон с паричната политика или забавянето на нужните фискални корекции може да отслаби доверието на пазарите и да усили риска от утежняване на икономическата среда. Картината се усложнява в допълнение от нуждата от по-високи разноски за защита, които въпреки и наложителни, могат да лимитират фискалната маневреност. В този подтекст координацията сред фискалната и паричната политика е от решаващо значение за макроикономическата непоклатимост.
- Притеснява ли Ви последното повишаване на еврото и възможното му въздействие върху инфлацията?
- Валутният курс е значим детайл в механизма на паричната трансмисия, а внезапната му смяна може да окаже въздействие върху инфлацията. ЕЦБ обаче не цели реализиране на съответен валутен курс и аз напълно поддържам този принцип. Докато динамичността на валутния курс е плавна и отразява фундаментални стопански фактори, резултатът върху инфлацията би трябвало да остане стеснен. Разбира се, тези процеси би трябвало да се следят деликатно предвид на главната ни цел – ценова непоклатимост.
- Съгласни ли сте с мнението на вицепрезидента Луис де Гиндос, че курс на еврото над 1,20 $ би бил спорен?
- Вицепрезидентът де Гиндос основателно акцентира смисъла на валутния курс, когато той стартира да въздейства върху инфлацията и изискванията на финансиране. Не бих желал да разясня съответни нива, само че съм изцяло склонен, че значителните или внезапни съмнения изискват нараснало внимание. В последна сметка значимото е валутната динамичност да бъде в сходство с мандата на ЕЦБ за поддържане на ценова непоклатимост.
- Вече извън рестриктивната територия във връзка с паричната политика ли сме?
- На този стадий, изключително от позиция на външен наблюдаващ, бих бил внимателен в изявлението на безапелационни оценки. Юнската промяна промени настройката на политиката, само че дали към този момент сме напуснали рестриктивната зона или просто се приближаваме към неутралната, е въпрос на настояща оценка, основана на постъпващите данни и инфлационната динамичност. Важното е паричната политика да остане в синхрон с мандата за ценова непоклатимост и да се управлява от насочена към бъдещето, учредена на данни рамка.
- Какви условия биха оправдали преход към стимулираща парична политика?
- Подобен преход допуска съществуване на безапелационни и устойчиви доказателства, че инфлацията трайно се приближава до целевото ниво и че салдото на рисковете ясно се е изместил надолу. С оглед на актуалната неустановеност и сложността на трансмисионните канали, всяка такава смяна – в случай че бъде подхваната – би трябвало да бъде деликатно премислена и основана на повсеместен разбор на данните. Вероятно ще става дума за еволюционен развой.
- Съгласен ли сте с сътрудници от Управителния съвет, че инфлационният резултат от комерсиалните цени може да е недооценен в последните прогнози?
- От позиция на външен наблюдаващ считам, че рисковете, свързани с протекционизма и комерсиалната фрагментация, са действителни и заслужават внимание. Въздействието на цените не всеки път е неотложно, само че с течение на времето може да докара до нараснали индустриални разноски, усложнения по веригите на доставки и в последна сметка – до инфлационен напън. Това са структурни фактори, които би трябвало да бъдат включени в средносрочния разбор на риска.
- Смятате ли, че възможното отклонение на евтини китайски артикули към Европа може да се отрази на инфлацията в еврозоната?
- При някои групи артикули е допустимо да се следи дезинфлационен резултат от сходно отклонение, само че към този момент цялостното влияние върху инфлацията в еврозоната остава лимитирано. Дали това ще се трансформира в трайна наклонност, ще зависи от редица геополитически и стопански фактори. По-скоро бих сложил този въпрос в по-широкия подтекст на въздействието на световните преструктурирания на веригите за доставки върху ценовата непоклатимост.
- Наскоро заявихте, че ръководите една от по-консервативните централни банки и че не възнамерявате да променяте тази позиция. Какво разбирате под „ консервативна “?
- Под „ консервативна “ разбирам политика, учредена на непоклатимост, дисциплинираност и доверие в институциите. Това значи поредност, резистентност на кратковременен напън и твърда ангажираност към главната цел – ценова непоклатимост. Тези правила са изцяло съвместими с мандата на ЕЦБ и ще продължа да се управлявам от тях и в бъдещата си роля.
- Вашите възгледи по-близки ли са до по-стриктната позиция на Изабел Шнабел или до по-умерения звук на Пиер Вунш и Йоахим Нагел?
- В Управителния съвет ще работя с всички сътрудници с почитание и неприкритост към другите гледни точки. Моята позиция се основава на традиция, която слага акцент върху благоразумието, решенията, основани на данни, и твърда антиинфлационна ориентировка. Не се разпознавам с съответни етикети – управлявам се от отговорността за осъществяване на мандата за ценова непоклатимост.
- Предвид към момента високата инфлация в България, очаквате ли с неспокойствие започването на стягане на паричната политика?
- Независимо от релативно по-високите нива, инфлацията в България остава в границите на критериите за ценова непоклатимост. Освен това страната действа в режим на валутен ръб, което значи, че паричната политика на процедура се импортира от еврозоната. Като централна банка в допълнение усилваме трансмисията посредством принадлежности като високото условие за минимални запаси — сега 12%. За преодоляване на инфлацията са нужни също по този начин поредна фискална политика, структурни промени и мощни институции — области, в които е нужен сериозен прогрес. С оглед на идното ни присъединение към еврозоната, фокусът се измества от национални към общоевропейски принадлежности, което надлежно, ще се отрази и на моята роля.
- Кои са най-значимите опасности по време на прехода към еврото, изключително във връзка с ценовата непоклатимост и инфлационните упования?
- Всеки преход от сходен мащаб крие опасности, изключително във връзка с публичните настройки. Ако възприеманите ценови корекции не бъдат добре ръководени, даже краткотрайни разтърсвания могат да доведат до нежелани резултати върху инфлационните упования. Затова поставихме акцент върху прозрачността, навременната връзка и мощната институционална съгласуваност. Запазването на публичното доверие и предвидимостта през целия преход е от основно значение.
- Предвид последните данни за инфлацията, уверен ли сте, че конвергенцията ще остане устойчива след въвеждането на еврото?
Конвергенцията не е еднократен акт, а нескончаем развой, който изисква непрекъснати старания. България реализира забележителен прогрес, само че устойчивостта ще зависи от запазването на благоразумна фискална политика, ефикасното асимилиране на европейски средства и конкурентна икономическа среда. Убеден съм, че при верни политики конвергенцията ще остане постоянна след присъединението към еврозоната.
Автор: Марта Вилар – Мадрид (Econostream)
- Г-н Радев, споделяте ли мнението, че лихвените проценти в еврозоната не трябва да бъдат намалявани в допълнение?
- Не бих желал да върша прогнози по отношение на бъдещи решения на Управителния съвет, изключително преди публично да поема функционалностите си. От позицията на външен наблюдаващ мога да кажа, че досегашният курс на ЕЦБ наподобява уравновесен. Корекцията от юни 2025 година бе деликатно калибрирана, а всяка последваща стъпка следва да бъде строго обвързана с наличните данни. При актуалните инфлационни прогнози споделям мнението, че прагът за по-нататъшно намаляване на лихвите би трябвало да остане висок.
- Според Вас какъв брой е евентуално инфлацията в еврозоната да се намали по-трайно от предстоящото?
- Прогнозирането на инфлацията остава предизвикателство поради забележителната неустановеност. Възможно е краткотрайно намаляване, само че главният напън – изключително по линия на заплатите и цените в бранша на услугите – остава осезателен. В по-широк проект, рискът от дълготрайно намалена под задачата инфлация следва да се преценя деликатно, като се регистрират към този момент постигнатите резултати във връзка с стабилизирането на инфлационните упования.
- Смятате ли, че има риск икономическият напредък в еврозоната да се забави в допълнение?
- Възможността за по-слаб напредък не трябва да се подценява, изключително в изискванията на световна неустановеност и възходящи геополитически напрежения. Един от основните фактори е фискалната политика. С последователното отдръпване на антикризисните ограничения от пандемичния интервал, приоритет би трябвало да стане възобновяване на фискалните буфери по метод, който поддържа растежа. Липсата на синхрон с паричната политика или забавянето на нужните фискални корекции може да отслаби доверието на пазарите и да усили риска от утежняване на икономическата среда. Картината се усложнява в допълнение от нуждата от по-високи разноски за защита, които въпреки и наложителни, могат да лимитират фискалната маневреност. В този подтекст координацията сред фискалната и паричната политика е от решаващо значение за макроикономическата непоклатимост.
- Притеснява ли Ви последното повишаване на еврото и възможното му въздействие върху инфлацията?
- Валутният курс е значим детайл в механизма на паричната трансмисия, а внезапната му смяна може да окаже въздействие върху инфлацията. ЕЦБ обаче не цели реализиране на съответен валутен курс и аз напълно поддържам този принцип. Докато динамичността на валутния курс е плавна и отразява фундаментални стопански фактори, резултатът върху инфлацията би трябвало да остане стеснен. Разбира се, тези процеси би трябвало да се следят деликатно предвид на главната ни цел – ценова непоклатимост.
- Съгласни ли сте с мнението на вицепрезидента Луис де Гиндос, че курс на еврото над 1,20 $ би бил спорен?
- Вицепрезидентът де Гиндос основателно акцентира смисъла на валутния курс, когато той стартира да въздейства върху инфлацията и изискванията на финансиране. Не бих желал да разясня съответни нива, само че съм изцяло склонен, че значителните или внезапни съмнения изискват нараснало внимание. В последна сметка значимото е валутната динамичност да бъде в сходство с мандата на ЕЦБ за поддържане на ценова непоклатимост.
- Вече извън рестриктивната територия във връзка с паричната политика ли сме?
- На този стадий, изключително от позиция на външен наблюдаващ, бих бил внимателен в изявлението на безапелационни оценки. Юнската промяна промени настройката на политиката, само че дали към този момент сме напуснали рестриктивната зона или просто се приближаваме към неутралната, е въпрос на настояща оценка, основана на постъпващите данни и инфлационната динамичност. Важното е паричната политика да остане в синхрон с мандата за ценова непоклатимост и да се управлява от насочена към бъдещето, учредена на данни рамка.
- Какви условия биха оправдали преход към стимулираща парична политика?
- Подобен преход допуска съществуване на безапелационни и устойчиви доказателства, че инфлацията трайно се приближава до целевото ниво и че салдото на рисковете ясно се е изместил надолу. С оглед на актуалната неустановеност и сложността на трансмисионните канали, всяка такава смяна – в случай че бъде подхваната – би трябвало да бъде деликатно премислена и основана на повсеместен разбор на данните. Вероятно ще става дума за еволюционен развой.
- Съгласен ли сте с сътрудници от Управителния съвет, че инфлационният резултат от комерсиалните цени може да е недооценен в последните прогнози?
- От позиция на външен наблюдаващ считам, че рисковете, свързани с протекционизма и комерсиалната фрагментация, са действителни и заслужават внимание. Въздействието на цените не всеки път е неотложно, само че с течение на времето може да докара до нараснали индустриални разноски, усложнения по веригите на доставки и в последна сметка – до инфлационен напън. Това са структурни фактори, които би трябвало да бъдат включени в средносрочния разбор на риска.
- Смятате ли, че възможното отклонение на евтини китайски артикули към Европа може да се отрази на инфлацията в еврозоната?
- При някои групи артикули е допустимо да се следи дезинфлационен резултат от сходно отклонение, само че към този момент цялостното влияние върху инфлацията в еврозоната остава лимитирано. Дали това ще се трансформира в трайна наклонност, ще зависи от редица геополитически и стопански фактори. По-скоро бих сложил този въпрос в по-широкия подтекст на въздействието на световните преструктурирания на веригите за доставки върху ценовата непоклатимост.
- Наскоро заявихте, че ръководите една от по-консервативните централни банки и че не възнамерявате да променяте тази позиция. Какво разбирате под „ консервативна “?
- Под „ консервативна “ разбирам политика, учредена на непоклатимост, дисциплинираност и доверие в институциите. Това значи поредност, резистентност на кратковременен напън и твърда ангажираност към главната цел – ценова непоклатимост. Тези правила са изцяло съвместими с мандата на ЕЦБ и ще продължа да се управлявам от тях и в бъдещата си роля.
- Вашите възгледи по-близки ли са до по-стриктната позиция на Изабел Шнабел или до по-умерения звук на Пиер Вунш и Йоахим Нагел?
- В Управителния съвет ще работя с всички сътрудници с почитание и неприкритост към другите гледни точки. Моята позиция се основава на традиция, която слага акцент върху благоразумието, решенията, основани на данни, и твърда антиинфлационна ориентировка. Не се разпознавам с съответни етикети – управлявам се от отговорността за осъществяване на мандата за ценова непоклатимост.
- Предвид към момента високата инфлация в България, очаквате ли с неспокойствие започването на стягане на паричната политика?
- Независимо от релативно по-високите нива, инфлацията в България остава в границите на критериите за ценова непоклатимост. Освен това страната действа в режим на валутен ръб, което значи, че паричната политика на процедура се импортира от еврозоната. Като централна банка в допълнение усилваме трансмисията посредством принадлежности като високото условие за минимални запаси — сега 12%. За преодоляване на инфлацията са нужни също по този начин поредна фискална политика, структурни промени и мощни институции — области, в които е нужен сериозен прогрес. С оглед на идното ни присъединение към еврозоната, фокусът се измества от национални към общоевропейски принадлежности, което надлежно, ще се отрази и на моята роля.
- Кои са най-значимите опасности по време на прехода към еврото, изключително във връзка с ценовата непоклатимост и инфлационните упования?
- Всеки преход от сходен мащаб крие опасности, изключително във връзка с публичните настройки. Ако възприеманите ценови корекции не бъдат добре ръководени, даже краткотрайни разтърсвания могат да доведат до нежелани резултати върху инфлационните упования. Затова поставихме акцент върху прозрачността, навременната връзка и мощната институционална съгласуваност. Запазването на публичното доверие и предвидимостта през целия преход е от основно значение.
- Предвид последните данни за инфлацията, уверен ли сте, че конвергенцията ще остане устойчива след въвеждането на еврото?
Конвергенцията не е еднократен акт, а нескончаем развой, който изисква непрекъснати старания. България реализира забележителен прогрес, само че устойчивостта ще зависи от запазването на благоразумна фискална политика, ефикасното асимилиране на европейски средства и конкурентна икономическа среда. Убеден съм, че при верни политики конвергенцията ще остане постоянна след присъединението към еврозоната.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ